Фей Хо е истинска спорта личност – тя участва два

Фей Хо е същинска спорта персона – тя взе участие два пъти на Олимпийски игри в два разнообразни гребни спорта. През 1984 година е на Олимпийските игри в Лос Анджелис като състезателка по каяк в тима. Треньорът й предлага да смени спорта, защото в гребането има и лека категория. И по този начин, от 1987 година Фей Хо към този момент има нов спорт. На Игрите в Барселона през 1992 година тя още веднъж е олимпийка, към този момент като играч по гребане. Тя е единственият състезател от Хонконг, взел участие на Започва работа в комисията на FISA за парагребци през 2002, а от 2006 година е ръководител на комисията.

- Госпожо Хо, FISA е една от първите спортни организации в света, която не прави разлика в отношението си към спортисти и спортисти с увреждания - гребци и парагребци. Как го постигнахте?
- Гребането е спорт за всеки. Но с цел да реализираме този главен принцип, нашата комисия извърши доста работа. Парагребците – също. За да достигнем до Световното състезание по гребане в Пловдив, където гребната отдалеченост е идентична за всички – 2000 метра. За първи път двукилометровата отдалеченост бе тествана от парагребците през 2017 година в Сарасота. Прекрасно е да забележим какви старания се поставят от всички страни, с цел да няма никакво разделяне сред гребците и парагребците. Пловдив е измежду образците по какъв начин гребният канал може да се развие, по какъв начин могат да се обезпечат отлични условия за парагребците, с цел да бъдат в действителност част от огромното съревнование, каквато е и главната концепция на FISA. На Световното състезание по гребане в Пловдив 40 страни изпратиха свои тимове, а броят на лодките с парагребци в тях е 71.

- Как посрещнаха парагребците концепцията, че ще се състезават на отдалеченост от 2 километра?
- Внимателно се вслушваме и съобразяваме с мненията на спортистите. Някои могат да устоят натоварването от двукилометровата отдалеченост. Други не могат. Зависи от самия спортист. Някои избират да спринтират, други – да устоят на огромни дистанции. Трудно е – да, само че изпитват и задоволство от обстоятелството, че за всички гребци условията са идентични. Убедена съм, че не би трябвало да има разлика сред параспортистите и другите спортисти. В началото парагребците се състезаваха на 1000 метра, само че те усъвършенстваха опциите си и към този момент гребат на 2 километра. Спортът ни изисква доста тренировки и без значение от дистанцията параспортистите би трябвало да бъдат готови. Промяната в отношението към парагребците може да се види по лицата им – това са щастливи хора.

- Гребането за параспортисти привилегия на по-богатите страни ли е? В кои страни парагребането е най-развито?
- Англия, Италия и Съединени американски щати са първите страни, които дадоха опция на параатлетите си да упражняват и да се състезават в гребане. Логично, те са най-развити и сега. Тези страни и в този момент оказват мощна поддръжка на своите парагребци. В Украйна също се поставят огромни старания. Те не са измежду най-силните, само че страната дава огромна поддръжка. Това е методът. FISA също влага доста в парагребането. Предлагаме мощна поддръжка на страните, които не са толкоз богати. Парагребането е развито в общо близо 50 страни по света.

- При какви условия упражняват парагребците по света? И къде се намира България в общата картина?
- Всяка страна има опция да дава условия за парагребците. Въпросът е да има и воля. България е образец за бързо израстване в това отношение. Гребната база в Пловдив беше усъвършенствана особено за парагребане – бяха построени рампи за колички, беше изработен и специфичен асансьор, с който спортистите с колички да имат достъп до пространствата във финалната кула. Отделно са и отличните условия на самия гребен канал. Водата в Пловдив е доста бърза, а треньорите имат отлична видимост и са покрай спортистите, с цел да ги направляват. Гребният канал в Пловдив е измежду най-хубавите за параатлети. На всеки канал, където се организират надпревари за парагребци, има и нормални дребни компликации – като придвижването на количките по понтоните. Но те се вземат решение – ето, може да видите, че на понтоните, от които парагребците влизат във водата, са застлани килими, по които количките се движат по-лесно. Най-важното е желанието и отношението. А и от страна на ФИСА, и от страна на самите параатлети, и от страна на уредниците желанието е в една посока – да няма разделяне и да има допустимо най-хубавите условия както за гребците, по този начин и за парагребците.

- Кога мислите, че можете да бъдете подготвена с вашата оценка за качеството на Световното състезание по гребане в Пловдив?
- Аз виждам напъните, които домакините са положили и не стопират да поставят. Виждам хората, които работят крепко, с цел да имат гребците отлични условия за надпревари и за отмора. Парагребците усещат отзивчиво отношение към себе си. Що се отнася до Пловдив, аз зная, че градът през 2019 година е европейска столица на културата. Сегашното Световно състезание може да даде скъп опит за това по какъв начин градът може да усъвършенства изискванията си за туристи със специфични потребности.

- Посещавали ли сте Пловдив различен път?
- Да, тук съм за повторно. Харесва ми, че хората тук са доста отзивчиви и постоянно усмихнати. Още не съм съумяла да прегледам града, тъй като сме от заран до вечер на гребния канал, само че се надявам в идващите дни да имам тази опция.