Филаделфия може да разкаже най-различни истории, а прословутият им бейзболен

Филаделфия може да опише най-различни истории, а прословутият им бейзболен тим съумява да донесе наслада в сърцата на мнозина. През 80-те години на предишния век, играчите печелят Световните серии по бейзбол, орлите имат и доста други достижения, само че сцена на най-важните събития е точно стадиона на ветераните.

Това е олтарът на редица спортни събития, само че още по-забавно е, че хора като Том Гарви ще го видят като нещо доста по-специално – неговият дом. Не споделяме, че той е чувствал стадиона като роден том, а стадионът в действителност е бил неговият роден дом. Представете си го като незаконна адресна регистрация.

Години по-късно ще разберем, че стадионът на ветераните е имал доста секрети, а Гарви ще отдели време, с цел да опише за живота си в стадиона, пишейки цяла книга. Никой не знае по какъв начин е съумял да стигне до едно празно пространство, което е можел да подреди като апартамент и да живее като фантомът от операта.

За тази локация знаят единствено някои от най-запалените почитатели на тима, затова някои от спортистите ще имат опция да участват на разнообразни събирания, други ще имат шанса да участват на съботните мачове, само че с едно доста значимо изискване – никой да не употребява камери и фотоапарати.

Мястото би трябвало да бъде загадка, в случай че би трябвало да бъде употребявано. Апартаментът съществува и се потвърждава, че съществува през 2004 година с разбиването на стадиона. Все отново ще открием, че има публицисти от The Inquirer, които са билитам и могат да го потвърдят. Странно е, че множеството посетители го разказват като да имаш стадион в личния си хол.

Гарви израства с този тим, по време на войната във Виетнам е част от специфичните сили. Собственикът на най-странния апартамент е част от зелените барети, пълководец на специфични сили в Камбоджа и създател на няколко книги. Най-интересното е, че първата се ражда след близо 50 години, само че както знаем, в никакъв случай не е късно да се роди някакво творчество от един човек.

Апартаментът се е намирал някъде горе в козирката, само че не е ясно кой тъкмо е бил.

Историята на секретния апартамент се ражда единствено за шест месеца, първата причина да проговори за този чудноват парцел е, че до момента в който хората са в пандемия, приятелите търсят най-различни тематики, с които да се развеселят. Други почитатели на орлите също имат потребност от разходка по улицата на спомените, затова Том стартира да споделя.

След връщането си от работа през далечната 1969 година някогашният пехотинец има доста значима задача – да влага времето си по този начин, че по никакъв метод да не може да си спомни какво се е случило по време на войната. Записва се в университет, по-късно се занимава с най-различни специалности, които да оказват помощ за минаване на времето. Сред тях са дневни занимания като касиер, супервайзър по строителството на паркинга на стадиона и други.

Чичото на Том има контракт, с цел да строи на тази земя и действително има целият стадион, само че сред 1977 и 1981 година ще има и контракт за построяването на паркинг и спомагателен комплекс за услуги. След края на контракта ще продаде земята и ще продължи своите вложения напред.

Негов братовчед ще построи зала на славата за почитателите на тима и Гарви ще би трябвало да работи като един от шефовете там. Задълженията са извънредно скучни, само че пък има собствен личен офис в самия стадион, като даже може да влиза от обособен вход. Папа Йоан Втори идва във Филаделфия през 1979 година с отварянето на целия комплекс. Том работи още от четири часа сутринта и с цел да не губи време, взема решение да преспи в офиса си. Взима и някои от сътрудниците си, които ще работят в събота, тъй като знае, че могат да прекалят с пиенето.

На сутринта, когато всички потеглят за работа, един от тях ще съобщи, че в случай че Гарви може да остане вечно тук, то най-вероятно няма да има причина в никакъв случай да си търси различен дом. Стадионът на орлите е олтар за всеки състезателен почитател.

И най-странното е, че действително няма какво да го спре от взимането на това решение. На първо място се оказва, че офисът се намира на ложата с минимум гости – надалеч в ляво, тъкмо под секция Д, където има към 200 места. Гарви може да се радва на стъклен покрив, има обособена тоалетна и в никакъв случай няма да се засича с почитатели. Самият стадион разполага с телевизия и една от най-красивите гледки.

Любопитните почитатели би трябвало да минат през склада и да се постараят малко повече за откриването на жилището. Пехотинецът бързо взема решение този проблем, струпва цяла армада от кашони и оставя процеп, затова незапознатите няма в никакъв случай да се ровят във вътрешността. Точно зад кашоните има завой по дребен коридори и врата, която може да отвори Рая за всеки бейзболен почитател.

Бил Брадли играе за орлите от 1969 до 1976 година и също е другар на притежателя на един от най-хубавите жилища в града. Той си спомня, че през 80-те е прекарал известно време в този оазис и като професионален състезател не е имал опцията да наеме по-хубаво място от това.

Гарви споделя, че апартаментът е разполагал с легло, мивка, ледник (винаги зареден с бира), стерео уредба, кафе машина, скара и столове за гостите. Килимът е бил излишък от изкуствената трева на стадиона. От една изоставена будка за сладолед ще вземе надписа „ Без камери от петък до неделя “. Легендата се популяризира доста бързо и скоро стартират да идват доста странни хора.

Гостоприемството пресъхва и най-после множеството другари могат да дойдат единствено след предварителна спогодба, ключова дума и количество бира. Професионалните играчи на тима също идват. Някои контузени играчи нямат нищо срещу да гледат домакинските мачове при ветерана. Понякога съпругите на играчите също ще участват, а след мача ще дойдат и самите звезди. Никой не може да ги открие за подпис, а когато олелията мине, всички ще вземат Гарви и ще го закарат на вечеря.

Имало е вечери, в които Том остава самичък, тогава кара ролкови кънки. Да имаш 10-етажна постройка единствено за себе си е в действителност прелестно занятие. Зелената барета го разказва като някаква форма на медитация.

През 1980 година дъждът забавя играта и мачът би трябвало да се отсрочи за идващото утро. Още през нощта ще има цялостен екип, който да се постарае да суши тревата и да подсигури заниманието през идващия ден. Гарви ще се разсъни и ще стои по халат и джапанки, гледайки работата с горещо кафе в ръката си. Персоналът не се интересува за какво има полугол човек по халат на пейките, а се вълнува доста от горещото кафе – по това време всички будки за питиета са затворели. Да се криеш пред очите на всички е в действителност вълнуващо.

Дали това е било законно? Не! Истината е, че на никое място не е посочено, че службата на ветерана включва и квартирни. Факт е, че той самият би трябвало да бъде на паркинга преди започването на мача и след края му, с цел да отваря бариерата. През останалото време може да гледа срещата напълно умерено. След 6 месеца и бариерите се автоматизират, затова той има цялостната независимост да се разхожда и да накара всички да свикнат с неговото наличие.

Точно това е била и повода да се възприема, че постоянно е на стадиона. Никой не знае по кое време си е тръгнал или по какъв начин, никой не знае и къде живее. Просто е ясно, че това е Том и той работи на стадиона. През 1981 година ще стане ясно, че приказката в действителност завършва. Договорът на чичо му за поддръжка ще е изминал, а фантомът ще е изтощен да живее на стадиона и ще се сбогува с тайния апартамент. Мести се в Тексас и живее известно време, преди да се запознае със брачната половинка си през 1983 година

До края на живота си, ветеранът ще работи като брокер на недвижими парцели и ще продава най-различни жилища, само че не и като това на стадиона.

Един от незабравимите мемоари е, че е бил на върха на стадиона, гледал е мачовете с още 60 хиляди души и след 48 часа просто може да се радва на тишината и нощното небе. И до през днешния ден ветеранът признава, че това е бил домът, който е оказал помощ да се излекува, да бъде измежду хора, само че в същото време да се любува на спокойствието, да срещне някои от героите си от детството и също така да бъде покрай обичаната игра. Апартаментът към този момент не съществува, през 2004 година градската администрация го унищожава, а тимовете се местят на нови местоположения.