Фред Демара – великият самозванец, който не може да намери себе си
Фердинанд Уолдо Демара, прочут като Фред, е роден в Лорънс, Масачузетс през декември 1921 година Семейството му било много заможно, когато се родил, само че татко му изгубил доста пари в Голямата меланхолия и трябвало да се реалокират в безпаричен квартал. Едно от най-впечатляващите прекарвания в младия живот на Фред било, когато той убедил локален притежател на сладкарница да му даде безвъзмездни шоколади. Друг път намерил чифт изкуствени крайници в кошче за отпадък и ги заровил в снега край пътя, оставяйки да стърчи единствено част от тях. Забавлявал се от реакциите на преминаващи водачи.
На шестнадесетгодишна възраст Фред бяга от вкъщи си. Заминава за Род Айлънд. В този дребен град имало цистерциански манастир и младият Фред Демара се включил като послушник. След четири години Фред си тръгнал. Игуменът на манастира считал, че е по-подходящ за всемирски живот, вместо да живее в съзерцаване. При идната война се записал в американската войска. Фред открил, че армията е още по-неподходяща и от манастира, и след една година дезертирал. Като беглец той за първи път приема подправена идентичност – тази на армейския му другар Антъни Игнолия.
Под това име се включил към американския флот. Обучавали го за болничния корпус, само че когато осъзнал, че това значи да служи на фронтовите линии, се опитал да подправи пълномощията, които щели му разрешат да се запише за образованието за офицери. Разкриват фалшификацията му и още веднъж е заставен да бяга. Връща се към монашеския живот в цистерцианския манастир в Луисвил, Кентъки, този път под името Робърт Линтън Френч. Доктор Френч бил действителен човек, живеещ в неопределеност, и Фред получил копия на документите си по пощата – удостоверение за раждане, академични документи и така нататък Като Робърт Френч Фреди пътува до Чикаго и учи философия и нравственос в университета DePaul. Той се отличавал в следването си, само че когато наближило да даде обет, се отказал.
Появява се още веднъж в Ери, Пенсилвания, като преподава логика на психиката в университета, след което се преместил в Лос Анджелис, където прекарал известно време като санитар в санаториум. Използвайки името и пълномощията на Френч, си намерил друга работа като учител по логика на психиката в университета във Вашингтон. Той се сприятелил с локалния шериф Франк Тамблин. Шериф Тамблин го направил специфичен заместител, а Фред изнасял речи в поддръжка на кандидатурата на шерифа за преизбирането му. Но един ден шерифът се появил със заповед за ареста на Фред. На гарата двама сътрудници на ФБР го причакали, идентифицирайки го като беглец.
След като бил освободен от пандиза, Фред се завърнал вкъщи за известно време. Този път решил да стане биолог в Кентъки на име доктор Сесил Хаман. Под това име Фред си намерил работа в Масачузетската очна клиника, обвързвана с Харвардската болница. После взема решение да напусне Бостън и се насочва на север към Алфред, Мейн.
В Мейн се връща към религиозния живот. Този път това било като част от преподавателска активност. Братята били щастливи да посрещнат в стадото подобен „ висококвалифициран “ човек. Историята се появява в локалните вестници, нещо, което станало същинска злополука за Фред. Ученик на същинския доктор Хаман прочел историята и се обадил на преподавателя си. За благополучие доктор Хаман не бил предприемчив човек и не предал Фред на управляващите.
Фред приключил доста добра работа за Братята по време на престоя си при тях – помагал им да се ориентират в бюрокрацията, с цел да се записват като американски лицей. Преди да даде обетите си, бил изпратен в Ню Брансуик в Канада да учи богословие. Там се сприятелява с локалния персонален доктор, човек на име Джоузеф Сайър. Фред твърди, че са се сприятелили, когато доктор Сайър лекувал духовник от артрит. Той бил чул, че Фред е бил биолог, преди да стане духовник, и се допитал до него за лекуването. Фред бил прочел за пчелната отрова, която се употребява за лекуване на артрит в здравно списание, и предложил метода. Когато Фред тръгнал за Мейн, доктор Сайър го помолил да вземе документите му със себе си. Д-р Сайър се надявал да получи американски медицински лиценз, в подмяна на канадския.
Когато Фред се завръща в Мейн, открива, че братята са получили хартата на колежа, само че не бил определен за началник на колежа. Ядосан, той „ взел назаем ” един от колите им, пътувал до Бостън и взел рейса назад до Ню Брансуик. Там Фред кандидатствал за флота и се записал като морски хирург, употребявайки пълномощията на доктор Сайър. През пролетта на 1951 година бил назначен във военноморска база в Халифакс за два месеца и през юни Фред Демара отплава на Каюга.
Задълженията на Фред на кораба варирали от рутинни лекувания и диагнози до дребни процедури като унищожаване на болен зъб на капитана. Фред в никакъв случай преди не се бил занимавал със стоматология, тъй че излекувал капитана, откакто небрежно прочел за процедурата. Най-голямото му тестване било, откакто корабът дошъл в Корея. Корейски транспортен съд докарал трима ранени мъже на борда. Единият от тях имал патрон в гърдите покрай сърцето и Фред трябвало да го оперира. Знаел, че изискванията са надалеч от идеалните. Корабът нямал инсталация за дезинфекция на инструментите, без значение, че в никакъв случай не е оперирал до момента. И въпреки всичко се съгласил – разчитайки на правилото „ колкото по-малко реже, толкоз по-малко ще шие по-късно “. Операцията била сполучлива и животът на корейския боец бил избавен.
Когато Фред слязъл на брега в Корея, той бил ужасяващ от изискванията и неналичието на здравна грижа. Неговата солидна християнска щедрост го принудила да направи нещо и получил позволение от капитана да работи непринудено с тях. Скоро станал добре прочут с това и когато локален боен пълководец персонално го похвалил, корабният радиоофицер решил да напише за протичащото се до щаба. Фред се опитал да го откаже от тази концепция, само че не упорствал доста, защото споменаването в депешите било сериозна чест. Историята на офицера, която включвала трагичен преразказ на интервенцията на палубата на кораба, привлякла вниманието на медиите и била предадена на вестниците. Истинският доктор Сайър бил доста сюрпризиран да прочете за геройствата си и незабавно се свързал с управляващите. Скоро капитанът на кораба бил прочут и макар че считал, че има някаква неточност, бил заставен да изпрати Фред назад в Канада.
След доста ровене канадските управляващи разкрили същинската му идентичност. Със мощната рекомендация на капитана му да проявят благосклонност и не желаейки неприятна реклама, те решили, че най-простото нещо е да го депортират в Америка.
През 1955 година в Хюстън, Тексас, Фред се появил още веднъж като доктор Бенджамин Джоунс, професор от Мисисипи. Кандидатства за присъединение към Департамента за корекции в Тексас, употребявайки хитра тактика. Фред е признат и в началото е назначен да бъде лейтенант в една от затворническите ферми. Тежките условия на работа на пандизчиите и откритата грубост и расизъм на защитата обаче го безпокоят прекалено много и той се реалокира в отдела за отдих в пандиза.
Там се справил задоволително добре, с цел да бъде назначен за заместник-надзирател на нов затвор („ Шамрок “), предопределен да отдели най-жестоките пандизчии от останалата част от популацията. Но всичко се сринало, когато един от пандизчиите го разпознал от изявлението му в списание LIFE, оповестено след екстрадицията му. Изправен пред шефа си, Фред отхвърля всичко. Но щом излязъл от полезрението на мъжа, се насочил към стаята си, сграбчил всичко, което има, качил се в колата си и избягал.
През лятото на 1956 година Фред слиза от ферибота на остров Норт Хейвън в Мейн. Този път той бил Мартин Годгарт, новият преподавател в локалното учебно заведение. Преподавал на момчетата британски и латински, а също по този начин бил деятел в локалната общественост. Хората мъчно се доверили на чужд, само че скоро става известен измежду тях. Фред към този момент бил изтощен и още веднъж почнал да пие. Един прекомерно недискретен коментар провокирал съмненията на локалните поданици и майката на едно от децата, на които той преподавал, поръчала копие на остарял брой на списание LIFE. След като съмненията й били доказани, тя подмамила Фред да остави пръстовите си отпечатъци върху чаша и по-късно ги изпратила на ФБР. На 14 февруари 1957 година Фред бил задържан и отведен от острова. За негов шанс съдията му дал единствено два месеца изпитателен период за липса на законна учителска лицензия.
През 1980 година се разболява съществено и от духовник става пациент. Умира през 1982 година, на 60 годишна възраст, от затруднения от диабет.
Автор: Десислава Михалева
