Фиби Ан Моузи пленява сърцата на Америка и по-късно дори

Фиби Ан Моузи пленява сърцата на Америка и по-късно даже на Европа с невероятните си умения с пушка. Като дребна израства в беднотия, само че нейният гений я прави изгряващата звезда на Запада и й разрешава дружно с мъжът си да прави представления пред крале и политици.

Малката Ани израства във фермата на Сюзън и Джейкъб Моузи, дружно със многочислените си братя и сестри в щата Охайо. Когато тя е единствено на 5 години почва да лови птици и други дребни животни, които обезпечават в допълнение храна на семейството. Всъщност някои от най-щастливите й моменти изобщо са по полетата и горите с клопките й. 

Един зимен ден през 1865 година татко й се запътва към града, с цел да купи нужни материали за фермата, само че по пътя е посрещнат от мощна вихрушка. Разболява се тежко от хипотермия и след няколко месеца битка за живота си почива. Сега останала сама със 7 деца Сюзън няма по какъв начин да им обезпечи нужното на изолираното си местоживеене и мести фамилията в по-малък дом по-близо до цивилизацията. За жал множеството от дребните не могат да получат нужното обучение и вместо това би трябвало да работят старателно, с цел да се устоят взаимно. Един ден Ани тества остарелият бащински револвер по време на един от ловджийските си излизания с вярата на донесе повече дивеч за вечеря. Така тя научава, че има гений в стрелбата, само че фамилията още дълго ще тъне в бедност. 

Сюзън в един миг е принудена да даде част от децата си на други фамилии, тъй като няма опция да ги устоя. Така Ани дружно с една от сестрите си Елен са изпратени в санитарен пункт, където се научават по какъв начин да шият, да декорират и се грижат за по-малките деца. Един ден в постройката влиза мъж, който споделя, че търси дете, което да прави компания на брачната половинка му и да оказва помощ с грижите за дребният им наследник. С никакви други рекомендации той загатва и че предлага положително обучение и възнаграждение от 50 цента ежеседмично. С позволението на майка си Моузи приема офертата.

Първият месец в приемното си семейство Ани се усеща добре, само че по-късно трудът й стартира да е трудно експлоатиран. В своята биография тя разказва по какъв начин минава един характерен ден за нея измежду “вълците ”, както тя обича да ги назовава:

“Налагаше ми се да ставам в 4:00 часа. Първо закусвах и по-късно се заемах с всичко останало. Започвах с доенето на кравите, по-късно продължавах с храненето на телетата и прасетата, носех на говедата вода от кладенеца, хранех настрана и кокошките. Като бебето към този момент спеше аз оплевях градината и набирах диви къпини. Сядах да обядвам, когато към този момент си бях изкопала картофи и зеленчуци, които да ям…чак тогава имах времето да върша обичаното си нещо – ловуването. ”

10-годишното момиче доста пъти показва предпочитание да се завърне вкъщи, само че фамилията “вълци ” я държи като робиня в къщата си, като даже пишат писма до майка ѝ, че тя е доста щастлива и върви на учебно заведение. Насилието, което тя изпитва доближава нови висоти, когато в един леден ден тя е заспала върху огромна кошница с облекла. Когато се разсънва е грубо осъдена с плесници и заключена на открито на снега. Босата Ани просто коленичи на снега и се моли на Бога да преживее този миг. След две години прекарани в изтезание тя най-сетне събира храброст да избяга и ще се озове на спирката на трен. Без съществуване на каквито и да е пари тя няма метод, по който да се качи на транспортното средство, само че един великодушен мъж благоволи да изслуша нейната история и купува на изстрадалото дете храна и билет, с който да може да се прибере у дома. От това прекарване тя постоянно остава съпричастна и оказва помощ на деца, които са изпаднали в сходни обстановки.

Обратно в родния си дом тя постоянно ловува като се упражнява да стреля. Дивечът, с който се връща е задоволителен да изхрани цялото ѝ семейство като спомагателните бройки продава на търговец, който популяризира месото по заведения за хранене и хотели. До 15 тя събира задоволително пари да погаси ипотеката на дома си. 

През 1881 година в града идва надареният Франк Бътлър. Той е звездата на представления със пукотевица на пушка и убеден в гения си той взема решение да попита притежател на хотел за най-хубавият стрелец в покрайнината. Когато вижда, че съперника му се оказва Ани той се изсмива, тъй като мисли за налудничаво да се състезава с жена, само че по време на конкуренцията им те изравняват резултатите си като един след различен целят целите си. 25-тият изстрел за Франк се оказва гибелен, тъй като с него той пропуща и по този начин автоматизирано е надвит от Ани. Това няма да е последвана им среща, обаче като двамата се харесва ти след година се женят.

Заедно двойката вършат представления като се причисляват към трупата на Бъфало Бил. Ако преди Франк е бил основната звезда, то в този момент жена му го превъзхожда по известност и се трансформира в рекламното лице по плакатите за шоуто. Той се отдръпва от сцената и вместо това взема решение да стане управител и помощник на Ани. Пред огромна аудитория те извършват комплицирани трикове – Ани постоянно стреля по цигара още в устата на мъжа си, както и мести стотинка от ръката му с патрон. Също ловко стреля, до момента в който язди кон и може да направи дупки в бързо падащи карти за игра преди да се блъснали земята. Един от най-известните ѝ трикове е методът, по който стреля по дребни цели, до момента в който е обърната с тил към тях и вижда къде да се цели благодарение на малко огледало.

Тук Ани придобива и известното си театрално име Оукли, с което се прочува по целия свят. Тя обикаля Съединени американски щати и Европа с мъжа си като изнася представления пред европейският хайлайф. През 1894 година двойката даже взе участие в къс филм, показващ уменията на дамата стрелец да чупи стъклени топки във въздуха. Има и легенда, която твърди, че тя стреля по цигарата на немският император Вилхелм II, до момента в който я държи в ръка. Стрелкарката се радва на голяма популярност и е добре награждавана за труда си. Дори, когато взема решение да се пенсионира през 1913 година тя продължава да изнася представления понякога и радва публиката с невероятните си качества, навършила към този момент 60. 

С времето старостта си споделя думата и здравето й стартира да се утежнява и през 1925 година тя почива на 66. Вярва се, че през живота си е обучила над 15 000 дами по какъв начин да боравят с оръжия. Разбира се също, че огромна част от благосъстоянието си праща на родственици назад в Охайо, изключително великодушна с племенниците си, както и подарява доста пари на благотворителни действия и сираци. Невероятната ѝ история въодушевява редица книги, филми, даже и пиеси. Тя е запомнена от хората като американската легенда на Дивият Запад.