Дойде ли време за инвестиции в петрол
FILE PHOTO: Saudi Aramco logo is pictured at the oil facility in Abqaiq, Saudi Arabia October 12, 2019. REUTERS/Maxim Shemetov/File Photo
© Maxim Shemetov В ранните часове в понеделник европейските показатели удариха дъната от декември 2018 година Борсовата рецесия се разраства и към този момент не е единствено реакция на страховете от болестта с Covid-19. Тя стана геополитическа игра, откакто Русия отхвърли да поддържа пазара на нефт с ново редуциране на добива, а Саудитска Арабия форсира събитията с по-ниски цени на доставките си за всеки клиент. Двете страни на процедура оповестиха ценова война на шистовите производители в Съединени американски щати. Така отвесният срив на петрола се прибавя към към този момент отрицателните настроения към развиването на болестта и отражението ѝ върху международната стопанска система.
Как се стигна до войната на производителите на нефт
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Русия и Саудитска Арабия признават, че световната стопанска система отива към криза. Техните сметки демонстрират, че е неизбежно да има огромен спад на търсенето, който не може да се компенсира единствено от понижението на добива на ОПЕК+. Данните за търсенето от Китай под карантина сочат 5 млн. барела по-малко ползване дневно, само че евентуално е повече, като се имат поради мащабите на стопанската система. Всеки на пазара би трябвало да е усетил, че предлагането сега надвишава търсенето. И даже когато Китай рестартира производството и превоза си, потреблението ще понижава в световен мащаб. Второто тримесечие на годината е интервал на струпване на ресурси, което ще е по-голямо през тази година. Цената на петрола ще остане под напън макар краткосрочната динамичност от новините към болестта и държавната поддръжка за стопанските системи.
Кои са слабите на пазара на нефт
Руснаците споделиха, че не желаят да губят пазарен дял от шистовите производители и имат задоволително запаси в държавния си фонд, с които да покрият по-ниските доходи от износа на нефт през идващите няколко години. Пазарът на първични материали има едно предписание за края на мечия пазар: спадът завършва, когато стартира затваряне на индустриални мощности. Тоест, когато банкрутират предприятия, тъй като тогава става невероятно бързо да се възвърне добивът. Щатските компании към този момент усещат напрежението, до момента в който Тръмп заприказва за планувани ограничения за спасяването им. Те са доста по-уязвими в ценовата война заради две аргументи. Първата е, че създават с по-високи разноски от пазарните цени, и втората е, че са доста задлъжнели. Федералният запас на Далас има изследване за индустриална цена в някои от огромните залежи, като тя се движи покрай 50 $ за барел. Други оценки демонстрират, че щатските компании в бранша имат над 300 милиарда $ задължения, като множеството от тях падежират през 2021-2022 година Финансирането става посредством пул от вложители, най-много банки. Ако фирмите не съумеят да убедят кредиторите да им дадат нови заеми, с които да платят старите и да продължат да работят на загуба, ще се стигне до разпродажба на активите им. А точно земите и инфраструктурата върху запасите, които имат. Шистовите компании са слабото звено на пазара и те имат малко запаси при нефт към 30 $.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
И могат ли да бъдат избавени
Големите играчи Exxon и Chevron стояха настрани от шистовия взрив първоначално му и чак по-късно започнаха да купуват земя и по-малки компании в усложнение. Те имат задоволително кеш, с цел да продължат да го вършат при появяването на активи за продажба. Тръмп разгласи, че шистовите компании би трябвало да получат финансова помощ поради спада на петрола. Това не е дълготрайно решение на казуса с промишленост, която работи на загуба. Рисковете от това не са краткосрочни, тъй като производството е хеджирано с фючърси за идващите няколко месеца. Но по-късно казусът ще се придвижи в счетоводните записи.
Федералният запас направи едно изключително понижение на лихвите при започване на предходната седмица. Пазарите възприеха това като незадоволително и към този момент регистрират нулеви лихви в Съединени американски щати в близко бъдеще. Инвеститорите желаят да видят и действителни ограничения за бизнеса, по този начин както в Япония се приготвя поддръжка за дребните и междинните предприятия. Това може да поддържа цената на петрола за известно време, само че централната банка няма право непосредствено да купува корпоративни облигации и по този метод да избави петролния бранш от финансовия стрес.
Инвестиционни тактики: да купуваме ли
Всичко казано дотук обрисува една отрицателна средносрочна картина пред търсенето и предлагането на петролния пазар. Тя е единствено част от още по-бързо влошаващата се вероятност пред световната стопанска система, където балонът на задълженията към този момент издиша и фондовите пазари навлизат в " мечата " фаза. Затова би трябвало да създадем доста съществено разграничаване сред капиталовите и спекулативните тактики. Търгуването с нефт и акции от бранша с небосвод от няколко дни и седмици би трябвало да става при по-ниски размери поради високата динамичност на цените. Възможни са доста бързи обрати в цената при открития нов диапазон сред 27 и 35 $.
Част от вложителите сега гледат към бранша с планове за дълготрайни покупки, тъй като цената е паднала. Тази тактика ще се отплати в небосвод от няколко години, само че би трябвало да се реализира последователно, тъй като спадът не е завършил и цената няма трайно да се върне над 40 $ за барел.
Покупката на нефт с фючърси или контракти за разлика носи спомагателни разноски. Например цената на декемврийския договор е 36 $, до момента в който декември 2021 година се търгува на 41 $. Това включва упованията за по-висока цена, както и разноските за предпазване на суровината.
Борсово търгуваните фондове (ETF) с нефт също държат фючърси.
Акциите на петролните компании са по-подходящи за дълготрайна инвестиция. Двете най-големи - Exxon и Chevron, са надлежно 47% и 33% надолу за миналите 12 месеца. Те са бенчмарк за цялата промишленост. Слабите браншове, които ще са наранени повече от ценовата война, са самостоятелните производители и фирмите, които реализират изследване и сондажи. Рафинериите се показват малко по-добре, тъй като маржовете им печелят от поевтиняването на петрола. Затова техните акции са подобаващи за първи стадий от инвестицията в петролния бранш.
© Maxim Shemetov В ранните часове в понеделник европейските показатели удариха дъната от декември 2018 година Борсовата рецесия се разраства и към този момент не е единствено реакция на страховете от болестта с Covid-19. Тя стана геополитическа игра, откакто Русия отхвърли да поддържа пазара на нефт с ново редуциране на добива, а Саудитска Арабия форсира събитията с по-ниски цени на доставките си за всеки клиент. Двете страни на процедура оповестиха ценова война на шистовите производители в Съединени американски щати. Така отвесният срив на петрола се прибавя към към този момент отрицателните настроения към развиването на болестта и отражението ѝ върху международната стопанска система.
Как се стигна до войната на производителите на нефт
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Русия и Саудитска Арабия признават, че световната стопанска система отива към криза. Техните сметки демонстрират, че е неизбежно да има огромен спад на търсенето, който не може да се компенсира единствено от понижението на добива на ОПЕК+. Данните за търсенето от Китай под карантина сочат 5 млн. барела по-малко ползване дневно, само че евентуално е повече, като се имат поради мащабите на стопанската система. Всеки на пазара би трябвало да е усетил, че предлагането сега надвишава търсенето. И даже когато Китай рестартира производството и превоза си, потреблението ще понижава в световен мащаб. Второто тримесечие на годината е интервал на струпване на ресурси, което ще е по-голямо през тази година. Цената на петрола ще остане под напън макар краткосрочната динамичност от новините към болестта и държавната поддръжка за стопанските системи.
Кои са слабите на пазара на нефт
Руснаците споделиха, че не желаят да губят пазарен дял от шистовите производители и имат задоволително запаси в държавния си фонд, с които да покрият по-ниските доходи от износа на нефт през идващите няколко години. Пазарът на първични материали има едно предписание за края на мечия пазар: спадът завършва, когато стартира затваряне на индустриални мощности. Тоест, когато банкрутират предприятия, тъй като тогава става невероятно бързо да се възвърне добивът. Щатските компании към този момент усещат напрежението, до момента в който Тръмп заприказва за планувани ограничения за спасяването им. Те са доста по-уязвими в ценовата война заради две аргументи. Първата е, че създават с по-високи разноски от пазарните цени, и втората е, че са доста задлъжнели. Федералният запас на Далас има изследване за индустриална цена в някои от огромните залежи, като тя се движи покрай 50 $ за барел. Други оценки демонстрират, че щатските компании в бранша имат над 300 милиарда $ задължения, като множеството от тях падежират през 2021-2022 година Финансирането става посредством пул от вложители, най-много банки. Ако фирмите не съумеят да убедят кредиторите да им дадат нови заеми, с които да платят старите и да продължат да работят на загуба, ще се стигне до разпродажба на активите им. А точно земите и инфраструктурата върху запасите, които имат. Шистовите компании са слабото звено на пазара и те имат малко запаси при нефт към 30 $.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
И могат ли да бъдат избавени
Големите играчи Exxon и Chevron стояха настрани от шистовия взрив първоначално му и чак по-късно започнаха да купуват земя и по-малки компании в усложнение. Те имат задоволително кеш, с цел да продължат да го вършат при появяването на активи за продажба. Тръмп разгласи, че шистовите компании би трябвало да получат финансова помощ поради спада на петрола. Това не е дълготрайно решение на казуса с промишленост, която работи на загуба. Рисковете от това не са краткосрочни, тъй като производството е хеджирано с фючърси за идващите няколко месеца. Но по-късно казусът ще се придвижи в счетоводните записи.
Федералният запас направи едно изключително понижение на лихвите при започване на предходната седмица. Пазарите възприеха това като незадоволително и към този момент регистрират нулеви лихви в Съединени американски щати в близко бъдеще. Инвеститорите желаят да видят и действителни ограничения за бизнеса, по този начин както в Япония се приготвя поддръжка за дребните и междинните предприятия. Това може да поддържа цената на петрола за известно време, само че централната банка няма право непосредствено да купува корпоративни облигации и по този метод да избави петролния бранш от финансовия стрес.
Инвестиционни тактики: да купуваме ли
Всичко казано дотук обрисува една отрицателна средносрочна картина пред търсенето и предлагането на петролния пазар. Тя е единствено част от още по-бързо влошаващата се вероятност пред световната стопанска система, където балонът на задълженията към този момент издиша и фондовите пазари навлизат в " мечата " фаза. Затова би трябвало да създадем доста съществено разграничаване сред капиталовите и спекулативните тактики. Търгуването с нефт и акции от бранша с небосвод от няколко дни и седмици би трябвало да става при по-ниски размери поради високата динамичност на цените. Възможни са доста бързи обрати в цената при открития нов диапазон сред 27 и 35 $.
Част от вложителите сега гледат към бранша с планове за дълготрайни покупки, тъй като цената е паднала. Тази тактика ще се отплати в небосвод от няколко години, само че би трябвало да се реализира последователно, тъй като спадът не е завършил и цената няма трайно да се върне над 40 $ за барел.
Покупката на нефт с фючърси или контракти за разлика носи спомагателни разноски. Например цената на декемврийския договор е 36 $, до момента в който декември 2021 година се търгува на 41 $. Това включва упованията за по-висока цена, както и разноските за предпазване на суровината.
Борсово търгуваните фондове (ETF) с нефт също държат фючърси.
Акциите на петролните компании са по-подходящи за дълготрайна инвестиция. Двете най-големи - Exxon и Chevron, са надлежно 47% и 33% надолу за миналите 12 месеца. Те са бенчмарк за цялата промишленост. Слабите браншове, които ще са наранени повече от ценовата война, са самостоятелните производители и фирмите, които реализират изследване и сондажи. Рафинериите се показват малко по-добре, тъй като маржовете им печелят от поевтиняването на петрола. Затова техните акции са подобаващи за първи стадий от инвестицията в петролния бранш.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ