Фейсбук Шефът на дирекция Морска администрация“ - Варна, к.д.п. Валентин Енчев

Фейсбук Шефът на дирекция " Морска администрация “ - Варна, к.д.п. Валентин Енчев показа в обществената мрежа откровено и персонално свои размишления " за едни 10 години и една обич към Морска администрация -Варна ". Varna24.bg разгласява коментара без редакторска интервенция:

" Животът предлага какви ли не изненади. И те забърква в разнообразни истории, в които веднъж ти си сценариста, различен път обаче събитията те потапят в обстановки, при които дали заради неналичието на информация или житейски опит, се хвърляш в тях с най-искрени планове. Та може би днешната ми история беше от втория тип, най-малко първоначално.

Помня насърчителните слова на другари, че няма нещо, с което в случай че се захвана, няма да се оправя. Помня притеснителните думи на по-възрастни сътрудници, които с угриженост намекваха, че моята психика не е за този нов свят, към който съм се запътил. Помня и тези безсънни нощи, когато четях закон след закон и разпоредба след разпоредба с цел да сглобя пъзела и логиката на действие на дирекция " Морска администрация-Варна “ в концепцията за конкурс за шеф. Но най-силно си припомням картините, редящите се в съзнанието ми, че с изключение на да послужвам на морските лица, като им давам познание, ще мога да послужвам и на страната, която ме изучи и откри благоприятни условия за заслужен живот пред мен.

Ако има години от живота, които са били най-динамични за мен, то това са тези след 3-ти януари 2011г. Ако имаше обстановки за превъзмогване, то няма по-драматични от тези, с които като държавен чиновник трябваше да се оправям в работата си. А в случай че има опит за асимилиране, то Морска администрация беше изворът на това.

Затова през днешния ден, напълно нескромно, ще си разреша да направя моята ретроспекция на наученото през тези 10 години работа на страната. Годините, трансформирали ме, уповавам се за положително.

ЗА ПРИЗВАНИЕТО

Откак се помня съм живял, мечтал и дишал с чувството, че съм тук и в този момент с цел да послужвам. На хората, обществото и на идеалите си, с които очевидно по този начин съм пристигнал и са закодирани в гените ми.

ЗА ЕНЕРГИЯТА НА СЛУЧВАНЕТО И ПОДАРЪЦИТЕ НА ЖИВОТА

Ако нещо съм научил от живота, доста преди да се докосна до администрацията, е това, че човек би трябвало вярно да си прави работата. Първа и единствена задача - да дадеш от себе си. Отплатата... тя неизбежно ще пристигна. Може да е от друго място и по друго време, само че тя постоянно идва. Вярвам в безгрешния план на майката природа. Подаръците и загубите са нашата платена сметка за употребявана единица живот.

ЗА МОРАЛА

Ако има основа, на която се гради страна, общество или калектив, то това безспорно е морала. Точно ние, през днешния ден, обезверено се нуждаем от верни полезности. И то е нещото, което може да ни изведе от мрака, в който сме потънали. Всяка друга стъпка е следваща. Точка. Коментарите тук са изключени!

ЗА ЗАКОНА И ПРИЛАГАНЕТО МУ

Какъвто и закон да бъде признат, с каквито и постижения на правната мисъл да бъде облечен, каквито и органи за надзор да бъдат конфигурирани, в действителност всичко опира до морала на прилагащите го. Ако би трябвало да си показва съвършения ден на държавния чиновник, то ще е този на спазената правда.

ЗА НАИВНОСТТА

Имах сериозния проблем да схвана, че не всичко и от всички хора се прави в името на по-добрия и обективен свят. Че персоналният интерес може да удавя полезности и продава души. Затова постоянно попадах в клопката на подправените " положителни “ планове. Това беше урок, който се постановяваше да дублирам до момента в който развия онази вътрешна сензорика, която през днешния ден все по-уверено ме защищава по пътя на решенията.

ЗА ИЛЮЗИЯТА

Статуквото основава нездравословни привички. Тези привички карат някои хора да си повярват, че са безконечни и ненаказуеми. Че в случай че едно нещо е станало един, а след това повторно, то то ще е вечно. Че глазурата, с която обличат нещата, е с безконечен период на годност. Изкуството на тарикатите! Точно те би трябвало най-вече да се опасяват от измененията, които идват с гневна скорост.

ЗА КУКЛОВОДИТЕ

Те са ненатрапчиво скромни към нас, приказват постепенно, усмихват се богатство и оферират справедливо великолепие. В същото време, в тяхната паралелна действителност, те решително дърпат конците и оплитат мрежите на бъдещото си лично благоденствие. За твоя сметка, която ти съдбовно един ден ще плащаш. И аз имах такива обожатели. И сякаш най-голямата ми премия беше да схвана след време, че те самите са се отказали от мен заради моята непоправимост. Обичам тази своя линия.

ЗА ПОДКРЕПАТА

Странно или не, само че постоянно, когато са надвисвали облаци върху мен, са се появявали хора, които безкористно са се застъпвали за мен. Понякога очевидно, от време на време скрито, от време на време близки, различен път непознати, само че постоянно ги е имало. И знаете ли за какво? Защото сме от една порода. Защото споделяме общи полезности. Те се знаят и на тях благодаря за това, че са такива.

ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА И МОРЯЦИТЕ

Само този, който в действителност е работил в държавна администрация, би схванал безбройните компликации, с които в днешно време тя би трябвало да се оправя. Останалите е по-добре просто да замълчат. Повярвайте, опитваме се да вършим най-хубавото, което потенциала и разпоредбите ни разрешават.

ЗА КАЧЕСТВЕНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Те са тези, които ще ги видите малко да приказват, доста да самоизискват и постоянно да споделят, че нещата могат да станат и по-добре. За наслада, срещнах много такива. Респект и шапки долу! Без тях нямаше да я има администрацията.

ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Искрено се веселя, че служебно се срещнах с прелестни хора от бизнеса. Такива, за които постоянно, когато и да е на денонощието, бих направил каквото би трябвало.

Искрено скърбя, че дълго време се поддавах и падах до равнището на неприятните, губейки време и чест да изяснявам. Макар и да не преставам да се изучавам, все по-лесно е към този момент да не ги виждам. Въпрос на по-добра хигиена!

ЗА ПРОШКАТА

Прощаваш на този, който в желанието и страстите си да направи нещо положително за този свят, е позволил неточности. За останалите - който каквото е заслужил.

ЗА БРОЕНЕТО ДО 10 ПРЕДИ ДА КАЖЕШ НЕЩО

Урока, който не преставам да изучавам. И за което съм търсил доста пъти амнистия.

ЗА БОЛКАТА

Ние сме натурален генератор на болежка. И врач по едно и също време. Посей, отгледай болката и отрежи!

ЗА КРИТИКИТЕ ОТВЪН И ВЪТРЕ В МЕН

Ако има нещо, което постоянно ми е било светофар за това, че съм сбъркал или е нужна смяна в мен, са били рецензиите. Говоря за тези - стимулираните, разумни и обективни, които човек справедливо търпи. Но сякаш няма по-разкъсваща причина за смяна от личната вътрешна рецензия към себе си за грешките, които наново си позволил.

ЗА ЕДНА ЛУНА ВРЕМЕТРАЕНЕ

Често съм се чудил по какъв начин подложен на колене, съм успявал постоянно да се изправя? И сякаш всичко се върти към една Луна време, когато, изпивайки следващия сън, отново съм се събуждал цялостен и изпълнен с религия и живот (поглеждам смирено към небето).

ЗА ИНФОРМАЦИЯТА И ВЪТРЕШНИЯ АЗ

За положителното решение са нужни две кумулативни съставки – достатъчната информация и верните логичен връзки в теб. Всъщност.... и това не е правилно. Няма нищо по-истинско от това, което твоят Вътрешен Аз ти шепти. Тази най-свещена за индивида връзка се случва в тишина. Добре е човек по-често да мълчи.

ЗА ОПИТА

Когато напълно при започване на работата ми в администрацията ме посети един някогашен шеф, единствено и само да поздрави един младеж за куража му да се нагърби с такива отговорности, с изключение на с благите пожелания, той показа, че чак на седмата година от работата си на моето място се е почувствал убеден във всичко, което прави. Това ми се стори толкоз необичайно и нелогично дълго. Прав си бил и прощавай, кап.Говедаров, аз към момента имам какво да науча.

ЗА ПАРИТЕ

Парите са средство и в никакъв случай цел. Всъщност, да поема надалеч по-големи отговорности при 15 пъти по-ниска заплата беше най-лесното ми решение. Може би тъй като съм привикнал на дребното. А и може би тъй като постоянно съм вярвал, че там горе има кой да се погрижи, в случай че правя верните неща.

ЗА МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Едно общество е изгубено без познание. Образование не се купува с пари, а познание не се подсигурява с тапия. То не е средство за финансово облагодетелстване, а източник на полезности за обществото. Не е целофан, а наличие. Съдбата ще си търси рестото от тези, които не помниха дълг и предопределение. Прощавайте, младежи, за неприятните образци!

ЗА БОГ

Ако има нещо, в което имам вяра най-вече, то е в безгрешната логичност на Майката-земя. Тя е моят Бог и моята вяра. Пред нея се кланям, нейните уроци изучавам и на нея изначално послужвам. Всяка човешка орис е заслужена.

ЗА ВЯРАТА

... че всеки един човек е значим за планета. Всяко придвижване, всяка мисъл на единствено един човек размества въздуха към нас и света вечно към този момент не е същият. Добре е да внимаваме какво вършим и какъв образец сме за по-младите. Последните ще построят новият по-добър свят, ние пък ще им помогнем да преборим тъмнината, в която сме изпаднали.

ЗА НАДЕЖДАТА

.. че все по-повече хора се разсънват за светлината.

ЗА ЛЮБОВТА

Когато правиш нещо с обич, то носи онази сила на случването. И постоянно става по верния метод, когато си се допитал до сърцето си. Пазете го чисто и неопетнено, от него са изворите на живота.

ЗА САМАТА РАБОТА

Винаги съм твърдял, че нямам трудов стаж. Защото в никакъв случай не съм чувствал, че би трябвало да вървя да работя. Да служиш е най-голямата премия, която може да ти се даде. Пожелавам си да бъда здрав.

ЗА ЗАГУБИТЕ И СМИСЪЛА ДА ОСТАНЕШ

Накъде там по пътя и измежду борбите изгубих част от усмивката си. Но пък я замених с убеденост, че има смисъл да останеш. И поради тези, които имат вяра в мен. Знам, че един ден усмивката още веднъж за дълго ще се върне на лицето ми.

ЗА БЪДЕЩЕТО

То се ражда от това, което чувстваш в сегашното. А сегашното ти е отражение на всичко, случило се с теб в предишното. Не бях пощаден от нищо и благодаря за всичкия товар, който нося със себе си. Той е моят подарък. Поклон пред най-голямото премеждие, наречено ЖИВОТ! "