Президентът на Филипините заяви, че няма да даде на САЩ достъп до повече местни военни бази
Филипинският президент съобщи, че администрацията му не възнамерява да даде на Съединени американски щати достъп до повече филипински военни бази и акцентира, че досегашното наличие на американски военни в няколко лагера и обекти е провокирано от нападателните дейности на Китай в противоречивото Южнокитайско море, предава „ Асошиейтед прес “.
Президентът Фердинанд Маркос младши , който встъпи в служба през 2022 година, позволи на американските сили и оръжия достъп до още четири филипински военни бази , с което броят на обектите, в които американските войски могат да се редуват за неопределен срок според съглашение от 2014 година, доближи 9.
Администрацията на Байдън укрепва дъга от съюзи за сигурност в района, с цел да се опълчи по-добре на Китай – ход, който съответствува с напъните на Филипините да подсилят външната си защита, изключително в Южнокитайско море.
Решението на Маркос от предходната година разтревожи Китай, защото два от новите обекти са ситуирани тъкмо против Тайван и Южен Китай . Пекин упрекна Филипините, че дават на американските сили площадки за разполагане, които могат да бъдат употребявани за подкопаване на сигурността му. По време на конгрес с задгранични репортери от Манила, без доста разяснения Маркос отсече:
„ Филипините не възнамеряват да основават повече бази или да дават достъп до повече бази. “
Запитан дали се тормози, че разрешаването на достъпа на американските военни до филипинските бази е предизвикало китайските дейности в Южнокитайско море, Маркос изясни, че наличието на американските войски е в отговор на дейностите на Китай .
„ В случая това са реакции на случилото се в Южнокитайско море, на нападателните дейности, с които трябваше да се оправим “ , сподели той, споменавайки китайските кораби на бреговата защита , които употребяват водни оръдия и лазери , с цел да възпрат филипинските кораби от региона, който Пекин афишира за собствен. Той загатна и за конфликти , блокиране на филипински риболовци и морски бариери за блокиране на кораби от плитчината Скарбъро, която се намира във филипинската икономическа зона.
При ръководството на Маркос Филипините възприеха тактика за разпространение на случаите , като разрешиха на публицисти да се качат на борда на патрулните им кораби, с цел да станат очевидци на настойчивите дейности на Китай. Маркос изясни:
„ Изключително значимо е медиите… да продължат да разобличават тези дейности, които освен заплашват мира и стабилността в района, само че и подкопават учредения на правила ред, който е в основата на световното развиване и разцвет през предишния век. “
Китай упреква Филипините , че са провокирали борбата , като са навлезли в китайски териториални води и не са спазили хипотетично съглашение за евакуиране на остарял транспортен съд на филипинските военноморски сили, който в този момент служи като териториален пост на Манила в противоречивия Second Thomas Shoal. Маркос от своя страна разяснява, че не знае за сходно съглашение, и добави, че счита съглашението за анулирано – в случай че въобще е съществувало.
Миналата седмица президентът на Съединени американски щати Джо Байдън възобнови „ стоманения “ ангажимент на Вашингтон да пази тихоокеанските си съдружници по време на среща на върха с Маркос и японския министър-председател Фумио Кишида в Белия дом. Той повтори, че Съединени американски щати са длъжни да защитят Филипините, в случай че техните сили, самолети или кораби бъдат подложени на въоръжено нахлуване .
Запитан по кое време Договорът за взаимна защита сред Съединени американски щати и Филипините от 1951 година може да бъде задействан в изискванията на териториални конфликти сред Китай и Филипините, Маркос цитира думите на министъра на защитата Лойд Остин, че това може да се случи, „ в случай че някой филипински военнослужещ бъде погубен при нахлуване от непозната мощ “ .
