Фигура 1: Регенерацията на бившия индустриален остров Зоротзауре (Zorrotzaurre) в

Фигура 1: Регенерацията на някогашния промишлен остров Зоротзауре (Zorrotzaurre) в Билбао, Испания включва обновяването на съществуващи жилищни здания и построяването на нови жилищни и офис пространства. Всички здания ще бъдат свързани със система за продан на геотермална сила, като неизползваната сила ще се придвижва към другите квартали на града. Снимка: Wirestock Creators / Shutterstock

Такъв е образецът на един от пилотните планове за положително енергийни квартали в Гронинген, Нидерландия. В плана Север са приложени ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост на остарели жилищни здания. По-добрата изолираност и енергийна успеваемост на жилищните здания понижава търсенето на сила в тях. За да се подсигури сила за отопление, жилищните здания в квартала са свързани посредством локалната топлопреносна мрежа с индустриални и обществени здания наоколо. Остатъчната сила от сървърните центрове за обработка на данни, както и силата създадена от нови образователни здания, оборудвани със слънчеви панели, се пренасочва към жилищните здания. За да се реализира резултатност на плана, количеството сила, което се придвижва сред двата вида здания е изчислено до допустимо най-голяма акуратност, с цел да може да се откри най-адекватното решение за съответната обстановка. 

Балансирането на количествата налична сила и нейното потребление е главен детайл от развиването на положително енергийни квартали или мъдро обмисляне на енергийното ползване в семействата. 

Използването на така наречен квартални мрежи за отопление (district heating networks), което набира известност във Англия, разрешава умното ръководство на потреблението и доставката на сила – семействата могат да контролират от кое място идва отоплението им, а доставчиците могат да трансформират динамично източниците на сила в мрежата. Намирането на различни източници на сила е също главен детайл от цялостния преход към по-устойчиво ползване на запаси. 

Още един образец от Нидерландия – непрекъснато увеличаващото се население на Амстердам основава компликации в намирането на източници за отопление на все по-големия брой жилища, които би трябвало да се построяват в града. Частна компания сега изследва опциите за потребление на сила от отпадъчни води, която да се събира и пренасочва към системата за отопление. Отвъд опцията за метод към отпадъчните води от позиция на биомаса, компанията изследва софтуерни решения да събира силата от тръбите, по които се придвижват отпадъчните води, защото те са с по-висока температура. Проучванията в тази посока могат да бъдат осъществени в дребни по мащаб планове, с цел да може да не се губи силата по време на транспорт. Подобни решения, даже и дребни по мащаб, дават опция за нововъведения и могат да бъдат употребявани в пилотни планове за положително енергийни квартали или като част от цялостните ограничения за енергийна успеваемост и диверсификация на източниците на сила.

Фигура 2: Кварталът Баукслотерхам (Buiksloterham) в северната част на Амстердам, Нидерландия е някогашна индустриална зона, в която се развиват разнообразни иновационни градски планове, да вземем за пример кръгова стопанска система. Като част от меките ограничения е въведена Платформа за търговия на сила, която ще мониторира потреблението и производството на сила в новите жилищни здания и ще разрешава продан. Снимка: www.hollandfoto.net / Shutterstock

Предизвикателства и благоприятни условия за реализирането на положително енергийни квартали

Позитивно енергийните квартали са амбициозна концепция за енергийна общественост, само че в това време това е и сложна за реализиране концепция. Основната причина е, че с цел да се реализира цялостната нужна интеграция на мрежите сред разнообразни здания, е належащо обмисляне на потоците на сила и на потреблението, което е комплицирано да се планува в елементи. В допълнение, построяването на положително енергиен квартал е така наречен съвършен сюжет за обмисляне – обстановка, в която на чиста и незастроена част от града се построява квартал от нулата. В градското обмисляне подобен вид идеална обстановка за обмисляне се случва все по-рядко, предвид на трендовете за създаване на компактни градове. Въпреки това, с задоволително мощен капиталов интерес и добра взаимна работа сред вложители и локални управляващи е допустимо детайли от положително енергийните квартали да се осъществят като част от нови планове . Това изисква при планирането на нов жилищен комплекс да се изчислят упованията за ползване на сила и да се разпознават разнообразни източници, с цел да могат по-късно да се приготвят съответните софтуерни решения, които да осъществят плана. Това ще изисква надлежно полагането на довеждащата и обслужваща инфраструктура преди да се построи постройката. Голяма част от вложенията в София и други огромни градове у нас обаче се реализират без инфраструктурата да е налице. В този смисъл, построяването на нови жилищни здания и комплекси в България е по-скоро подчинено на пазарния интерес, в сравнение с енергийната успеваемост или индиферентност. Като допустимо решение, оттатък планирането, е да се вкарат тласъци за вложители, които се пробват да вкарват ограничения в посока енергийна успеваемост в новите си здания. 

От позиция на съществуващи здания, стратегии като Националната стратегия за енергийна успеваемост на жилищни здания са един от детайлите в посока по-умно и стабилно обмисляне на енергийното ползване в градовете. 

Обновяването на съществуващи жилищни здания и подобряването на потреблението на сила в тях способства за понижаване на разноските на семействата и като цяло оказва удобен резултат върху околната среда. 

В една по-амбициозна сходна стратегия жилищните здания могат да се оборудват и със слънчеви панели или други технологии за придобиване на сила и по този метод да станат (поне) енергийно независими. В съответни пилотни планове могат да се търсят и благоприятни условия за продан на сила сред прилежащи здания. Отвъд градовете, различните модели за лично произвеждане на сила от семействата са изключително подобаващи за отдалечени и изолирани райони или такива с малко население. За такива места от време на време доставката на сила от главните мрежи е обвързвана с по-високи разноски. Ако съществуват законови и налични софтуерни решения, които да разрешат на съответни райони сами да създават и използват силата си (или даже да я изнасят към мрежи в съседство), това може да докара до по-ефикасно и на ниска цена ползване на сила . 

Интересен образец в тази посока е островът Ел Иеро (El Hierro) в Испания, една от най-отдалечените територии на Европейски Съюз, единствено с 10 000 поданици. Преди да реализира цялостна енергийна автономия и самостоятелност, на острова се внасят барели с нафта, които са се употребявали за произвеждане на сила и електричество. Днес Ел Иеро, посредством сполучливо партньорство сред семейства, снабдители и локални управляващи, е напълно енергийно самостоятелен. 

В основата на всички тези решения за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищните здания стои едно по-добро схващане на потреблението на сила и ролята на семействата в него. 

По-активната политика на страната в посока диверсифициране на енергийните източници и търсене на различни решения на откритите способи също може да докара до намиране на съответни нововъведения в тази посока. Местните управляващи също могат да търсят съответни решения за съответни региони, според от потребностите на жителите. Чрез партньорства и подготвеност за взаимна работа могат да дадат съответни резултати в интерес на локалните общности и изцяло понижаване на енергийните отпечатък на жилищните здания. 

За да се изпълнят тези задания в България е належащо да има по-активна жилищна и енергийна политика. От позиция на жилищната политика е належащо да се подхващат ограничения, които да подобрят разбирането на семействата за енергийна успеваемост и по-устойчиво ползване на сила. В допълнение към това, могат да се подхващат и дейности за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищния фонд. 

От позиция на енергийната политика, напъните в посока развиване на възобновима сила, както и дълготрайната цел за понижаване на производството на сила от изкопаеми горива може да отвори благоприятни условия за пробни планове – както за енергийни общности, по този начин и даже за положително енергийни квартали. За задачата е належащо да се търсят гъвкави модели на обмисляне в градска среда, които да разрешат пилотно развиване на подобен вид планове. Мерките в посока основаване на нормативна рамка за енергийни общности са стъпка в вярната посока. По-активната енергийна политика на локално и районно равнище също може да отвори благоприятни условия за новаторски планове в отдалечени или едва обитаеми региони, за които може да е по-изгодно да добиват сила наоколо, посредством лични източници, вместо да са свързани към централната мрежа. 

В умозаключение, значимо е да се означи, че положително енергийните квартали са единствено едно допустимо решение в посока мъдро ръководство на доставката и потреблението на сила. В взаимозависимост от съответните характерни потребности на жителите на градовете и районите, други решения може да са по-подходящи. Необходимо е обаче да се търсят благоприятни условия за по-активно ръководство на тези запаси и за взаимна работа с жителите и бизнеса, тъй че в дълготраен проект да се реализира по-ефективно ръководство на силата, по-устойчиви домове и по-добра подготвеност за следствията от климатичните промени, за които следва да се приготвяме и приспособяваме в дълготраен проект.

Автор: Божидар Иванов  / Климатека

Божидар Иванов е част от авторския кръг на Климатека. Той е градски и обществен откривател, с опит в интернационалните сравнителни проучвания на градско и районно обмисляне и политики. Има докторска степен по градско и районно обмисляне и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си създава инструмент за обмисляне на градове и райони, губещи население (Shrinking Smart). Има спомагателни специализации в Германия и Нидерландия. Провеждал е градски и обществени проучвания в Германия, Испания, Нидерландия и България, както и интернационалните проучвания на обществени политики за институциите на Европейски Съюз. Изследователските му ползи са в сферите на устойчивото градско развиване, концепции за обмисляне, регенерация на територии, градски политики, районно обмисляне, стопанска система и качество на живот.

Публикацията е основана в партньорство на Хабитат България с Климатека, по план “Достъп до енергийно възобновяване ”.

1. International Energy Agency, 2023: https://www.iea.org/commentaries/keeping-cool-in-a-hotter-world-is-using-more-energy-making-efficiency-more-important-than-ever 
2. New Energy Coalition Project: https://www.newenergycoalition.org/en/ ; https://www.youtube.com/watch?v=un-5e9Q2bEw 
3. Pirouti, Marouf et.al. 2013, Energy consumption and economic analyses of a district heating network; Energy, 57, https://doi.org/10.1016/j.energy.2013.01.065 
4. Van der Hoek, Jan, De Fooij, H., Struker, A. 2016, Wastewater as a resource Strategies to recover resources from Amsterdam´s wastewater in Resources ; Conservation and Recycling 113, https://doi.org/10.1016/j.resconrec.2016.05.012 
5. Renewables Networking Platform: Best practices, https://www.renewables-networking.eu/documents/ES-ElHierro.pdf