Дислексичният комик влиза в кабина за запис…
Фил Ханли стоеше в студио, наподобяващо вътрешност, като се разказва, с цел да запише последния раздел на мемоара си. Чай от мента, проверете. Ръце в позиция за медитация, проверете. Sheaf of highlighted, color coded pages printed in extra large type, check.
But when Hanley leaned into the microphone to read from “Spellbound, ” his candid account of growing up dyslexic, he sounded more like an anxious student than the seasoned comedian he is.
Той извади 13 думи, след което се спъна, внезапно издиша в тристранния жанр Lamaze. Опита още веднъж, същото изречение с малко по -различна интонация. Пух, пух, пух. И още веднъж, като се направи още три думи. Пух, пух, пух. При четвъртия си опит Ханли се задави.
Това беше неговият 60-и час в кабината в офиса на издателя му, без да брои практическите сесии вкъщи. Повечето създатели са в студиото за част от това време; Средната дъ...
Прочетете целия текст »
