Какво ще остане от Газа, когато войната свърши?
Фейсал Шауа смяташе, че е видял най-хубавото и най-лошото от това, което животът в Газа можеше да предложи. Като млад мъж преди три десетилетия той беше налегнат от замайващ оптимизъм, когато големи тълпи се натъпкаха в град Газа, с цел да посрещнат починалия палестински водач Ясер Арафат, завърнал се от заточение.
Беше лятото на 1994 година, 10 месеца откакто Израел и Организацията за избавление на Палестина подписаха споразуменията от Осло, исторически пробив, за който мнозина се надяваха да докара до стабилно споразумяване на техния десетилетен спор. Тъй като Арафат с насълзени очи даде обещание „ демократична и свободна татковина “, Газа за малко беше базата на палестинската политическа власт.
„ Накрая към този момент не виждахме израелски бойци на терена в Газа – беше необикновено “, спомня си Шауа.
На идната година, въоръжен с тапия по гражданско инженерство от Съединени американски щати и поддръжката на татко си, той основава строителна компания, уверен, че Газа ще процъфтява. За няколко къси години по този начин...
Прочетете целия текст »
