Фейсбук Рисуването е средство за бягство от действителност, в която попадаш,

Фейсбук " Рисуването е средство за бягство от реалност, в която попадаш, само че не искаш да останеш “, споделя съдията-художник Светослава Колева от Апелативен съд Варна. Ето какво описват от пресслужбата на съда на страницата на институцията във фейсбук:

Преди дни със арбитър Светослава Колева от Апелативен съд - Варна ви отведохме в правосъдната зала на наказателните каузи. Обещахме ви продължението на тази среща, само че към този момент не с професионален, а с персонален, креативен акцент: изобразителното изкуство, която тя основава и спомените за театралната натрупа на юристите-артисти. Картините й украсяват стаята на деловодството на Наказателното поделение в съда.

- Как открихте, че имате художнически гений?

-Започнах в прочувствено сложен интервал. След в действителност тежки каузи имах потребност да " изляза “… Когато един арбитър гледа избрани каузи, е подложен на голямо психическо натоварване. Може първоначално да не го усетиш, само че в един миг осъзнаваш, че попадаш в различен свят. Той няма нищо общо с твоята реалност, с действителния ти живот и с този, в който искаш да живее детето ти. Това е свят на убийства, на взаимоотношения, в които човешкият живот не коства нищо, в който важат други правила, различен морал, в случай че изобщо го има. Докато си в сходно дело, заживяваш в тази непозната реалност. В подобен миг преди няколко години у мен се появи осъзната нужда да върша нещо с ръцете си. Но резултатът да бъде хубав! По този метод желаех да освободя насъбраното в себе си, да не му разреша да ме угнетява. Започнах с декупаж. След това пристигна ред на рисуването. Много гледах клипчета в интернет по какъв начин други хора рисуват. Започнах да си закупувам материали, бои, четки и по този начин лека-полека започнах да рисувам. Всъщност очевидно си нося дарбата още от дете, тъй като като дребна обичах да рисувам, само че не развих този гений, за което малко скърбя.

- Какви обекти избирате и с какви средства работите?



-Акварелът е моето средство за изложение. Обичам да върша пейзажи или цветя, фигури. Имах интервал, в който рисувах стремително, само че по-късно настъпи застой и от известно време не съм посягала към четката. Бях попаднала на една книга, " Как да рисуваш с дясната част от мозъка си “. Това е една доктрина, че можеш да изключиш лявото полукълбо, което дава отговор за рационалното, аналитичното, логиката, математиката. Идеята е да се отдръпнеш от понятието – да вземем за пример за ваза или цвете – да се освободиш от тези познания и да се оставиш на линиите – духът просто да движи четката. Оказа се, че е въпрос на процедура.

- Ходила ли сте на уроци или на курсове?

-Не, единствено виждам клипове. Вече има доста курсове – да вземем за пример дребни групи рисуват дружно на по чаша вино. Или пък онлайн. Не съм взела участие, само че ми доставя наслаждение самият опит. Има извънредно доста актьори от целия свят в интернет, които показват своя метод на обрисуване. Аз си избрах няколко, от които получавам вести. Има и един уебсайт – “Patron " или настойник. Там членуват най-разнообразни актьори и можеш да станеш " патрон “ на художник, музикант или танцьор. Срещу минимална месечна такса получаваш достъп до онлайн видео уроци, които те показват. Избрала съм си да бъда " настойник “ на една млада жена, Мария. Интересното при нея е, че демонстрира приключения артикул. Започва от скицата, боите, цветовете, четките, хартията и по-късно в действително време целия развой на изобразяване. Това е нещо, което можеш да направиш, когато имаш време и предпочитание. Разбира се, не си задължен да използваш нейния модел или марки, може да е единствено тенденция. Тя задава предизвикателство и всеки от " патроните “ може да взе участие.

- Какво изисква и какво Ви дава изобразителното изкуство?



-Рисуването изисква време, изисква успокоение и уместно място. Рядко ми се случва да имам тези неща вкупом, само че имам възприятието, че моментът още веднъж наближава. Често се взирам в фотоси, в пейзажи, които желая да обрисувам. Дори си натрупвам фотоси и имам хрумвания. Когато някоя доста мощно ме грабне, отново ще се върна. Но когато ме завладее, рисувам дни наред, до момента в който силата ми се изчерпи. Мисля, че доста сътрудници - адвокати имат такава артистична нужда, тъй като осъществят разнообразни креативен пориви.

Спомням си още когато бях в Районния съд – съдии, прокурори, следователи бяхме учредили " Art jus “. Това е съдружие, с което правехме театрални постановки. Бяхме юристи-актьори! Поставяхме да вземем за пример " Котаракът в чизми “. За мен най-ценното зрелище беше " Криворазбраната цивилизация “. Дори неотдавна открихме плакати и афиши за няколко спектакъла и ни стана доста благо.

-Къде и какво играехте?



-Беше доста прекрасен интервал, тъй като се сътвори много по-различна връзка сред сътрудници - обединени от концепция, от гений, от предпочитание. Дори се явихме на фестивал на аматьорски театрални трупи в Тополовград. Там обаче като че ли ни поляха с мразовит душ. Журито ни посрещна с въпроса " Къде е режисьорът ви? “. А ние нямахме подобен, нали по тази причина сме дилетанти?! Но тяхното очакване беше друго. Така ни попариха очакванията, не отговорихме на условията на комисията за спектакъл. Оказахме се цялостни идеалисти! Всички бяхме надълбоко потресени и доста трагично го преживяхме. За разлика от читалища и други трупи, нямаме режисьор и сме цялостни лаици, каквато смятахме, че е задачата. И реквизитът ни не беше на професионално равнище. Но пък чувството беше незаменимо – хора, които правят сериозна, душевен натоварваща и виновна работа, могат да запазят такава искрица и да упражнят креативните си заложби. След това настъпиха неясноти със статута на следствието и трупата спря да " работи “. Последната ни изява беше благотворителен концерт за сътрудник, която заболя и искахме да помогнем за лекуването й.

Докато бях в Окръжния съд, имах и едно непретенциозно присъединяване в известно телевизионно предаване за положителни каузи. Едно 7-8 годишно дете имаше заболяване, родителите събираха средства за лекуване. Мечтата му беше да бъде арбитър. Направихме по този начин, че той " стана “ арбитър. С помощта на артисти от Кукления спектакъл пресъздадохме " Червената шапчица “ под формата на правосъден развой против вълка. Аз трябваше да " обуча “ детето на това по какъв начин работи съдът и да го приготвя за ролята. Така му помогнахме да се допре до фантазията си.