Чуждестранен филм разказва за ужасяващите условия, в които живеят много българи! Спят под мостовете или в парковете, вижте какво разказват за живота зад…
Филм на немската телевизия BR споделя за ужасяващите условия, в които живеят доста българи в Мюнхен. „ По-зле сме от животните “, споделя един от героите в телевизионния репортаж. „ Живеят като кучета, като улични песове, споделят самите те, съобщи Блиц.
В Мюнхен бездомниците от България са доста. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над 10 години. Работят като надничари против жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, с цел да ни покажат по какъв начин живеят “, четем в анонса на 7-минутния ефирен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове, написа Дойче веле.
Видеото стартира с кадър от постройката на “Arbeiterwohlfahrt” – благотворителна организация в помощ на служащите. Там Саваш Тетик поучава български надничари в Мюнхен. В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им. „ В България имам къща и парцел. Ако там имах работа и пари, в никакъв случай нямаше да дойда да пребивавам тук “, споделя Стефан Янков пред камерата на BR. „ Вижте, при нас в България одобряваме добре чужденците.
А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни оказва помощ. Тук живеем по-зле от животните. И аз желая да пребивавам като естествен човек. Да работя, да се храня, да се окъпвам “, оплаква се българинът и споделя, че от 20 дни не си е сменял чорапите. Стефан Янков приказва на турски – както множеството от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. „ Представете си единствено: хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата.
Или в случай че имат шанс, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на идващия ден би трябвало още веднъж да станат в 6 сутринта и да отидат на работа “, споделя Саваш Тетик. Българите водят публицистите от BR на обиколка из региона към мюнхенската Централна гара.
Там е и Шилерщрасе, където издават разрешителни за еднократно пренощуване в някогашната Баварска казарма, която е благосъстоятелност на общината. Но там може да се нощува единствено от ноември до края на април. „ Нямаме никакви интимни връзки. Не можем да вършим такива неща на улицата. Да не сме като кучетата? Така не може “, изяснява Невена Арнаудова пред камерата в наличието на своя сътрудник.
Жената не схваща за какво Баварската казарма е отворена единствено през зимата. „ Съвсем покрай Шилерщрасе се намира и мястото, където всяка заран българските надничари чакат да бъдат наети на работа. Те оферират услугите си против 6 до 10 евро на час. Понякога обаче стават жертви на машинация и в края на работния ден не получават надницата си “, описват репортерите на BR. Българите споделят пред немските публицисти, че служителите на реда постоянно ги управляват без причина – от време на време по няколко пъти дневно. Това е “расова дискриминация”, споделя бездомникът Борис Златков. Само тези думи произнася на български, през останалото време и той приказва на турски език.
В Мюнхен бездомниците от България са доста. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над 10 години. Работят като надничари против жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, с цел да ни покажат по какъв начин живеят “, четем в анонса на 7-минутния ефирен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове, написа Дойче веле.
Видеото стартира с кадър от постройката на “Arbeiterwohlfahrt” – благотворителна организация в помощ на служащите. Там Саваш Тетик поучава български надничари в Мюнхен. В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им. „ В България имам къща и парцел. Ако там имах работа и пари, в никакъв случай нямаше да дойда да пребивавам тук “, споделя Стефан Янков пред камерата на BR. „ Вижте, при нас в България одобряваме добре чужденците.
А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни оказва помощ. Тук живеем по-зле от животните. И аз желая да пребивавам като естествен човек. Да работя, да се храня, да се окъпвам “, оплаква се българинът и споделя, че от 20 дни не си е сменял чорапите. Стефан Янков приказва на турски – както множеството от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. „ Представете си единствено: хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата.
Или в случай че имат шанс, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на идващия ден би трябвало още веднъж да станат в 6 сутринта и да отидат на работа “, споделя Саваш Тетик. Българите водят публицистите от BR на обиколка из региона към мюнхенската Централна гара.
Там е и Шилерщрасе, където издават разрешителни за еднократно пренощуване в някогашната Баварска казарма, която е благосъстоятелност на общината. Но там може да се нощува единствено от ноември до края на април. „ Нямаме никакви интимни връзки. Не можем да вършим такива неща на улицата. Да не сме като кучетата? Така не може “, изяснява Невена Арнаудова пред камерата в наличието на своя сътрудник.
Жената не схваща за какво Баварската казарма е отворена единствено през зимата. „ Съвсем покрай Шилерщрасе се намира и мястото, където всяка заран българските надничари чакат да бъдат наети на работа. Те оферират услугите си против 6 до 10 евро на час. Понякога обаче стават жертви на машинация и в края на работния ден не получават надницата си “, описват репортерите на BR. Българите споделят пред немските публицисти, че служителите на реда постоянно ги управляват без причина – от време на време по няколко пъти дневно. Това е “расова дискриминация”, споделя бездомникът Борис Златков. Само тези думи произнася на български, през останалото време и той приказва на турски език.
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ