Запалянковци от „Ботев“ бият Гунди след бягството му в „Левски“
Филмът „ Гунди – легенда за любовта “ стана безспорен шлагер единствено дни, откакто го пуснаха по кината. Дори и хора надалеч от футбола, натъпкаха киносалоните, с цел да го гледат. Малки и огромни бърсаха сълзи… Първо на премиерата в София, след това в Пловдив, по-късно и в други градове.
Но има случки, които по този начин и не са известни за необятната аудитория. Една от тях датира от 8 март 1964 година, когато Аспарухов гостува с екипа на „ Левски “ в Пловдив. Стига се до неприличен случай, дело на отмъстителни ентусиасти, който евентуално и до през днешния ден тежи на съвестта на по-старите последователи на „ Ботев “ (Пд). В идващите редове ще върнем лентата към съботния мартенски следобяд на стадион „ Христо Ботев “ до Бирената фабрика.
В началото на 60-те години към момента малолетният Георги Аспарухов прави своя дебют в мъжкия тим на „ Левски ”. Отначало играе като халф, най-често на мястото на Христо Илиев – Патрата. До есента на 1961 година Гунди към този момент има общо 24 мача и 7 гола.
След това обаче му идва време да върви в казармата. Първоначално го пращат в спортната рота към ЦДНА в поделението на „ 4-ти километър " в столицата. Още преди клетвата освен набива крайник на плаца, само че и тренира с първия тим на армейците. Само че треньорът Крум Милев – Палаврата не му намира място в звездния си състав. С екипа на армейците Гунди изиграва един-единствен другарски мач на 1 ноември против СКА (Ростов на Дон), когато означават края на спортната кариера на фамозния ас на военния тим Манол Манолов – Симолията.
В последна сметка редови войник Георги Аспарухов Рангелов се озовава в „ Ботев ” (Пд). Треньорът Георги Генов – Шивача го опитва на разнообразни позиции. Първите седмици за Гунди в „ Ботев " никак не са лесни, защото има болки в глезените. Точно тогава се контузва централният нападател Иван Сотиров – Албанеца. Аспарухов получава късмет да застане на неговото място. И нещата потръгват. Взимат го бързо и в националния тим на България за международното в Чили`62, където вкарва единствения гол при първото ни присъединяване.
В „ Ботев " Гунди играе чак до 1963 година С тима става притежател на Купата на Съветската войска, печели и сребърни медали в „ А “ група. При първата победа на пловдивския отбор в Европа с 5:1 против „ Стяуа " забива три гола. И трите с глава! Вестниците пишат за „ Аспарухов – момчето със златна глава “ като вършат прилика с фамозния маджарин Шандор Кочиш. Левскарите и цесекарите към този момент ги е гняв. Едните – че техният човек не играе за тях по силата на казармените разпореждания, а другите – че не са го взели в тима си, когато е можело.
Като боец Георги Аспарухов рита две години в „ Ботев ". Пловдивчани, които са тим на Втора войска, вършат огромен възторг с фамозното си нахлуване Чико - Гунди - Тумби -
Ампе - Албанеца (Динко Дерменджиев, Георги Аспарухов, Георги Попов, Георги Харалампиев, Иван Сотиров).
Докато играе в Пловдив, Гунди се дами за брачната половинка си Лита. От футболния клуб подаряват младото семейство с нова спалня и тв приемник. В тези години да имаш тв приемник се явява голям разкош, по тази причина подаръкът дълго се разяснява под тепетата.
Още същото лято потеглят разправиите сред „ Левски и „ Ботев за Гунди. Сините си го желаят назад. Майните държат да остане. Първоначално Аспарухов дава обещание на пловдивчани, че ще бъде правилен на „ Ботев ”.
След това обаче го натискат да се връща в София. В акцията се включват и известни левскари като артиста Георги Калоянчев и кинорежисьора Рихард Езра. Панаирът става цялостен, откакто Езрата издебва Гунди и жена му пред Военния клуб в София.
Пада на колене на тротоара: „ Няма да мръдна, до момента в който не се закълнеш, че ще се върнеш в „ Левски "! Гунди се тормозил доста, смотолевил нещо и побързал да избяга.
Натискат го и по линия на тъста му, арх. Борис Марков. И в последна сметка Аспарухов напуща „ Ботев ”. Семейството даже връща назад парите за спалнята. Оставят си единствено тв приемника.
Един от последните мачове с жълто-черния екип на пловдивчани е точно против „ Левски “ в София. В книгата си за Гунди Спас Тодоров и Милко Стефанов разказват дуела по този начин: „ Тъкмо в тези напрегнати за ентусиастите дни, когато всеки ще се съгласи, че нетърпението им е стигнало до краен лимит, идва ред на турнирния мач „ Левски “ „ Ботев “ в София. Това е едно от последните участия на Гунди с фланелката на пловдивския отбор. Към стадион „ Васил Левски “ се стичат потоци последователи на сините футболисти, възбудени, че скоро най-хубавата деветка няма да бъде противник, а собствен човек. И несъмнено, в егоистичното сърце на ентусиастите се прокрадва подлата надеждица, че Гунди няма да оскърби възприятията им. Нали след няколко дни ще бъде в „ Левски “? Той надали ще играе с цялостна мощ в този момент против нас, дума да не става, да не е вманиачен!
Само че още в 3-та минута Аспарухов вкарва гол за „ Ботев “ във вратата на сините.
„ Промушва се ненадейно сред неколцина бранители, финтира един, втори и до момента в който те се усетят какво става, той изстрелва като снаряд една диагонална топка, която раздрусва единия стълб, отскача, удря се в другия и се хлъзва в мрежата-- 1:0... ”, означават в книгата си маститите публицисти.
Зрителите онемяват, не имат вяра на очите си.
„ Сърцето на ентусиастът се усещаше и смъртно афектирано. Как е допустимо? На нас ли този гол? И от кого? Чуват се даже подсвирквания. Нечии нерви не бяха издържали… Ще прибавим и това, че до края на мача Гунди игра с цялостни сили, като същински състезател. Разбира се, и „ Левски “ отвърна със същите упоритости и завоюва мача с 3:1. След няколко седмици Аспарухов бе към този момент в съблекалнята на „ Левски “, където тимът се готвеше за следващата си подготовка... “, приключват създателите.
Завръщането на Гунди в „ Левски “ довежда до голям скандал в Пловдив. Там към този момент броят за изменник досегашния си любим. Казват, че тъкмо в „ Ботев “ са го създали голям футболист, а той им се отплаща с черна непризнателност.
За пакост първият мач на „ Левски " напролет на 1964 година е точно против „ Ботев ” в Пловдив. Сините водят класирането, до момента в който майните са чак предпоследни. Трябва да бият непременно.
Така в неделния следобяд на 8 март 1964 година стадион „ Христо Ботев “ пращи от аудитория. Над 30 000 фенове идват за огромната борба.
Вестник „ Народен спорт " долага, че от София са се стоварили 5000 последователи на „ Левски ". Една част кацнали от столицата със самолетите на тогавашната ни държавна самолетна компания ТАБСО, която всеки ден има полети сред двата града. Останалите пристигнали с влакове, рейсове и леки коли. „ Тази неорганизирана маса бързо се събира и стъкмява самобитна манифестация по улиците на града. Издигат се лозунги, плакати, флагове. Шумни крясъци... А на стадиона за тях не съществува ред.
Това към този момент е неприемливо! ", написа изданието.
Обстановката на трибуните напълно се натопорчва. А в съблекалнята на „ Ботев ” (Пд) някогашните съотборници на Гунди желаят отплата. Треньорът Георги Генов едвам съумява да усмири бранителите, които сипят закани, че ще посинят краката на Аспарухов.
Самият Гунди е вписан под №8 в стартовия лист, защото „ деветката ” по това време принадлежи на огромния голмайстор Димитър Йорданов – Кукуша. В състава на сините има и други някогашни играчи на „ Ботев " като да вземем за пример Иван Вуцов и Христо Илиев – Патрата. Яростта от трибуните обаче е ориентирана към 20-годишния Аспарухов. Посрещат го с оглушително дюдюкане и викания: „ Връщай тв приемника, връщай тв приемника ".
В три часа след пладне реферът Владимир Пинзов от Варна надува свирката и мачът почва. Двата тима играят много жестоко. Вратарят на ботевци Михаил Карушков контузва другия огромен гений на „ Левски ” Георги Соколов, който излиза с травма. Къде с разрешени, къде с непозволени средства, пловдивчани съумяват да обезвредят и Аспарухов. Левскарите по-късно ще обвинят съдията Владимир Гизов, че позволил Гунди да бъде ритан, блъскан, че и даже обичай с плесници. Докъде се простира истината и от кое място стартират оправданията, през днешния ден към този момент никой не помни сигурно.
След почивката пловдивчани ускоряват огъня. Предвождани от Динко Дерменджиев – Чико и вдъхновявани от публиката си, ботевци обсаждат вратата на Борис Александров. Четвърт час преди края Георги Попов – Тумби вкарва гол с удар напряко от корнера и носи успеха – 1:0 за „ Ботев ”!
След финалния сигнал множеството фенове се разотиват удовлетворени. Маршируват из центъра на Пловдив и приветстват успеха. Част от ентусиастите обаче остават на изхода на стадиона. На излизане Гунди прави грешката да мине сред две огради и се оказва в обсега на ботевистите. Онези единствено това и чакат, скачат да го бият. Доста от тях си носят чадъри и в този момент ги размахват заплашително към Аспарухов. Нанасят му няколко удара.
Уплашен, Гунди се изкатерва на едно дърво, с цел да се трансферира през оградата. С триста зора милицията съумява да го отърве от ядосаните пловдивчани. Става напечено, защото тълпата не желае да се разотиде. Налага се целият тим на „ Левски ” да се натовари на рейса, с цел да бъде изведен от Пловдив под засилен ескорт.
Инцидентът не остава без последици, въпреки че вестник „ Отечествен глас ” и централни издания като „ Труд ” и „ Народна войска ” пробват да го покрият. В Българската федерация по футбол даже идва тъжба от Гунди. „ Другарят Аспарухов се оплаква, че е бил измъчван от ентусиасти след футболната среща в Пловдив. Наложило му се да бяга и даже да се качи на дърво... ” Самият Гунди след това се кълне, че не е подавал никаква тъжба против някогашния си тим. Най-вероятно някой: служител от сдружението е подал документа от негово име.
В последна сметка „ Ботев ” се разминава единствено с неодобрение, каквото постановат и на „ Левски ” поради гаменското държание на част от последователите му. И двата тима губят точки за класацията „ Образцова спортна аудитория ”. Накрая „ Левски ” губи и купата, която отива в трофейната витрина на „ Локомотив ” (Сф).
Инфо: Уикенд
