Защо февруари има 28 дни?
Февруари – вторият месец в годината е и най-краткият в календара. За да отговорим за какво има единствено 28 дни, би трябвало да напомним, че за летоизчисленията в света се употребява грегорианския календар, който е основан на юлианския, а юлианският календар наследява древноримския. Ето за какво всички термини, употребявани в актуалния календар, имат своя генезис от Древен Рим.
В античен Рим, годината започвала с месец март. Годината се деляла на 10 месеца и се състояла от 304 дни, а януари и февруари не съществували. След календарна промяна, извършена от цар Нума Помпилий, двата месеца били добавени, като годината към този момент започвала с януари.
Броят на дните в съответния месец на римския календар се изчислявал както следва:
нечетните месеци (март, май, юли, септември, ноември, януари) – 31 дни
четните месеци (април, юни, август, октомври, декември) – 30 дни.
През февруари, месецът с който завършвала годината, в елементарна година се броели 29 дни, а през високосна – 30. Името му се свързва с латинския термин „ februum “ – филтриране. През този месец римляните избягвали значими инициативи, да се женят и така нататък Месецът се посвещавал на жертвоприношения, на другарство с боговете от подземния свят, т.е., имзащите отношение към гибелта.
При Гай Юлий Цезар обаче настъпили нови календарни промени: бил въведен 4-годишен цикъл, в който три от годините били 365 дни, а четвъртата 366. В чест на това събитие летният месец бил кръстен „ юли “. В календара било увековечено и името на император Октавиан Август. Трябва да се означи, че месеците с четен брой дни се считали от римляните за нещастни, по тази причина императорът взел решение да усили „ своя “ месец с един ден.
Така юли станал с 31 дни, същото се случило и с август. Дните били „ отнети “ от февруари. Днес в елементарна година февруари е с 28 дни, а във високосна – с 29.
