&13:49:15)
Филипа Филипова: Имаме изключителен мотор в лицето на Илиана Раева
Филипа Филипова, известната треньорка и интернационален арбитър, гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. Като състезателка с ансамбъла печели международната купа в многобоя и с 12 бухалки през 1989 година в Сараево. А най-известната нейна възпитаничка е Симона Дянкова, която стана олимпийска шампионка с ансамбъла на игрите в Токио. Предлагаме акценти от диалога с Филипова:
- Разкажете ни за присъединяване си под купола на „ Цирк дю Солей “ - за какво се стопираха на българския отбор, по какъв начин се подготвяхте, какъв брой време продължи турнето и къде феновете имаха привилегията да станат част от това шоу?
- Нешка Робева ни извика, събра ансамбъла и ни приготвиха за това турне, което беше за първи път за цялостен отбор. До този миг имаха няколко пъти предложения, по две гимнастички участваха, само че за първи път бе български отбор. Тя ни приготви на „ Герена “, тренирахме два-три месеца. Постави съчетанието, което трябваше да осъществим по музика на „ Цирк дю Солей “. Бяха пуснали авансово каква ще е концепцията на нашето показване – част от ансамбловото ни комбиниране от международното в Сараево’89, бяха включени в допълнение и други уреди. Близо три минути и половина беше нашето осъществяване. Подготвяхме се в София, след което заминахме за Монреал, където беше главната подготовка. Там нямахме треньор, а просто си имахме екип от хора за всички актьори. Тренирахме два месеца с целия екип от акробати, жонгльори и всевъзможни доста положителни актьори. „ Цирк дю Цолей “ е нещо грандиозно. Истинска щастливка съм, че съм имала шанса да бъда там и да вземам участие. Видяхме за първи път подобен професионализъм като подготовка, постановка, грим, костюми, подиуми – подвигат се, смъкват се. 1992 година се случи това. Беше много впечатляващо! След тези два месеца подготовка в Монреал, турнето ни беше в Япония. Четиримесечно турне в най-големите градове. Освен с гимнастика, част от нас бяха включени в разнообразни други номера. Примерно тези, които имахме предпочитание, танцувахме танго. Други скачаха към акробатите, имаше и по-лудички. Имахме разнообразни участия и беше запаметяващо. Такова нещо не се случва всеки ден. Мисля, че за всяка една от нас, която е била там, може би това е един от най-хубавите ѝ моменти в живота!
- Не е ли прекомерно индивидуален вашият спорт? Много постоянно ставаме очевидци на ощетяване на даден тим или играч. Да не кажа, че в множеството случаи българите са най-често измежду пострадалите.
- Да, индивидуален ни е спортът. Мисля, че се търси верният устав. Да бъде оптимално заслужено и почтено оценяването. В момента сме в нов цикъл на гимнастиката с нови правила. Единствено още съставният елемент „ артистичност “ не е доста явен. Това, което съгласно нас е най-субективното. Но артистичността чисто за мен е чувство. Затова не всеки го схваща и може да го оцени.
- Как съвместявате тези две действия – да сте арбитър и треньор? Не ви ли тежат тези пътувания?
- Много е комплицирано. Благодаря на екипа, които работим, с цел да поддържат равнището в клуба, тъй като в действителност от време на време тези пътувания са ми доста сложни. Но се веселя, че имам опцията да бъда част от националния тим. Българска федерация по художествена гимнастика ми е гласувала доверие. Вече три цикъла съм съдийствала на интернационалните надпревари, като шест-седем години съм компактно до тях на международни и европейски шампионати. Изключително съм съпричастна към треньори и състезатели, доста съм близка с тях и съм в помощ за всяко нещо. Голяма отговорност е в действителност, само че мисля, че последните години са доста сполучливи, тъй като вършим всичко със сърце. Всеки е на мястото, където е най-силен. Вярвам, че съм потребна за българската художествена гимнастика.
- Кои са състезателките, с които се гордеете, че сте работила? Веднага се сещам за една от тях – Симона Дянкова.
- С всички състезателки се гордея, с всички деца, които са минали през мен. А Симона в действителност ми е като дете, защото 20 години е член на нашия клуб. От 4-5-годишна стартира гимнастика, в началото при моята майка Мария Чиприянова, а някъде 7-8-годишна я поех аз, та до националния тим все съм си с нея. Това е едно извънредно дете, което от малко беше друго, забавно, диво, беше доста особена. Сега като описвам какъв брой е била дива, по какъв начин е ритала с топка по стените, че не ѝ се получава, стоят и споделят: „ А, не може да бъде Симона. “ Тя имаше забавен пубертет, забавни моменти, само че аз знам за какво беше по този начин - беше недооценена. Тя от мъничка беше доста добра и доста друга, само че от това потомство, в което имаше доста гимнастички. Примерно 20 гимнастички, които бяха топ. На нея все нещо не ѝ доближаваше, с цел да кажат „ да “. Но аз толкоз мощно съм вярвала в нея и съм била до нея, че постоянно съм намирала сили да я убедя да продължава, че има смисъл. Естествено, че едно дете се разочарова от такива моменти. А тя гореше от дребна. Гореше не да покори тази зала, а да покори света. Точно по този начин и стана, само че преминахме през доста, доста компликации. Всъщност тя беше член на националния тим самостоятелно дами три години. Ина Ананиева я предложения за запаса на ансамбъла. Тогава доста се двоумяхме със Симона. Казах: „ Да, отивай, влизай. Това е късмет за теб. Ще се бориш, има какво да учиш. “ Тя беше предходна и през ансамблите на клуба, несъмнено. От дребна е играла самостоятелно и отбор, тъй че нямаше проблем. Две години беше запаса на тима на Ина Ананиева. Имаше едно съревнование единствено, на което трябваше да взе участие, защото Михаела Маевска имаше травма. Но аз виждах по какъв начин я мъчи това, че е запаса и че няма изяви, а ѝ се играе доста. През двете години, до момента в който беше запаса, я употребих да взе участие в ансамбъла на клуба, с цел да има изява, нещо, с което да я подтиквам, да я подкрепям. След тези две години запаса виждах по какъв начин просто ще се съобщи. Тогава я взех и взех решение да ѝ направя две самостоятелни съчетания, да взе участие и самостоятелно. Тя е доста друга от всички гимнастички. Винаги сме намирали забавна музика, забавни и запаметяващи се облици. Тя беше запаметяваща се и в ансамбъла като облик, несъмнено с всички останали девойки. В този миг Ефросина Ангелова, която беше старши треньор, пожела да я опитва и за самостоятелното. Достатъчно бяхме стимулирани и аз, и тя, и моите помощнички да потвърдим, че не е за изхвърляне това дете, а то занапред загрява. Направи доста мощно показване на държавните шампионати. Илиана Раева ни предложения да взе участие на Световната купа отвън класирането и тя се показа повече от чудесно. Тогава Илиана ми се обади и сподели: „ Тя е доста забавна, дай да я оставим самостоятелно. “ Отговорих ѝ: „ Илиана, тя е забавна от дребна. Вече е на 21 години. Тя би трябвало да се осъществя, би трябвало да играе пред света! “ Ако остане самостоятелно, тя би трябвало незабавно да влезе в тима, а си има конкуренция, не е ясно ще попадне ли или не. В този миг беше пристигнала Весела Димитрова, бяха я поканили за лагер. Още не беше ясно кой ще бъде треньорът. Аз Симона я пусках през всички вероятни селекции – самостоятелно, отбор, самостоятелно, отбор. Естествено, беше предходна сполучливо селекцията за отбор. Тогава споделих, че ще отиде на този лагер с Весела и с девойките и ще преценим. Притесняваше се, тъй като беше най-голяма от тях, само че пък се усетиха, харесваха си и с Весела. Тя видя в нея капацитета ѝ, който е голям. Казах: „ Весе, използвай го този капацитет! Може да направиш нещо необикновено! “ Така се и случи.
- В последните години се следи помирение в художествената гимнастика. Отстрани наподобява, че всички работите за една идея. Чия е заслугата за това?
- Имаме извънреден мотор в лицето на Илиана Раева. Тя е извънреден водач и лидер. Умее да сплотява хората, да намира най-хубавите им качества. Мисля, че е основата на това сега всичко да остава „ в кухнята “. Естествено, че се спори и не всеки е склонен с всичко. Търсим способи кое е най-хубавото. Събрали сме се мощни характери. Всеки желае да помогне, да се изяви. Все отново мисля, че съумяваме да заравяме томахавките в тези моменти и задачата да бъде триумфът на България.
- Разкажете ни за присъединяване си под купола на „ Цирк дю Солей “ - за какво се стопираха на българския отбор, по какъв начин се подготвяхте, какъв брой време продължи турнето и къде феновете имаха привилегията да станат част от това шоу?
- Нешка Робева ни извика, събра ансамбъла и ни приготвиха за това турне, което беше за първи път за цялостен отбор. До този миг имаха няколко пъти предложения, по две гимнастички участваха, само че за първи път бе български отбор. Тя ни приготви на „ Герена “, тренирахме два-три месеца. Постави съчетанието, което трябваше да осъществим по музика на „ Цирк дю Солей “. Бяха пуснали авансово каква ще е концепцията на нашето показване – част от ансамбловото ни комбиниране от международното в Сараево’89, бяха включени в допълнение и други уреди. Близо три минути и половина беше нашето осъществяване. Подготвяхме се в София, след което заминахме за Монреал, където беше главната подготовка. Там нямахме треньор, а просто си имахме екип от хора за всички актьори. Тренирахме два месеца с целия екип от акробати, жонгльори и всевъзможни доста положителни актьори. „ Цирк дю Цолей “ е нещо грандиозно. Истинска щастливка съм, че съм имала шанса да бъда там и да вземам участие. Видяхме за първи път подобен професионализъм като подготовка, постановка, грим, костюми, подиуми – подвигат се, смъкват се. 1992 година се случи това. Беше много впечатляващо! След тези два месеца подготовка в Монреал, турнето ни беше в Япония. Четиримесечно турне в най-големите градове. Освен с гимнастика, част от нас бяха включени в разнообразни други номера. Примерно тези, които имахме предпочитание, танцувахме танго. Други скачаха към акробатите, имаше и по-лудички. Имахме разнообразни участия и беше запаметяващо. Такова нещо не се случва всеки ден. Мисля, че за всяка една от нас, която е била там, може би това е един от най-хубавите ѝ моменти в живота!
- Не е ли прекомерно индивидуален вашият спорт? Много постоянно ставаме очевидци на ощетяване на даден тим или играч. Да не кажа, че в множеството случаи българите са най-често измежду пострадалите.
- Да, индивидуален ни е спортът. Мисля, че се търси верният устав. Да бъде оптимално заслужено и почтено оценяването. В момента сме в нов цикъл на гимнастиката с нови правила. Единствено още съставният елемент „ артистичност “ не е доста явен. Това, което съгласно нас е най-субективното. Но артистичността чисто за мен е чувство. Затова не всеки го схваща и може да го оцени.
- Как съвместявате тези две действия – да сте арбитър и треньор? Не ви ли тежат тези пътувания?
- Много е комплицирано. Благодаря на екипа, които работим, с цел да поддържат равнището в клуба, тъй като в действителност от време на време тези пътувания са ми доста сложни. Но се веселя, че имам опцията да бъда част от националния тим. Българска федерация по художествена гимнастика ми е гласувала доверие. Вече три цикъла съм съдийствала на интернационалните надпревари, като шест-седем години съм компактно до тях на международни и европейски шампионати. Изключително съм съпричастна към треньори и състезатели, доста съм близка с тях и съм в помощ за всяко нещо. Голяма отговорност е в действителност, само че мисля, че последните години са доста сполучливи, тъй като вършим всичко със сърце. Всеки е на мястото, където е най-силен. Вярвам, че съм потребна за българската художествена гимнастика.
- Кои са състезателките, с които се гордеете, че сте работила? Веднага се сещам за една от тях – Симона Дянкова.
- С всички състезателки се гордея, с всички деца, които са минали през мен. А Симона в действителност ми е като дете, защото 20 години е член на нашия клуб. От 4-5-годишна стартира гимнастика, в началото при моята майка Мария Чиприянова, а някъде 7-8-годишна я поех аз, та до националния тим все съм си с нея. Това е едно извънредно дете, което от малко беше друго, забавно, диво, беше доста особена. Сега като описвам какъв брой е била дива, по какъв начин е ритала с топка по стените, че не ѝ се получава, стоят и споделят: „ А, не може да бъде Симона. “ Тя имаше забавен пубертет, забавни моменти, само че аз знам за какво беше по този начин - беше недооценена. Тя от мъничка беше доста добра и доста друга, само че от това потомство, в което имаше доста гимнастички. Примерно 20 гимнастички, които бяха топ. На нея все нещо не ѝ доближаваше, с цел да кажат „ да “. Но аз толкоз мощно съм вярвала в нея и съм била до нея, че постоянно съм намирала сили да я убедя да продължава, че има смисъл. Естествено, че едно дете се разочарова от такива моменти. А тя гореше от дребна. Гореше не да покори тази зала, а да покори света. Точно по този начин и стана, само че преминахме през доста, доста компликации. Всъщност тя беше член на националния тим самостоятелно дами три години. Ина Ананиева я предложения за запаса на ансамбъла. Тогава доста се двоумяхме със Симона. Казах: „ Да, отивай, влизай. Това е късмет за теб. Ще се бориш, има какво да учиш. “ Тя беше предходна и през ансамблите на клуба, несъмнено. От дребна е играла самостоятелно и отбор, тъй че нямаше проблем. Две години беше запаса на тима на Ина Ананиева. Имаше едно съревнование единствено, на което трябваше да взе участие, защото Михаела Маевска имаше травма. Но аз виждах по какъв начин я мъчи това, че е запаса и че няма изяви, а ѝ се играе доста. През двете години, до момента в който беше запаса, я употребих да взе участие в ансамбъла на клуба, с цел да има изява, нещо, с което да я подтиквам, да я подкрепям. След тези две години запаса виждах по какъв начин просто ще се съобщи. Тогава я взех и взех решение да ѝ направя две самостоятелни съчетания, да взе участие и самостоятелно. Тя е доста друга от всички гимнастички. Винаги сме намирали забавна музика, забавни и запаметяващи се облици. Тя беше запаметяваща се и в ансамбъла като облик, несъмнено с всички останали девойки. В този миг Ефросина Ангелова, която беше старши треньор, пожела да я опитва и за самостоятелното. Достатъчно бяхме стимулирани и аз, и тя, и моите помощнички да потвърдим, че не е за изхвърляне това дете, а то занапред загрява. Направи доста мощно показване на държавните шампионати. Илиана Раева ни предложения да взе участие на Световната купа отвън класирането и тя се показа повече от чудесно. Тогава Илиана ми се обади и сподели: „ Тя е доста забавна, дай да я оставим самостоятелно. “ Отговорих ѝ: „ Илиана, тя е забавна от дребна. Вече е на 21 години. Тя би трябвало да се осъществя, би трябвало да играе пред света! “ Ако остане самостоятелно, тя би трябвало незабавно да влезе в тима, а си има конкуренция, не е ясно ще попадне ли или не. В този миг беше пристигнала Весела Димитрова, бяха я поканили за лагер. Още не беше ясно кой ще бъде треньорът. Аз Симона я пусках през всички вероятни селекции – самостоятелно, отбор, самостоятелно, отбор. Естествено, беше предходна сполучливо селекцията за отбор. Тогава споделих, че ще отиде на този лагер с Весела и с девойките и ще преценим. Притесняваше се, тъй като беше най-голяма от тях, само че пък се усетиха, харесваха си и с Весела. Тя видя в нея капацитета ѝ, който е голям. Казах: „ Весе, използвай го този капацитет! Може да направиш нещо необикновено! “ Така се и случи.
- В последните години се следи помирение в художествената гимнастика. Отстрани наподобява, че всички работите за една идея. Чия е заслугата за това?
- Имаме извънреден мотор в лицето на Илиана Раева. Тя е извънреден водач и лидер. Умее да сплотява хората, да намира най-хубавите им качества. Мисля, че е основата на това сега всичко да остава „ в кухнята “. Естествено, че се спори и не всеки е склонен с всичко. Търсим способи кое е най-хубавото. Събрали сме се мощни характери. Всеки желае да помогне, да се изяви. Все отново мисля, че съумяваме да заравяме томахавките в тези моменти и задачата да бъде триумфът на България.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ