Последната воля на цар Фердинанд била да бъде погребан в “любимата му България“
Фердинанд е коронясан за български княз на 3 август 1887 година в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в гр. Търново, когато е едвам на 26 години. Само двадесет години по-късно, в същия храм, той ще разгласи независимостта на България.
През тези първи години министър-председател на България е бележитият общественик Стефан Стамболов. Благодарение на решителната му политика страната заема челни позиции измежду останалите балкански страни, изключително в областта на стопанската система. Стамболов също по този начин има вяра, че престижът на България ще бъде подплатен от една мощна династия.
Така се стига до първия брак на Фердинанд с неговата далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х. Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 година Макар бракът им да трае едвам шест години, плод на него са четири деца. Две момчета и две девойки: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.
При раждането на последното дете Мария Луиза получава затруднения и издъхва. Години по-късно, под натиска на майка си Клементина, която упорства, че децата му имат потребност от майка, Фердинанд се дами наново. Новата му брачна половинка е от благородническата фамилия Фон Ройс и се споделя Елеонора. Двамата нямат деца и по този начин и не намират пътя един към различен. Елеонора обаче се посвещава на децата и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна, Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Фердинанд е роден на 27 февруари1861 година в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския военачалник принц Август декор Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, щерка на последния френски крал Луи-Филип. Август слага началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на брачната половинка му, наследничка на доста богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която има земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и доста други.
Семейните парцели били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Често пътуват из Европа - в Швейцария, Англия, Италия, Дания и Швеция, и Франция, Османската империя с Цариград, Белгия и други Във Виена посещава гимназията “Терезианум” и учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари и старши-лейтенант на Honvеd-хусарите в унгарската кавалерия на 1 ноември 1886 година, чин, който резервира до избирането му за български княз.
Заедно с брат си принц Август през май - август 1879 година пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия
Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi в 3 тома. На 26 март 1896 година е награден с османски медал “Имтияз” с брилянти. По време на Българската рецесия български пратеници беседват във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 година (7 юли нов стил) Великото национално заседание го избира за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската войска и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.
Фердинанд поставя клетва пред Великото национално заседание в Търново на 2/14 август 1887 година Франция, Германия и Русия афишират избора за противозаконен Високата врата не показва мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е легален, само че не може да бъде приет без единодушието на Високата врата, според Берлинския контракт. На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата “Свети 40 мъченици” Фердинанд I е разгласен за “цар на българите”, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
В началото на своето ръководство Фердинанд се пробва да изглади връзките си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се трансформира след кръщаването на първородния му наследник в православната религия. Този акт го сдобрява с Русия, защото кръстник става съветският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз.
В началото на своето ръководство Фердинанд се пробва да изглади връзките си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се трансформира след кръщаването на първородния му наследник в православната религия. Този акт го сдобрява с Русия, защото кръстник става съветският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз.
В това решение пръст има майката на Фердинанд, Клементина, която го поучава, че без мощната поддръжка на Русия той не може да се надява на самопризнание от останалите европейски страни. След този акт Фердинанд е приет за държател от Великите сили и от Османската империя. През 1902 година на княз Фердинанд е поверено шефството на съветския имперски 54-ти пехотен полк, след като носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 година на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк. Той се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
От един остарял брой на парижкия ежедневник Le petit journal с дата 21 юни 1914 година можем да научим за неподозираната пристрастеност на българския цар Фердинанд към... слоновете. Както отбелязва френското издание под съответната гравюра, украсяваща корицата му: “Всички короновани глави имат своите странности. Някои (съответно са изброени няколко международни величества, б. р.) колекционират марки, други рисуват, свирят, а българският цар Фердинанд се увлича от дресура на слонове.
Той е построил покрай двореца една дребна менажерия и прекарва с часове в занимания с обичаните си животни”. В царския зоокът, самостоятелен в имението “Врана”, слоновете се появили през 1912 година, пристигайки от Хамбург, когато били тригодишни, и прекарали тук цели 16 години. Индийските великани се казвали Нал и Дамаянти и през 1929 година били преместени в първия зоопарк на Балканите, образуван в София.
“Зад висока дървена ограда били отглеждани елени, лами, сърни, камили и якове... В имението се развъждали и доста фазани и други птици. В езерото с лилиите били пуснати водоплаващи птици - диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди” - свидетелства Бурбулон, който идва в България дружно с новоизбрания от Великото национално заседание български монарх. Той е назначен от княз Фердинанд за негов персонален секретар и по-късно Велик шамбелан на Двора.
Бидейки свидетел на протичащото се в царските палати, французинът споделя, че Нал и Дамаянти били настанени в конюшнята и с изключение на за развлечение на царя и неговите отрочета, били употребявани и за “тежка полска работа, за премахване на остарели изсъхнали дървета, за преместване на огромни камъни, както и били впрягани за оран”. Това, че големите твари са орали царския чифлик, където сред прочее около именития парк с екзотични дървесни и растителни типове в югоизточната част е бил завършен икономически двор с много декари обработваеми земи, е документирано и на няколко остарели фотоса от това време, запечатали потната “слонска” повинност.
Още по-необичайно е амплоато, в което са се изживявали тези същества по времето на Първата международна война
Тогава германците мобилизирали всички намиращи се на немска територия слонове. Къде да им мъкнат мунициите, къде да придвижват дърва и т. н. Колко конски сили единствено са заменили тези могъщи създания! Впрочем много от тях са били точно от зоопарка в Хамбург, откъдето са се взели и Фердинандовите любимци. Само че Нал и Дамаянти извадили шанса да отърват кожата от работа при германците. И един финален чудноват щрих, който по неведоми за ориста пътища свързва слоновете с името на нашия цар Фердинанд.
Именно “Фердинанд” е наречена немската тежка самоходна артилерийска установка от интервала на Втората международна война от класа на танковете. Какво общо има това със слоновете ли? Ами това, че по-популярното наименование на тези машини било “Елефант” (Elefant), което в превод от немски ще рече... слон! А пък се споделя “Фердинанд” по името на своя основател - Фердинанд Порше. Танкът дебютира в Курската борба. По-нататък тези машини се борят в боевете на Източния фронт и в Италия, като приключват бойния си път в предградията на Берлин.
Фердинанд става първият монарх, летял със аероплан
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта - разгромът на Сърбия (ноември - декември 1915) и успеха над Румъния (септември - октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
След като не е позволен от братовчед си - австрийският император Карл I - да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се насочва към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 година до гибелта си.
След войната известно време получава пенсия от немското държавно управление. През 20-те години на 20 век подхваща продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено признат в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на интернационалните научни конгреси по ботаника и орнитология. През 30-40-те години на 20 век цар Фердинанд постоянно отсяда в фамилните си владения - замъкът “Свети Антон” край Банска Штявница.
Там живее от 1941 година и го напуща дефинитивно през късната есен на 1944 година с напредването на Червената войска към Прага. Капелани на царя в заточение са българите отец Иван Романов до 1941 година, когато е определен за свещеник на Софийско-пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 година
Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на напреднала възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 година, надживял двамата си синове и края на династията в България.
На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: “Кога отпътуваме за България?”. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в “любимата му България” и по тази причина ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква “Св. Августин” в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му. Там остава и до през днешния ден.
Подготви Паулина БОЯНОВА
През тези първи години министър-председател на България е бележитият общественик Стефан Стамболов. Благодарение на решителната му политика страната заема челни позиции измежду останалите балкански страни, изключително в областта на стопанската система. Стамболов също по този начин има вяра, че престижът на България ще бъде подплатен от една мощна династия.
Така се стига до първия брак на Фердинанд с неговата далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х. Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 година Макар бракът им да трае едвам шест години, плод на него са четири деца. Две момчета и две девойки: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.
При раждането на последното дете Мария Луиза получава затруднения и издъхва. Години по-късно, под натиска на майка си Клементина, която упорства, че децата му имат потребност от майка, Фердинанд се дами наново. Новата му брачна половинка е от благородническата фамилия Фон Ройс и се споделя Елеонора. Двамата нямат деца и по този начин и не намират пътя един към различен. Елеонора обаче се посвещава на децата и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна, Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Фердинанд е роден на 27 февруари1861 година в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския военачалник принц Август декор Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, щерка на последния френски крал Луи-Филип. Август слага началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на брачната половинка му, наследничка на доста богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която има земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и доста други.
Семейните парцели били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Често пътуват из Европа - в Швейцария, Англия, Италия, Дания и Швеция, и Франция, Османската империя с Цариград, Белгия и други Във Виена посещава гимназията “Терезианум” и учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари и старши-лейтенант на Honvеd-хусарите в унгарската кавалерия на 1 ноември 1886 година, чин, който резервира до избирането му за български княз.
Заедно с брат си принц Август през май - август 1879 година пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия
Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi в 3 тома. На 26 март 1896 година е награден с османски медал “Имтияз” с брилянти. По време на Българската рецесия български пратеници беседват във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 година (7 юли нов стил) Великото национално заседание го избира за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската войска и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.
Фердинанд поставя клетва пред Великото национално заседание в Търново на 2/14 август 1887 година Франция, Германия и Русия афишират избора за противозаконен Високата врата не показва мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е легален, само че не може да бъде приет без единодушието на Високата врата, според Берлинския контракт. На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата “Свети 40 мъченици” Фердинанд I е разгласен за “цар на българите”, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
В началото на своето ръководство Фердинанд се пробва да изглади връзките си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се трансформира след кръщаването на първородния му наследник в православната религия. Този акт го сдобрява с Русия, защото кръстник става съветският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз.
В началото на своето ръководство Фердинанд се пробва да изглади връзките си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се трансформира след кръщаването на първородния му наследник в православната религия. Този акт го сдобрява с Русия, защото кръстник става съветският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз.
В това решение пръст има майката на Фердинанд, Клементина, която го поучава, че без мощната поддръжка на Русия той не може да се надява на самопризнание от останалите европейски страни. След този акт Фердинанд е приет за държател от Великите сили и от Османската империя. През 1902 година на княз Фердинанд е поверено шефството на съветския имперски 54-ти пехотен полк, след като носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 година на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк. Той се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
От един остарял брой на парижкия ежедневник Le petit journal с дата 21 юни 1914 година можем да научим за неподозираната пристрастеност на българския цар Фердинанд към... слоновете. Както отбелязва френското издание под съответната гравюра, украсяваща корицата му: “Всички короновани глави имат своите странности. Някои (съответно са изброени няколко международни величества, б. р.) колекционират марки, други рисуват, свирят, а българският цар Фердинанд се увлича от дресура на слонове.
Той е построил покрай двореца една дребна менажерия и прекарва с часове в занимания с обичаните си животни”. В царския зоокът, самостоятелен в имението “Врана”, слоновете се появили през 1912 година, пристигайки от Хамбург, когато били тригодишни, и прекарали тук цели 16 години. Индийските великани се казвали Нал и Дамаянти и през 1929 година били преместени в първия зоопарк на Балканите, образуван в София.
“Зад висока дървена ограда били отглеждани елени, лами, сърни, камили и якове... В имението се развъждали и доста фазани и други птици. В езерото с лилиите били пуснати водоплаващи птици - диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди” - свидетелства Бурбулон, който идва в България дружно с новоизбрания от Великото национално заседание български монарх. Той е назначен от княз Фердинанд за негов персонален секретар и по-късно Велик шамбелан на Двора.
Бидейки свидетел на протичащото се в царските палати, французинът споделя, че Нал и Дамаянти били настанени в конюшнята и с изключение на за развлечение на царя и неговите отрочета, били употребявани и за “тежка полска работа, за премахване на остарели изсъхнали дървета, за преместване на огромни камъни, както и били впрягани за оран”. Това, че големите твари са орали царския чифлик, където сред прочее около именития парк с екзотични дървесни и растителни типове в югоизточната част е бил завършен икономически двор с много декари обработваеми земи, е документирано и на няколко остарели фотоса от това време, запечатали потната “слонска” повинност.
Още по-необичайно е амплоато, в което са се изживявали тези същества по времето на Първата международна война
Тогава германците мобилизирали всички намиращи се на немска територия слонове. Къде да им мъкнат мунициите, къде да придвижват дърва и т. н. Колко конски сили единствено са заменили тези могъщи създания! Впрочем много от тях са били точно от зоопарка в Хамбург, откъдето са се взели и Фердинандовите любимци. Само че Нал и Дамаянти извадили шанса да отърват кожата от работа при германците. И един финален чудноват щрих, който по неведоми за ориста пътища свързва слоновете с името на нашия цар Фердинанд.
Именно “Фердинанд” е наречена немската тежка самоходна артилерийска установка от интервала на Втората международна война от класа на танковете. Какво общо има това със слоновете ли? Ами това, че по-популярното наименование на тези машини било “Елефант” (Elefant), което в превод от немски ще рече... слон! А пък се споделя “Фердинанд” по името на своя основател - Фердинанд Порше. Танкът дебютира в Курската борба. По-нататък тези машини се борят в боевете на Източния фронт и в Италия, като приключват бойния си път в предградията на Берлин.
Фердинанд става първият монарх, летял със аероплан
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта - разгромът на Сърбия (ноември - декември 1915) и успеха над Румъния (септември - октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
След като не е позволен от братовчед си - австрийският император Карл I - да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се насочва към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 година до гибелта си.
След войната известно време получава пенсия от немското държавно управление. През 20-те години на 20 век подхваща продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено признат в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на интернационалните научни конгреси по ботаника и орнитология. През 30-40-те години на 20 век цар Фердинанд постоянно отсяда в фамилните си владения - замъкът “Свети Антон” край Банска Штявница.
Там живее от 1941 година и го напуща дефинитивно през късната есен на 1944 година с напредването на Червената войска към Прага. Капелани на царя в заточение са българите отец Иван Романов до 1941 година, когато е определен за свещеник на Софийско-пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 година
Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на напреднала възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 година, надживял двамата си синове и края на династията в България.
На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: “Кога отпътуваме за България?”. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в “любимата му България” и по тази причина ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква “Св. Августин” в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му. Там остава и до през днешния ден.
Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ