Фейсбук Млада и красива изпълнителка от Варна сподели за Varna24.bg ужасът,

Фейсбук Млада и красива изпълнителка от Варна показа за Varna24.bg ужасът, който е претърпяла, до момента в който се завърне от Южна Африка, където е била по работа. Ето откровения разказ на момичето, което сега е под карантина, която съблюдава прецизно:

" Казвам се Анна Овчарова и съм професионална певица. През февруари се наложи да отпътува за Южна Африка-Йоханесбург, с цел да извърша контракт, подписан още през лятото на предходната година. Тогава още никой не подозираше, какво ще се случи на човечеството. В Йоханесбург, трябваше да подготвим с сътрудниците ми (професионални танцьори и артисти от цяла Европа) три спектакъла, с цел да ги изпълняваме в театъра на круизен транспортен съд през идния сезон.

Уви, откакто бяхме под карантина и в това време репетирахме интензивно, компанията ни наложи да напуснем страната преди края на репетиционния период, което за жал беше тъкмо в разгара на епидемията.

Без право на избор и глас ми постановиха да пътувам през Етиопия и Турция та до България. Казаха ми, че съм млада и няма никакъв проблем да преживея вируса, и сигурно няма да умра...

За мое страдание, премеждията започнаха в Етиопия – на летището в Адис Абеба. Преди полета за Истанбул ми беше обявено, че би трябвало да сляза от самолета...Така, в цялостно невидение, бях свалена от полета за Истанбул, като ми оповестиха, че повода е затворените граници сред Турция и България.

Паспортът ми беше лишен без законна причина и бях отведена в зала с към 200 души от целия свят, с сходни на моя проблем. Често прекъсващата връзка с моите близки, които започнаха да звънят във външно министерство, с цел да оповестят за казуса, ме остави в голям стрес и беззащитност. От Министерство на вътрешните работи и българското летище, отговорите бяха, че полетите от Истанбул не са спрени... Нямахме визия какво се случва...

Така, в стрес и обезсърчение, в очакване на информация и отговори, минаха 19 часа, през които се молих и борих за вниманието на чиновниците, а те все ми повтаряха да изчакам... През това време, околните ми, съумяха да намерят пряк полет до Париж, и от компанията за която работя ми осигуриха билет, с цел да се прибера най-малко до Европа, тъй като нямаше по какъв начин да остана в Етиопия без виза...

Чаках в буферната зона на летището, цялостна с крещящи хора, опитващи се да си оказват помощ, като мен... Не бях се хранила, нито пила вода през последните 12 часа... А в това време, чиновниците, ми обявиха, че няма какво да върша във Франция, тъй като не съм с френско поданство... Така, очакванията ми да " хвана " последния полет към Европа и Париж се изпаряваха с всеки минал час.

Моите близки се свързваха с външно министерство неведнъж и им беше обявено, че консулът на България в Етиопия е в Адис Абеба, и ми спомага персонално. Дадоха ми телефонен номер, с цел да му се обадя от персоналния си телефон. Когато съумях да се свържа с въпросният представител на Република България, вярата ми се изпари завчас, тъй като с изключение на, че не ме успокои, този човек ми сподели: " Много скърбя, само че е рисково да пристигам на летището, тъй като то е затворено и е доста рисково за мен и съм изцяло безпомощен да оказа помощ... "

Така отхвърли да ми помогне. Тази реалност беше доста мъчителна, тъй като към този момент беше 22:00ч, а полетът за Париж трябваше да излети в 0:15ч. От друга страна консулът на Украйна беше на мястото и съдействаше на украински жител, който беше в същото състояние като моето. Човекът беше засегнат от отношението на българския консул и не можеше да повярва, че помощ ми беше отказана. Помощ ми беше отказана от съвсем всеки, само че все пак, чаках удостоверение, че мога да бъда позволена до последният полет за Париж.

Борбата ми да хвана полета и да получа паспорта си назад продължи до 23:45, когато бях позволена до полета като по знамение. В някаква безумна еуфория, съумях да хвана полета за Париж, в последният половин час... След огромен стрес, 19 часа без сън, храна и вода, напън и заплаха от болест от covid-19, полагаща всички нужни ограничения, с цел да се запазя, като използвах дезинфектант, ръкавици, сменях маските си на всеки два-три часа, добре, че ги имах...

Полетът беше цялостен с пасажери до максимума, като доста от тях със признаци на грип, кихаха, кашляха... След пристигането ми в Париж, багажът ми не се появи. Търсим го още. Трябваше да изчакам 24 часа до полета ми за София. Летището беше пусто и призрачно, както в никакъв случай... Настаних се в хотел в очакване да стигна вкъщи и на 4-тото денонощие след заминаването ми от Йоханесбург, дойдох!

Изолирах се в карантина за 14 дни. Смятам се за съзнателен жител и в никакъв случай не бих рискувала да подложа себе си или околните си на риск. Ако имах право на избор, не бих подхванала това пътешестване, само че договорът ми ме сложи пред събитията други хора да вземат решение ориста ми с риск да се разболея, да изпадна в неволя и недружелюбност.

Сега съм вкъщи, изолирана и сама...не се опасявам от изолацията и прецизно съблюдавам разпоредбите. За мен е значимо да предпазя другите и ще направя всичко по силите си да бъда твърда и дисциплинирана. Проявявам половинчати признаци и тръпна в очакване с цел да схвана, дали ще попадна в прегръдката на вируса или ще бъда помилвана от Господ, тъй като откогато съм в България се сблъсквам с жестоката реалност, че не мога да разгадавам на подпомагане от здравните управляващи.

Колкото и дисциплинираност да съблюдавам, от незабавния телефон при положение на признаци ме посъветваха, в случай че се влоша да отида до болничното заведение със личен превоз, което прозвуча шокиращо поради брифингите и рестриктивните мерки, наложени в името на това, да не нарушаваме карантината, с цел да запазим другите.

След всичко през което прекосих, не изгубих ВЯРАТА си. Осъзнах, че щом целия свят минава през този катарзис, явно някъде бъркаме. Станахме прекомерно материални, егоистични, зли...разчитаме единствено на себе си, бягаме от искреността, любовта, истината... А светът може да бъде толкоз красиво и положително място... НО ВСИЧКО зависи от самите нас. Малко изпитание, една блага дума, и угриженост, в желанието да сме дружно, да сме Човеци! 

Моля се да се избавим по-скоро от тежките времена, в които попаднахме, да намерим сили в себе си, да бъдем по-духовни, обединени и положителни! Ние сме Българи на първо място! Носим силата в кръвта си! Вярвам, че ще преминем през това тестване и ще се надигнем още веднъж.  Бъдете виновни и здрави! Анна ".