Беднякът Филип, който извърши най-големия обир в историята на САЩ
Филип Ноел Джонсън е роден през 1964 година в неособено добре уредено семейство. Бащата му ги напуща, до момента в който е напълно дребен, а когато е на 3 години, майка му е принудена да живее на обществени помощи в публичен жилищен комплекс в Атланта, написа Bg Voice.com
" Той живееше в свят на болежка ", споделя по-късно сестрата на Филип – Шарън, пред медиите. Когато е на 8, момчето е разграничено от своите братя и сестри и от този момент живее номадски: от Рочестър, Ню Йорк, до Пенсилвания, по-късно назад в Ню Йорк, с къса спирка в Калифорния.
Този живот го прави безсрамен и го научава да не се доверява на престижи. Намира известна непоклатимост при по-възрастна жена, която заплаща за образованието му в гимназията в християнската академия „ Лима “ в Ню Йорк.
Докато е там, си печели прозвището Рибата поради особения си интерес към библейската история, в която Исус прави знамение и съумява да нахрани хиляди хора с 5 хляба и 2 риби.
Джонсън е интелигентен и претенциозен – той съумява да изкара съвършен резултат на изпитите SAT и е признат на двугодишно образование по криминология в публичен лицей. След като приключва, се реалокира на юг в Джаксънвил, Флорида – където идват и майка му и сестра му – с вярата да сбъдне житейската си упоритост да стане служител на реда.
Но намирането на работа в полицията се оказва мъчно. Той в това време поема разнообразни странични действия, до момента в който кандидатства из полицейските ръководства. Но минават години и Джонсън последователно се огорчава от непрекъснатите отводи сякаш поради спорадичната му трудова история.
Успява да си откри „ краткотрайна “ позиция като защита в Loomis, Fargo & Co, инкасо клона на Wells Fargo, където изкарва 7 $ на час. Един ден обаче се разсънва и стига до потискащия извод, че е на тази работа към този момент 10 години.
Най-големият грабеж в историята
Ядосан, уединен, депресиран, само че интелигентен и претенциозен, са някои от думите, с които сътрудници, семейство и съседи разказват 33-годишния Филип Джонсън, написа chr.bg.
Поведението му на раздразним, безсрамен, само че трудолюбив човек може да се е оказало в негова изгода: на мнозина той наподобява напълно естествен, „ незабележим “ мъж, слял се с пейзажа на сините яки. Така че никой не подозира какво ще стане.
В събота, 29 март 1997 година, камионът на Джонсън е последният, който се връща в депото към 19:00 часа. Шофьорът се прибира у дома за Великден и охранителят следва естествената процедура, като оказва помощ на другите си двама сътрудници при обработката на последния товар от пари.
Внезапно обаче Джонсън вади револвера си и подрежда на двамата мъже да легнат. Слага им белезници, след което паркира бял микробус със задницата към трезора и прекарва 2 часа, натъпквайки платнени торби с пари доникъде на покрива, като заобикаля монети, чекове и пачки от по 1 или 5 долара; иска единствено немаркирани банкноти с непоследователни номера и номинал от 10 нагоре.
След като завършва с торбите, кара двамата мъже да легнат върху купа с пари, маха лентата от камерите за наблюдаване и вади персоналното си досие от фирмените документи. Затваря голямата врата на трезора, настройвайки таймера да не се отваря до идващия ден.
Така охранителят на процедура си подава оставката от Loomis, Fargo & Co по най-грандиозен метод – извършвайки кражба на 18,8 милиона $. Това е и най-големият грабеж на физически пари в страната по това време.
С безобидния си бял ван през нощта, Джонсън стопира първо в дребната си къща покрай работното си място и закопчава един от пазачите с белезници за тръба в килера, като му оставя вода и храна наоколо.
Обратно във вана, той кара цяла нощ до Северна Каролина, като съвсем не приказва с другия надзирател, който към момента лежи върху торбите, с изключение на да му каже, че е подготвен да го убие. Часове по-късно Джонсън още веднъж стопира някъде по мрачно и разтоварва парите.
В неделя на Великден той стопира и закопчава с белезници и втория надзирател – за малко дърво, като му оставя малко храна и дава обещание да предизвести управляващите за местоположението му в границите на 48 часа.
Обратно в Джаксънвил, Loomis, Fargo & Co открива обира и предизвестява полицията. Над заключеното вместилище царува комплициране, до момента в който позвъняване от управляващите в Северна Каролина не хвърля светлина върху мистерията.
Пазачът, който Джонсън е закопчал към дървото, съумява да стигне до швейцарското си ножче и в границите на към час да отключи белезниците си. След като се освобождава, той стопира инцидентен водач и алармира на полицията.
Полицията в Джаксънвил освобождава първия надзирател, който намира незасегнат в къщата. Докато са там, те откриват и подправени документи за идентичност като от датите върху тях схващат, че Джонсън евентуално е почнал да възнамерява обира преди 5 години.
Полицията също съумява да надникне малко и в душевното положение на обирджията – когато вижда на стената на спалнята му изписан със спрей надписа: „ Къща на болката “.
Дават $500,000 премия за главата му
Инкасо компанията предлага премия от 500,000 $ за информация за откраднатите пари и ловът на Джонсън стартира в Ашвил, Северна Каролина, където сутринта след обира микробусът се появява на паркинг на оръжейната на Националната армия.
Джонсън съблюдава обещанието си към пазача, закопчан за дървото, като се обажда по телефона на телевизионна станция и дава инструкции за местоположението му, без да знае, че той към този момент е съумял да се освободи.
ФБР намира доказателства, че Джонсън е прекарал няколко нощи в Мексико, преди следите му да изчезнат. Агентите преценят, че той може да крие парите в складова клетка, и начеват нелеката задача да ревизират всяка компания, която предлага такива кафези, сред Флорида и Северна Каролина, като демонстрират фотографията му на всяка от тях.
Бягството продължава 5 месеца. На 30 август Джонсън е задържан в Браунсвил, Тексас, до момента в който се връща с рейс от Мексико. По-късно граничарката споделя, че мъжът в началото е провокирал съмнението й, тъй като отговорите му на нейните въпроси й напомнили за облика на патологичния измамник, изигран от Джон Ловиц в комедийното шоу Saturday Night Live.
Джонсън също е употребявал псевдонима Роджър Д. Лоутър – име на човек, за който ФБР към този момент знае, че е бил наемател на стая в дома на Джонсън от октомври 1991 година до септември 1993 година
Филип има в себе си 10,714 $, когато е задържан.
На 19 септември ФБР открива останалата част от откраднатите пари – всичките 18 милиона $, минус нищожните 186,000 $. Те са заемали доста пространство в складова клетка в дребното градче Маунтин Хоум в Северна Каролина.
Рибата се признава за отговорен, желал да помогне на бедните
На 20 януари 1999 година Рибата се признава за отговорен в похищение, пране на пари и интервенция в междудържавната търговия с принуждение, откакто предава 65,000 $ в 8 мексикански банкови сметки. Осъден е на 25 години затвор.
„ Не желаех повече от 1 или 2 милиона за себе си “, споделя той. И прибавя, че е възнамерявал да употребява 20% от парите, с цел да помогне на бедните в Централна Америка, и е щял да предложи 80% назад на Loomis, в случай че трансформират метода, по който се отнасят към чиновниците си.
" Той живееше в свят на болежка ", споделя по-късно сестрата на Филип – Шарън, пред медиите. Когато е на 8, момчето е разграничено от своите братя и сестри и от този момент живее номадски: от Рочестър, Ню Йорк, до Пенсилвания, по-късно назад в Ню Йорк, с къса спирка в Калифорния.
Този живот го прави безсрамен и го научава да не се доверява на престижи. Намира известна непоклатимост при по-възрастна жена, която заплаща за образованието му в гимназията в християнската академия „ Лима “ в Ню Йорк.
Докато е там, си печели прозвището Рибата поради особения си интерес към библейската история, в която Исус прави знамение и съумява да нахрани хиляди хора с 5 хляба и 2 риби.
Джонсън е интелигентен и претенциозен – той съумява да изкара съвършен резултат на изпитите SAT и е признат на двугодишно образование по криминология в публичен лицей. След като приключва, се реалокира на юг в Джаксънвил, Флорида – където идват и майка му и сестра му – с вярата да сбъдне житейската си упоритост да стане служител на реда.
Но намирането на работа в полицията се оказва мъчно. Той в това време поема разнообразни странични действия, до момента в който кандидатства из полицейските ръководства. Но минават години и Джонсън последователно се огорчава от непрекъснатите отводи сякаш поради спорадичната му трудова история.
Успява да си откри „ краткотрайна “ позиция като защита в Loomis, Fargo & Co, инкасо клона на Wells Fargo, където изкарва 7 $ на час. Един ден обаче се разсънва и стига до потискащия извод, че е на тази работа към този момент 10 години.
Най-големият грабеж в историята
Ядосан, уединен, депресиран, само че интелигентен и претенциозен, са някои от думите, с които сътрудници, семейство и съседи разказват 33-годишния Филип Джонсън, написа chr.bg.
Поведението му на раздразним, безсрамен, само че трудолюбив човек може да се е оказало в негова изгода: на мнозина той наподобява напълно естествен, „ незабележим “ мъж, слял се с пейзажа на сините яки. Така че никой не подозира какво ще стане.
В събота, 29 март 1997 година, камионът на Джонсън е последният, който се връща в депото към 19:00 часа. Шофьорът се прибира у дома за Великден и охранителят следва естествената процедура, като оказва помощ на другите си двама сътрудници при обработката на последния товар от пари.
Внезапно обаче Джонсън вади револвера си и подрежда на двамата мъже да легнат. Слага им белезници, след което паркира бял микробус със задницата към трезора и прекарва 2 часа, натъпквайки платнени торби с пари доникъде на покрива, като заобикаля монети, чекове и пачки от по 1 или 5 долара; иска единствено немаркирани банкноти с непоследователни номера и номинал от 10 нагоре.
След като завършва с торбите, кара двамата мъже да легнат върху купа с пари, маха лентата от камерите за наблюдаване и вади персоналното си досие от фирмените документи. Затваря голямата врата на трезора, настройвайки таймера да не се отваря до идващия ден.
Така охранителят на процедура си подава оставката от Loomis, Fargo & Co по най-грандиозен метод – извършвайки кражба на 18,8 милиона $. Това е и най-големият грабеж на физически пари в страната по това време.
С безобидния си бял ван през нощта, Джонсън стопира първо в дребната си къща покрай работното си място и закопчава един от пазачите с белезници за тръба в килера, като му оставя вода и храна наоколо.
Обратно във вана, той кара цяла нощ до Северна Каролина, като съвсем не приказва с другия надзирател, който към момента лежи върху торбите, с изключение на да му каже, че е подготвен да го убие. Часове по-късно Джонсън още веднъж стопира някъде по мрачно и разтоварва парите.
В неделя на Великден той стопира и закопчава с белезници и втория надзирател – за малко дърво, като му оставя малко храна и дава обещание да предизвести управляващите за местоположението му в границите на 48 часа.
Обратно в Джаксънвил, Loomis, Fargo & Co открива обира и предизвестява полицията. Над заключеното вместилище царува комплициране, до момента в който позвъняване от управляващите в Северна Каролина не хвърля светлина върху мистерията.
Пазачът, който Джонсън е закопчал към дървото, съумява да стигне до швейцарското си ножче и в границите на към час да отключи белезниците си. След като се освобождава, той стопира инцидентен водач и алармира на полицията.
Полицията в Джаксънвил освобождава първия надзирател, който намира незасегнат в къщата. Докато са там, те откриват и подправени документи за идентичност като от датите върху тях схващат, че Джонсън евентуално е почнал да възнамерява обира преди 5 години.
Полицията също съумява да надникне малко и в душевното положение на обирджията – когато вижда на стената на спалнята му изписан със спрей надписа: „ Къща на болката “.
Дават $500,000 премия за главата му
Инкасо компанията предлага премия от 500,000 $ за информация за откраднатите пари и ловът на Джонсън стартира в Ашвил, Северна Каролина, където сутринта след обира микробусът се появява на паркинг на оръжейната на Националната армия.
Джонсън съблюдава обещанието си към пазача, закопчан за дървото, като се обажда по телефона на телевизионна станция и дава инструкции за местоположението му, без да знае, че той към този момент е съумял да се освободи.
ФБР намира доказателства, че Джонсън е прекарал няколко нощи в Мексико, преди следите му да изчезнат. Агентите преценят, че той може да крие парите в складова клетка, и начеват нелеката задача да ревизират всяка компания, която предлага такива кафези, сред Флорида и Северна Каролина, като демонстрират фотографията му на всяка от тях.
Бягството продължава 5 месеца. На 30 август Джонсън е задържан в Браунсвил, Тексас, до момента в който се връща с рейс от Мексико. По-късно граничарката споделя, че мъжът в началото е провокирал съмнението й, тъй като отговорите му на нейните въпроси й напомнили за облика на патологичния измамник, изигран от Джон Ловиц в комедийното шоу Saturday Night Live.
Джонсън също е употребявал псевдонима Роджър Д. Лоутър – име на човек, за който ФБР към този момент знае, че е бил наемател на стая в дома на Джонсън от октомври 1991 година до септември 1993 година
Филип има в себе си 10,714 $, когато е задържан.
На 19 септември ФБР открива останалата част от откраднатите пари – всичките 18 милиона $, минус нищожните 186,000 $. Те са заемали доста пространство в складова клетка в дребното градче Маунтин Хоум в Северна Каролина.
Рибата се признава за отговорен, желал да помогне на бедните
На 20 януари 1999 година Рибата се признава за отговорен в похищение, пране на пари и интервенция в междудържавната търговия с принуждение, откакто предава 65,000 $ в 8 мексикански банкови сметки. Осъден е на 25 години затвор.
„ Не желаех повече от 1 или 2 милиона за себе си “, споделя той. И прибавя, че е възнамерявал да употребява 20% от парите, с цел да помогне на бедните в Централна Америка, и е щял да предложи 80% назад на Loomis, в случай че трансформират метода, по който се отнасят към чиновниците си.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ