Кеворкян срина със земята наши популярни тв водещи, но похвали една
Фейсбук Дългогодишният публицист и критик Кеворк Кеворкян, разгласява в персоналния си профил в обществените мрежи остра рецензия към известни публицисти. Вижте какво написа:
Телевизията може да ти докара някой удар, както си стоиш добродушно и почтено - такива глупости ръсят от време на време от екрана.Научаваш, примерно, че българският президент и българският министър председател са " еквиваленти ". Еквиваленти.
Представят ни по малкия екран репортаж за Матера - европейска столица на културата. При откриването на тържествата щели да участват италианският президент и италианският министър председател. Обаче преди дни, когато откриха Пловдив като столица на културата, не участвали " техните български еквиваленти ".
Тази безсмислица минава през много хора, до момента в който най-после втрещи феновете – тъй като " еквивалент “ звучи някак пластмасово, като нещо вторично, недотам равностойно.
Никой обаче към този момент не обръща внимание на сходни неща, минават и отпътуват.
Никой не поставя старания да се вгледа в хората, които създават този вербален отпадък, да съпровожда пребиваването им в една телевизия, и даже възможното им израстване от еквиваленти на кореспонденти в същински кореспонденти.
Задоволяват се най-често да ги изродят в някакви съответници, които само калкулират пребиваването си в малкия екран, за повече даже нямат предпочитание, а няма и кой да ги побутне.
А и читавите критици като че ли към този момент са се отегчили до гибел от телевизионните глупотевини. Това наподобява се отнася и до Поли/Паола Хюсеин, дългогодишната коментаторка на " 24 часа “ по телевизионните въпроси. Поне от две десетилетия тя оставя скъпи свидетелства – с красиво слово и безспорен усет към надарените телевизионни прояви, колкото и редки да са те; в никакъв случай не е проявявала на ниска цена користолюбие в оценките си и в никакъв случай не е злоупотребявала с трибуната си.
Повечето от текстовете й имат своето непокътнато място в телевизионната история, до момента писана от хора като Маргарита Пешева /главно/, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов и някои други. Мисля, че един-два пъти съм й подсказвал да напише една своя история - тя обаче не се осмели, макар че има всички учредения да го направи.
Напоследък наподобява се и умори/отегчи - да се ровиш в боклука и да търсиш някакъв смисъл в него не е изключително прелестно занятие. За всичко това ме подсети едно скорошно изявление на Поли с Мариана Векилска - то бе озаглавено " Постигнала съм всичко тук, правила съм всичко в Би Ти Ви “.
Доста необичайно изказване, изключително за човек като Мариана, чиято непринуденост постоянно е правила впечатление; по-нормално би било да каже " Бях/участвах във всичко, само че не съм сигурна, че оставих някаква диря “. Вместо това тя споделя " Аз върша чудесно това, с което съм се занимавала “. Доста маниашки звучи, обаче Поли го е преглътнала.
А Мариана, най-малко на мен по този начин ми се коства, въобще не наподобява на телевизионните кифли/суетници, на които след десетина излъчвания, освен това пределно калпави, чивиите им напълно се развъртат.
Ясна ви е картинката - всеки може да прави към този момент телевизия, всяка Млатка, а пък на дребното качествени хора се пробват да им надянат фасона на Млатки.
Да си правил всичко, надалеч не значи, че си го правил чудесно, още по-малко, че си постигнал всичко. Най-често е таман противоположното.
Но да повторя - интересува ме не толкоз Векилска, колкото Поли. Забелязвам, че тя прави опити да заобикаля телевизионните еквиваленти, несъмнено даже се гнуси от тях - кой обаче тогава ще им обърне внимание или ще ги скастри.
Мълчиш си и по този начин ставаш несъзнателно съизвършител в производството на еквиваленти.
Те пък се надяват да не ги правят оценка всъщност - това най-вече ги плаши.
От много години оценъчната активност е в изолатора - вместо това най-безцеремонно хвалят настоящите телевизионни фигуранти, пришиват им даже благ криле.
В същото време, до момента в който се занимават с разнообразни бездария, пропущат да поощрят същински надареното - като Мая Костадинова /Канал 3/, примерно, с цел да не скапват идиличната картина от еквиваленти. Мая е отличен водещ, образован, със действително самочувствие, владее се безупречно, камерата я обича, може стремително да смени очарователната си непрестореност с жлъчност, безусловно е овладяла ролята си и я извършва с очевидно наслаждение.
Още се чудя за какво от Нова телевизия толкоз харесаха преди време Ани Салич - всичко за нея завърши с отмъкването й от Би Ти Ви. Сега я показват като Майка Тереза в някои обществени начинания, евентуално с цел да оправдаят заплатата й.
Сякаш се опасяват да сложат на професионалния кантар еквивалентите и да преценяват трезво: този единствено дебелее и стои на едно място, този деградира и към този момент даже не е и еквивалент, а този надвиши упованията ни.
Решиха да създават евтини звезди-еднодневки от пошли продукции - обаче в действителност се оказа, че точно те последователно колонизираха малките екрани.
И това беше неизбежно, тъй като от години подготвяха всеядността на публиката, настойчиво и умишлено я лишиха от критерии. Медиите се упрекват една друга за този неуспех, за това позорно проваляне.
" Сериозните “ медии се пробват да захапят всеобщите издания - едвам не помнят, че и те самите имат значителен принос в млаткосъздаването.
И те от дълго време са се трансформирали в кей за всевъзможни еквиваленти - в случай че не пишат за млатките, няма да ги четат, по този начин се оправдават; малките екрани пък се плашат, че в случай че не приютяват млатки, няма да ги гледат.
Капанът от дълго време е щракнал - всички са вътре и не могат да се разминат от млатки. Приятно превозване.
Но пък по този начин си обезпечават сигурност - млатките са новите ВИС или СИК, деликатно охраняват медиите да не се чуе нещо недопустимо от тях – имам поради, недопустимо за Властта. Качественият човек на този декор е напряко рисков, умното слово е рисково, може да провокира неспокойствие в Блатото.
Отгоре на всичко, и телевизионните клонинги трайно завладяха терена, цяло знамение е по какъв начин до момента не са ме упрекнали, че " Всяка неделя “ е преписана от някой от 12-те й клонинга. Еквивалентите се усещат добре и в това отношение, още повече, че никой не ги подкача за безнаказаната им крадливост.
Веднъж Евтим Милошев напряко щеше да ме разплаче - добре, че Волен Сидеров се беше разбеснял наоколо зад обичаните си барабани и това ми вля прочут кураж. А Евтим ми разказваше, по какъв начин преди време, когато взел да продуцира нещо като " Всяка неделя “, мерили с хронометър времетраенето на обособените съставки на оригинала, до такава степен стигнали - и все не успявали и не успявали да създадат нещо друго.
Трогателно самопризнание - обаче казано на ухо, в акомпанимент с тъпаните на Волен.
Аз пък още преди време съчиних един кеворкизъм и забравих за клонингите.
Беше нещо в смисъл, че " Всяка неделя “ и до момента се усеща като артист, който даже без да напуща гримьорната си, получава аплодисментите на публиката. Хубаво успокоение, тъй като никой нямаше желание да се занимава с имитаторите.
Никой няма предпочитание да се занимава и с друго - да вземем за пример, с налудните волности на политическите коментатори, изключително на " международниците “.
Навремето, в " тези “ години, множеството от тях ги смятахме за празноглавци.
Празни глави - обаче не спираха да мелят за другарА ТодАр Живков, както се показваше един. Сетне, след " Промяната “, съумяха небрежно да скрият тъпотиите си. Голям напън видя Асен Агов, който с изключение на словесните си угодничества, трябваше да изтрие и филмите си за комунистическите придвижвания по света.
Сегашните международници пък са към този момент напълно фриволни.
Нищо не пречи на някой от тях да предскаже, че Турция ще се разпадне, примерно - и в случай че това не се случи, да се изцепи с друга нелепост: Ако Тръмп падне, може да повлече и Путин. Тома Томов ги реди тия - нали е народен представител, към този момент може да приказва всичко - изключително пред несмислени водещи.
Тъй или другояче, телевизионната рецензия пропусна една значима тематика: словоблудствата на политическите ни коментатори до 89-а година и ги остави да си съчиняват биографии на книжни тигри.
Да отделим известно внимание и на еквивалентите/съответниците в политиката.
Те имат едно главно предопределение: да внушават на " простолюдието “ подправена възвишеност - тя пък е изключително заразителна за медиите. Чуха се и гласове, че сме били черногледи - а тъкмо скептицизмът е най-живителната линия на Народа. Държи го безсънен от упойките, които непрекъснато му бият от 30 години насам.
Телевизията може да ти докара някой удар, както си стоиш добродушно и почтено - такива глупости ръсят от време на време от екрана.Научаваш, примерно, че българският президент и българският министър председател са " еквиваленти ". Еквиваленти.
Представят ни по малкия екран репортаж за Матера - европейска столица на културата. При откриването на тържествата щели да участват италианският президент и италианският министър председател. Обаче преди дни, когато откриха Пловдив като столица на културата, не участвали " техните български еквиваленти ".
Тази безсмислица минава през много хора, до момента в който най-после втрещи феновете – тъй като " еквивалент “ звучи някак пластмасово, като нещо вторично, недотам равностойно.
Никой обаче към този момент не обръща внимание на сходни неща, минават и отпътуват.
Никой не поставя старания да се вгледа в хората, които създават този вербален отпадък, да съпровожда пребиваването им в една телевизия, и даже възможното им израстване от еквиваленти на кореспонденти в същински кореспонденти.
Задоволяват се най-често да ги изродят в някакви съответници, които само калкулират пребиваването си в малкия екран, за повече даже нямат предпочитание, а няма и кой да ги побутне.
А и читавите критици като че ли към този момент са се отегчили до гибел от телевизионните глупотевини. Това наподобява се отнася и до Поли/Паола Хюсеин, дългогодишната коментаторка на " 24 часа “ по телевизионните въпроси. Поне от две десетилетия тя оставя скъпи свидетелства – с красиво слово и безспорен усет към надарените телевизионни прояви, колкото и редки да са те; в никакъв случай не е проявявала на ниска цена користолюбие в оценките си и в никакъв случай не е злоупотребявала с трибуната си.
Повечето от текстовете й имат своето непокътнато място в телевизионната история, до момента писана от хора като Маргарита Пешева /главно/, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов и някои други. Мисля, че един-два пъти съм й подсказвал да напише една своя история - тя обаче не се осмели, макар че има всички учредения да го направи.
Напоследък наподобява се и умори/отегчи - да се ровиш в боклука и да търсиш някакъв смисъл в него не е изключително прелестно занятие. За всичко това ме подсети едно скорошно изявление на Поли с Мариана Векилска - то бе озаглавено " Постигнала съм всичко тук, правила съм всичко в Би Ти Ви “.
Доста необичайно изказване, изключително за човек като Мариана, чиято непринуденост постоянно е правила впечатление; по-нормално би било да каже " Бях/участвах във всичко, само че не съм сигурна, че оставих някаква диря “. Вместо това тя споделя " Аз върша чудесно това, с което съм се занимавала “. Доста маниашки звучи, обаче Поли го е преглътнала.
А Мариана, най-малко на мен по този начин ми се коства, въобще не наподобява на телевизионните кифли/суетници, на които след десетина излъчвания, освен това пределно калпави, чивиите им напълно се развъртат.
Ясна ви е картинката - всеки може да прави към този момент телевизия, всяка Млатка, а пък на дребното качествени хора се пробват да им надянат фасона на Млатки.
Да си правил всичко, надалеч не значи, че си го правил чудесно, още по-малко, че си постигнал всичко. Най-често е таман противоположното.
Но да повторя - интересува ме не толкоз Векилска, колкото Поли. Забелязвам, че тя прави опити да заобикаля телевизионните еквиваленти, несъмнено даже се гнуси от тях - кой обаче тогава ще им обърне внимание или ще ги скастри.
Мълчиш си и по този начин ставаш несъзнателно съизвършител в производството на еквиваленти.
Те пък се надяват да не ги правят оценка всъщност - това най-вече ги плаши.
От много години оценъчната активност е в изолатора - вместо това най-безцеремонно хвалят настоящите телевизионни фигуранти, пришиват им даже благ криле.
В същото време, до момента в който се занимават с разнообразни бездария, пропущат да поощрят същински надареното - като Мая Костадинова /Канал 3/, примерно, с цел да не скапват идиличната картина от еквиваленти. Мая е отличен водещ, образован, със действително самочувствие, владее се безупречно, камерата я обича, може стремително да смени очарователната си непрестореност с жлъчност, безусловно е овладяла ролята си и я извършва с очевидно наслаждение.
Още се чудя за какво от Нова телевизия толкоз харесаха преди време Ани Салич - всичко за нея завърши с отмъкването й от Би Ти Ви. Сега я показват като Майка Тереза в някои обществени начинания, евентуално с цел да оправдаят заплатата й.
Сякаш се опасяват да сложат на професионалния кантар еквивалентите и да преценяват трезво: този единствено дебелее и стои на едно място, този деградира и към този момент даже не е и еквивалент, а този надвиши упованията ни.
Решиха да създават евтини звезди-еднодневки от пошли продукции - обаче в действителност се оказа, че точно те последователно колонизираха малките екрани.
И това беше неизбежно, тъй като от години подготвяха всеядността на публиката, настойчиво и умишлено я лишиха от критерии. Медиите се упрекват една друга за този неуспех, за това позорно проваляне.
" Сериозните “ медии се пробват да захапят всеобщите издания - едвам не помнят, че и те самите имат значителен принос в млаткосъздаването.
И те от дълго време са се трансформирали в кей за всевъзможни еквиваленти - в случай че не пишат за млатките, няма да ги четат, по този начин се оправдават; малките екрани пък се плашат, че в случай че не приютяват млатки, няма да ги гледат.
Капанът от дълго време е щракнал - всички са вътре и не могат да се разминат от млатки. Приятно превозване.
Но пък по този начин си обезпечават сигурност - млатките са новите ВИС или СИК, деликатно охраняват медиите да не се чуе нещо недопустимо от тях – имам поради, недопустимо за Властта. Качественият човек на този декор е напряко рисков, умното слово е рисково, може да провокира неспокойствие в Блатото.
Отгоре на всичко, и телевизионните клонинги трайно завладяха терена, цяло знамение е по какъв начин до момента не са ме упрекнали, че " Всяка неделя “ е преписана от някой от 12-те й клонинга. Еквивалентите се усещат добре и в това отношение, още повече, че никой не ги подкача за безнаказаната им крадливост.
Веднъж Евтим Милошев напряко щеше да ме разплаче - добре, че Волен Сидеров се беше разбеснял наоколо зад обичаните си барабани и това ми вля прочут кураж. А Евтим ми разказваше, по какъв начин преди време, когато взел да продуцира нещо като " Всяка неделя “, мерили с хронометър времетраенето на обособените съставки на оригинала, до такава степен стигнали - и все не успявали и не успявали да създадат нещо друго.
Трогателно самопризнание - обаче казано на ухо, в акомпанимент с тъпаните на Волен.
Аз пък още преди време съчиних един кеворкизъм и забравих за клонингите.
Беше нещо в смисъл, че " Всяка неделя “ и до момента се усеща като артист, който даже без да напуща гримьорната си, получава аплодисментите на публиката. Хубаво успокоение, тъй като никой нямаше желание да се занимава с имитаторите.
Никой няма предпочитание да се занимава и с друго - да вземем за пример, с налудните волности на политическите коментатори, изключително на " международниците “.
Навремето, в " тези “ години, множеството от тях ги смятахме за празноглавци.
Празни глави - обаче не спираха да мелят за другарА ТодАр Живков, както се показваше един. Сетне, след " Промяната “, съумяха небрежно да скрият тъпотиите си. Голям напън видя Асен Агов, който с изключение на словесните си угодничества, трябваше да изтрие и филмите си за комунистическите придвижвания по света.
Сегашните международници пък са към този момент напълно фриволни.
Нищо не пречи на някой от тях да предскаже, че Турция ще се разпадне, примерно - и в случай че това не се случи, да се изцепи с друга нелепост: Ако Тръмп падне, може да повлече и Путин. Тома Томов ги реди тия - нали е народен представител, към този момент може да приказва всичко - изключително пред несмислени водещи.
Тъй или другояче, телевизионната рецензия пропусна една значима тематика: словоблудствата на политическите ни коментатори до 89-а година и ги остави да си съчиняват биографии на книжни тигри.
Да отделим известно внимание и на еквивалентите/съответниците в политиката.
Те имат едно главно предопределение: да внушават на " простолюдието “ подправена възвишеност - тя пък е изключително заразителна за медиите. Чуха се и гласове, че сме били черногледи - а тъкмо скептицизмът е най-живителната линия на Народа. Държи го безсънен от упойките, които непрекъснато му бият от 30 години насам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ