Хоакин Финикс шашна всички с нечовешкия си „Жокер“ ВИДЕО
Филм, разказващ по какъв начин най-големия зложелател на Батман се е трансформирал в това, което е, допуска потреблението на доста компютърни резултати и харченето на голям бюджет.
Това може и да подсигурява триумф в боксофиса, само че сигурно не печели награди. За благополучие, „ Жокерът “ не е подобен филм.
Няма специфични резултати. Бюджетът въобще не е огромен. Хоакин Финикс, който извършва основната роля, въобще не предлага общоприетия облик на изверг от комиксите.
И все пак този филм може да завоюва огромната премия на кинофестивала във Венеция, където се състоя премиерата му в събота вечер. Просто тъй като е слисващ филм.
„ Излязох от киносалона като че ли бях ударен с секира. И не бях единственият “, написа за „ Дейли Мейл “ Брайън Вайнър.
„ Жокерът “ предлага зашеметяващо проучване на облика на един човек с психическо заболяване и е яростно обвиняване към обществото, което не се отнася с хората с психологични проблеми по метода, по който се отнася с болните от рак, да вземем за пример.
Това евентуално би ви предиздвикало да се притесните, че в киносалона ще ви четат „ лекции “ за това какъв брой е значимо да познавате тези проблеми, само че зад камерата е Тод Филипс, режисьорът на филмите от поредицата за „ Ергенския запой “.
„ Жокерът “ е едно упражнение по забавление.
Финикс играе ролята на Артър Флек, който живее с нестабилната си майка в беден апартамент в Готъм Сити.
Годината е 1981. Готъм, несъмнено, е Ню Йорк Сити, разкъсван от престъпност, посипан с несъбрани отпадъци и индустриални боклуци.
Богат фабрикант на име Томас Уейн види акция да стане кмет, с цел да изправи града на крайници. Тези, които си спомнят истинската история на Батман, ще отбележат, че той има дребен наследник на име Брус.
Сюжета, обаче, оставяме за тези, на които им следва да се насладят на този шедьовър. В което най-мощното „ оръжие “ е играта на Хоакин Финикс.
Специално за ролята си Финикс фрапантно отслабва, а с цел да реализира неподражаемия, неконтролиран смях на героя си - гледа голям брой видеоматериали с истерични реакции на всевъзможни хора.
Филмът напълно се опира на неимоверното физическо изпитание на Финикс, чието тяло е непрекъснато бито, блъскано и ритано. Накрая се оказва, че за всичките му неволи е отговорна единствено и само неговата лична майка.
Жокера на Финикс не е героят на тоталното зло. Той е тъпо създание, будещо най-много страдание. В същото време поради възприятията и дейностите си, той се трансформира в мотив за неочаквани улични демонстрации, които бързо извеждат на улицата хора с лица, скрити зад клоунски маски.
Отделно от очевидните препратки към ситуацията на света сега, Тод Филипс не скрива влечението си към киното на Мартин Скорсезе, в което Робърт де Ниро - в ролята на прочут ефирен водещ, е направил едни от най-хубавите неща в кариерата си.
Превод и редакция: БЛИЦ
Това може и да подсигурява триумф в боксофиса, само че сигурно не печели награди. За благополучие, „ Жокерът “ не е подобен филм.
Няма специфични резултати. Бюджетът въобще не е огромен. Хоакин Финикс, който извършва основната роля, въобще не предлага общоприетия облик на изверг от комиксите.
И все пак този филм може да завоюва огромната премия на кинофестивала във Венеция, където се състоя премиерата му в събота вечер. Просто тъй като е слисващ филм.
„ Излязох от киносалона като че ли бях ударен с секира. И не бях единственият “, написа за „ Дейли Мейл “ Брайън Вайнър.
„ Жокерът “ предлага зашеметяващо проучване на облика на един човек с психическо заболяване и е яростно обвиняване към обществото, което не се отнася с хората с психологични проблеми по метода, по който се отнася с болните от рак, да вземем за пример.
Това евентуално би ви предиздвикало да се притесните, че в киносалона ще ви четат „ лекции “ за това какъв брой е значимо да познавате тези проблеми, само че зад камерата е Тод Филипс, режисьорът на филмите от поредицата за „ Ергенския запой “.
„ Жокерът “ е едно упражнение по забавление.
Финикс играе ролята на Артър Флек, който живее с нестабилната си майка в беден апартамент в Готъм Сити.
Годината е 1981. Готъм, несъмнено, е Ню Йорк Сити, разкъсван от престъпност, посипан с несъбрани отпадъци и индустриални боклуци.
Богат фабрикант на име Томас Уейн види акция да стане кмет, с цел да изправи града на крайници. Тези, които си спомнят истинската история на Батман, ще отбележат, че той има дребен наследник на име Брус.
Сюжета, обаче, оставяме за тези, на които им следва да се насладят на този шедьовър. В което най-мощното „ оръжие “ е играта на Хоакин Финикс.
Специално за ролята си Финикс фрапантно отслабва, а с цел да реализира неподражаемия, неконтролиран смях на героя си - гледа голям брой видеоматериали с истерични реакции на всевъзможни хора.
Филмът напълно се опира на неимоверното физическо изпитание на Финикс, чието тяло е непрекъснато бито, блъскано и ритано. Накрая се оказва, че за всичките му неволи е отговорна единствено и само неговата лична майка.
Жокера на Финикс не е героят на тоталното зло. Той е тъпо създание, будещо най-много страдание. В същото време поради възприятията и дейностите си, той се трансформира в мотив за неочаквани улични демонстрации, които бързо извеждат на улицата хора с лица, скрити зад клоунски маски.
Отделно от очевидните препратки към ситуацията на света сега, Тод Филипс не скрива влечението си към киното на Мартин Скорсезе, в което Робърт де Ниро - в ролята на прочут ефирен водещ, е направил едни от най-хубавите неща в кариерата си.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ