Лилия Стефанова: Футболистите си разголват душите пред мен, ...
Феновете са луди по нея! Всяка нова фотография в нета възпламенява медиите. Тя е Лилия Стефанова, или просто Лили. Психоложката, която беше част от отбора на пловдивския Локомотив, вдигнал последната Купа на България. Млада, руса, секси. Призвана да работи с футболисти, които имат славата на безпардонни женкари и непукисти. Срещата на „ Марица “ с Лили развенчава куп легенди.
- Лили, по какъв начин една млада и красива психоложка се озова във футбола?
- Съвсем инцидентно. Г-н Христо Крушарски ме предложения в Локо, където работихме дружно с колежката Кети Вандова. Спечелихме Купата на България, след това Красимир Балъков ни предложения в националния тим. Работихме един лагер. И по този начин се стигна до поканата от ЦСКА 1948, където съм към този момент 9 месеца. Разбира се, всичко стана след единодушието на господин Крушарски, с който поддържаме отлични връзки и до ден сегашен.
- Защо Локо съумя да вдигне два пъти купата, да изиграе страхотни мачове и у нас, и в Европа. Разбира се, от ваша позиция?
- Първо, там имаше доста обединен колектив. Второ, този тим работи дълго време дружно, имат мощни връзки един с различен и като другари. Няма разделяне на чужденци и българи. А и множеството са балканци, елементарно одобряват нашия нрав, метод на живот. Не се усещат чужденци. Не може да изключим ролята на треньора Бруно Акрапович и неговия асистент Сашо Тунчев, който след това го наследи на поста. Това всичко се придвижва в играта. В последна сметка треньорът е и психолог, мотиватор, грижи се да няма спорове и напрежение в клуба. Всичко най-хубаво се съчета в един миг.
- Какво им казахте преди последния край за Купата?
- Говорихме, несъмнено. Казах им да си показват какво ще създадат, когато вдигнат купата висока над главата си - ще викат ли, ще се смеят ли. Как ще наподобяват лицата им?
- Как реагираха?
- Отначало от поверие не пожелаха да реагират. Но след това го направиха и настана страшна еуфория.
- Кой направи най-интересното зрелище?
- Всички участваха, само че основна роля от самото начало като дух и мотивация имаше капитанът Димитър Илиев.
- По-трудно ли е в националния тим, където играчите се виждат 7-8 пъти на година?
- По-трудно, тъй като някои от тях не се познават, времето е лимитирано и нямат това чувство един за различен като в клубните тимове.
- С какъв проблем при вас идва един национал, без да издаваме професионална загадка?
- Фундаменталният проблем е грубото отношение на публиката. Ние обичаме да оплюваме - футбола, политиците, известните. Феновете по трибуната понижават, някак си губим еднаквост във връзка с българския народен тим. Това всичко ги смачква.
- Сериозно? За почитателите тези момчета скачат след загуба в хубавата кола, качват миската и не им дреме?
- Не е по този начин. Хубавата кола са я спечелили с професионална изява. Положили са старания. Отношението несъмнено ги наскърбява.
- И аз съм бил по лагери с футболисти, знам, че имат проблеми като нашите - детето е болно, гаджето го напуснало… Споделят ли с вас персоналните грижи?
- Определено, само че в клубните тимове. Там имаме по-близка, доверителна връзка. Обсъждаме всевъзможни тематики, няма табута. Животът е динамичен. Нашата идея е всеки да приказва свободно с мен. Отделно им вършим стратегия с график да ревизира кой по какъв начин се усеща. Правим проби, приказваме си.
- Помага ли? Или към момента има съмнение?
- Недоверие има първоначално, когато за първи път пристигна избран футболист. Но в края на сезона или полусезона резултатът към този момент е удовлетворяващ. Тогава всеки от нас благодари и би трябвало да каже защо. Така върша противоположната връзка.
- А има ли футболисти, които идват в кабинета ви, въпреки към този момент да са напуснали Локо или ЦСКА 1948?
- Има, да. Това е добра оценка. Човек поверява душата си на терапевта.
- Да не влизаме в непотребни похвали, само че сте красива жена. Това поставя ли някаква граница?
- Не, съгласно мен не пречи. Дори е позитивно. Те се отпускат повече, когато те усещат непосредствен. Не приказваме за полов аспект. Всеки се отпуска повече, когато насреща индивидът му е прелестен. И противоположното - в случай че индивидът насреща не те кефи, даже образно, не се получават нещата. Все отново това са млади момчета. Нормално е да поддържат връзка с хора, близки до тяхната възраст. Те знаят, че няма да ги осъдя. Аз мисля по същия метод. Когато желая да се съветвам за нещо, диря по-млад сътрудник, тъй като е покрай моя свят.
- Всъщност, кой е обичаният ви футболист?
- Кристиано Роналдо в чужбина. У нас може би Кирил Десподов, с който работих в националния отбор.
- По празниците си пуснахте фотография във Facebook и уеб страниците гръмнаха - вижте, Лили е с къса пола. Как го приемате?
- Всъщност беше рокля. Отлично! Бяха написали, че съм красива, стилна, зашеметяваща. Защо не? Много се веселя! Ще ме подразни, в случай че напишат, че наподобявам доста зле.
- Как стои въпросът с психолозите в тимове като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед?
- С играчите работят цели екипи психолози. Моделът е като нашия. Правят се профили на играчи, постоянно се работи след мач. Ако има проблеми на самата среща, се почистват след нея. Не сме изостанали. Аз съм учила единствено по американски учебници. А логиката на психиката в Съединени американски щати е на най-високото равнище. Знаете, там се покрива и от Здравната каса, приема се по различен метод. У нас се гледа, надали не, тоя няма никаква работа, по тази причина е тръгнал по психолози. А това е същото като да отидеш на кардиолог да вземем за пример.
Предизвикателство ли ще бъде да работите с Валери Божинов или Христо Стоичков?
С Валери се срещнах в този момент, около работата с ЦСКА 1948 въз основата в „ Бояна “, където върви постоянно и той. На „ здрасти “ сме. Този човек се държи постоянно доста почтително към мен. Николай Киров, Ради Здравков. С подобен вид екстраверти се работи доста по-лесно. Те са отворени към света.
- Значи, ще ви е мъчно с Бербатов. Но съм уверен, че ще се справите. Успех!
- Успех и на читателите на „ Марица “, както и на екипа ви. Щастлива да е годината ви!
Луда е по хубавата храна и морето, има 3 дипломи
Лилия Стефанова е софиянка, има три висши образования: „ Психология “, „ Гражданска и корпоративна сигурност и „ Международна сигурност “. Кара в този момент магистратура по спортна логика на психиката. Две години преподава в Софийския университет като хоноруван помощник за зависимостите, преди да се впусне и в спорта.
Консултант е също и към Столична община по план за обществен патронаж.
Лили обича за спортува, кара колело, върви на походи. Обожава книгите, най-много профилирана литература.
„ Фен съм на хубавата храна, обичам да си похапвам. Не клоня към избрана кухня. Но като отида някъде, първо си маркирам прекрасен ресторант. Гледам на храната като на изкуството “, споделя хубавицата, само че самата тя не готви.
Обича топлината, защото е родена през август. И си пада повече по морските почивки: „ Ходя на всички места - не е значимо дали ще е на родното Черно море, в Гърция или на френската Ривиера. Не се лимитирам с едно място “.
Ако може да избира - избира дълги вечери пред ресторант и след това дискотека.
И най-важното за мнозина - неомъжена, само че все още обвързана.
Петков е бодър и понятен, суровият Радев респектира
Лилия Стефанова не е работила с родни политици, само че с наслада би се присъединила в сходно предизвикателство. „ В чужбина това е процедура, даже ги образоват на невролингвистично програмиране: кои думи да употребяват и кои не, по какъв начин да употребяват езика на тялото, какви изражения да вършат, по какъв начин хората ги възприемат, тъй като от време на време политикът прави подсъзнателно избрани неща “, изяснява дамата.
И прави за „ Марица “ разбор на тримата „ първи “ в страната - Кирил Петков, Румен Радев и Бойко Борисов.
„ Премиерът застана устойчиво, не е отегчителен, малко се изрича, на наличен език, което също е значимо. Не би трябвало да звучиш напарфюмирано и помпозно, а разбираемо и в това време интелигентно “, твърди Лили.
„ Кирил Петков не демонстрира тревога, даже да я има. Важна е и усмивката му, която не слиза - все пак. Тя приказва за един позитивен, задоволен от живота човек. Човек, който е намерил своя баланс “.
Президентът Радев е боен и за психоложката има по-суров тип.
„ За мен това е респектиращо. Понякога си разрешава знаци и знаци, които са нападателни, само че това може да се одобри като обикновено поради неговата същина на боен авиатор “, изяснява тя.
И продължава с Бойко Борисов: „ Той толкоз е свиквал с всичко, че стопира да бъде поза и влиза в естествените си характерности. Много, доста близо до народа е. Може да му изиграе неприятна смешка, тъй като някои хора го поясняват, че не е задоволително грамотен и ерудиран. А ние нямаме сведения дали е по този начин.
Дали няма нужното обучение в посока представяне, тъй като това също се учи. Или просто тъй като желае да е покрай хората. Не можем да твърдим “, разсъждава Лили, „ В последна сметка политикът е един облик, който слагаме върху личността. И в случай че един ден станеш политик, искаш или не, би трябвало да си в избран коловоз. И може би по този начин би трябвало. Гледаме огромната дипломация, огромната политика. Трябва да се употребява избран език “, приключва софиянката.
Ужасът да чуеш: Е, по какъв начин да не я пребиеш!
В кабинета на Лили идват най-често хора с паник офанзиви, душевен разстройства, безсъния, меланхолия. Няма подозрение, те ескалират поради пандемията.
„ Извън това ме посещават хора, които претърпяват разводи, раздели, рецесии с бизнеса. Или на другия полюс в работата - с бърнаут, тъй като работят доста интензивно. Явно поради рецесията хората са принудени да работят по доста, с цел да имат същите приходи “, изяснява си русокоската.
„ Всеки човек има заложен буфер на напрежението. И като му пристигна допълнително, организмът споделя - „ Чакай малко “. Идват първите сигнали, че нещо прекаляваме - сърцето тупка, изпотяване. След това са по-тежките нарушавания - липса на вкус, паник офанзиви... Затова след първия симптом би трябвало да забавим темпото “, поучава психологът.
Лили има забавни пояснения на трагичната върволяк от домашно принуждение у нас около празниците, довела до куп отнети човешки животи.
„ Тотална експанзия! Хората сме като дребните деца пред тв приемник. Когато виждаш принуждение, елементарно го приемаш и още по-лесно е да го възпроизведеш. Не споделям, че неприятните неща би трябвало да се крият. Но другите хора го преработват по друг метод. На някои насилието им дава независимост и те си споделят - „ Хайде, давай “, разсъждава Лилия.
Тя несъмнено счита, че българският мъж постоянно живее епохи обратно като отношение по отношение на дамата и това поражда домашно принуждение. „ Все отново не сме толкоз зле като в други балкански страни, станахме част от Европейски Съюз. Тези неща се санкционират и преследват. В прилежащи страни се одобряват като част от народопсихологията. Дори се счита, че имат възпитателна цел, което е страшното “, споделя дамата.
„ Но въпреки всичко значим е персоналният образец. Ако едно дете вижда непрекъснато майка си пребита, то стартира да го счита за нещо обикновено. И в терапия съм го чувала - „ Ами, то, по какъв начин да не я биеш “. Какво да отговориш! Питам - тази мисъл рационална ли е, има ли доказателства? “, разкрива красивата софиянка. „ Карам да ги мислят. Разбират, че не е тъкмо по този начин. Трябва да повярват, че това е просто тяхна оценка. А действително не би трябвало да бият половинките си “.
За страдание, жертвите рядко търсят помощ поради боязън и послушание. „ Идват, когато насилникът е починал или има бракоразвод. Въобще, нещо коренно е станало. Но съвсем в никакъв случай по време на самото принуждение “, тъжна е Лилия. За нея в тази ситуация най-голяма помощ може да окажат околните, когато виждат принуждение. И незабавно да алармират. „ Държавата няма по какъв начин да разбере. Просто жертвите по този начин се пречупват, че са подготвени на всичко, с цел да скрият – носят тъмни очила поради синините, лъжат, че са паднали “.
Драмата на хлапетата побойници
Самотници в фамилията, на открито те са глутница
Лили има забавен взор и към зверската свирепост, проявена от група младежи в софийския квартал „ Лагера “, били и унижавали собствен връстник дълготрайно. И за похлупак снимали всичко.
„ Това е част от възприятието за безотговорност, в което живеем. За жал, по този начин се и случва постоянно. Хващат някого и след това го изкарват почтен по невероятни пътища. Има ли тежки последици, санкции, хората ще се замислят съществено, преди да извършат нещо сходно “, уверена е психоложката на ЦСКА 1948.
„ Конкретно в тази ситуация работи правилото „ Едно куче единствено и едно куче в глутница “, продължава тя. „ В глутница ще те атакуван и даже изядат. Тук приказваме за хора, само че е субективно. Защото едни хора убиват други хора. И аз съм разколебана до каква степен те имат човешки качества, откакто убиват и насилват, отвличат, търгуват с органи, търгуват с човешка плът “.
За нея ограниченията след случая в „ Лагера “ би трябвало да бъдат жестоки. „ Нека изчакаме следствието, само че съответно моето мнение за момичето, което удря - това не е казус. Имало е и други побои. Тя удря с такава убеденост, значи не й е за първи път. Има самочувствие, че и различен път е била, само че нищо не е последвало “, уверена е Лилия Стефанова.
„ Те се смееха, това им носеше наслаждение, а това към този момент приказва и за садизъм. Подават му ръка, с цел да го ударят. Това към този момент е друго. Чист садизъм “.
За Лили виновността на родителите е, че бягат от отговорност. „ От дребни им дават таблета, с цел да не се занимават с тях. После телефона. Спира връзката сред родител и дете. Липсва доверителна връзка. А би трябвало родителят да знае какво става в света на детето, тъй като то може да е почнало да краде, да взема опиати, да е в неприятна компания. Така последователно светът на детето става оня, от телефона “.
Свързани вести Слави лекувал разрушеното сърце на Лили Стефанова
- Лили, по какъв начин една млада и красива психоложка се озова във футбола?
- Съвсем инцидентно. Г-н Христо Крушарски ме предложения в Локо, където работихме дружно с колежката Кети Вандова. Спечелихме Купата на България, след това Красимир Балъков ни предложения в националния тим. Работихме един лагер. И по този начин се стигна до поканата от ЦСКА 1948, където съм към този момент 9 месеца. Разбира се, всичко стана след единодушието на господин Крушарски, с който поддържаме отлични връзки и до ден сегашен.
- Защо Локо съумя да вдигне два пъти купата, да изиграе страхотни мачове и у нас, и в Европа. Разбира се, от ваша позиция?
- Първо, там имаше доста обединен колектив. Второ, този тим работи дълго време дружно, имат мощни връзки един с различен и като другари. Няма разделяне на чужденци и българи. А и множеството са балканци, елементарно одобряват нашия нрав, метод на живот. Не се усещат чужденци. Не може да изключим ролята на треньора Бруно Акрапович и неговия асистент Сашо Тунчев, който след това го наследи на поста. Това всичко се придвижва в играта. В последна сметка треньорът е и психолог, мотиватор, грижи се да няма спорове и напрежение в клуба. Всичко най-хубаво се съчета в един миг.
- Какво им казахте преди последния край за Купата?
- Говорихме, несъмнено. Казах им да си показват какво ще създадат, когато вдигнат купата висока над главата си - ще викат ли, ще се смеят ли. Как ще наподобяват лицата им?
- Как реагираха?
- Отначало от поверие не пожелаха да реагират. Но след това го направиха и настана страшна еуфория.
- Кой направи най-интересното зрелище?
- Всички участваха, само че основна роля от самото начало като дух и мотивация имаше капитанът Димитър Илиев.
- По-трудно ли е в националния тим, където играчите се виждат 7-8 пъти на година?
- По-трудно, тъй като някои от тях не се познават, времето е лимитирано и нямат това чувство един за различен като в клубните тимове.
- С какъв проблем при вас идва един национал, без да издаваме професионална загадка?
- Фундаменталният проблем е грубото отношение на публиката. Ние обичаме да оплюваме - футбола, политиците, известните. Феновете по трибуната понижават, някак си губим еднаквост във връзка с българския народен тим. Това всичко ги смачква.
- Сериозно? За почитателите тези момчета скачат след загуба в хубавата кола, качват миската и не им дреме?
- Не е по този начин. Хубавата кола са я спечелили с професионална изява. Положили са старания. Отношението несъмнено ги наскърбява.
- И аз съм бил по лагери с футболисти, знам, че имат проблеми като нашите - детето е болно, гаджето го напуснало… Споделят ли с вас персоналните грижи?
- Определено, само че в клубните тимове. Там имаме по-близка, доверителна връзка. Обсъждаме всевъзможни тематики, няма табута. Животът е динамичен. Нашата идея е всеки да приказва свободно с мен. Отделно им вършим стратегия с график да ревизира кой по какъв начин се усеща. Правим проби, приказваме си.
- Помага ли? Или към момента има съмнение?
- Недоверие има първоначално, когато за първи път пристигна избран футболист. Но в края на сезона или полусезона резултатът към този момент е удовлетворяващ. Тогава всеки от нас благодари и би трябвало да каже защо. Така върша противоположната връзка.
- А има ли футболисти, които идват в кабинета ви, въпреки към този момент да са напуснали Локо или ЦСКА 1948?
- Има, да. Това е добра оценка. Човек поверява душата си на терапевта.
- Да не влизаме в непотребни похвали, само че сте красива жена. Това поставя ли някаква граница?
- Не, съгласно мен не пречи. Дори е позитивно. Те се отпускат повече, когато те усещат непосредствен. Не приказваме за полов аспект. Всеки се отпуска повече, когато насреща индивидът му е прелестен. И противоположното - в случай че индивидът насреща не те кефи, даже образно, не се получават нещата. Все отново това са млади момчета. Нормално е да поддържат връзка с хора, близки до тяхната възраст. Те знаят, че няма да ги осъдя. Аз мисля по същия метод. Когато желая да се съветвам за нещо, диря по-млад сътрудник, тъй като е покрай моя свят.
- Всъщност, кой е обичаният ви футболист?
- Кристиано Роналдо в чужбина. У нас може би Кирил Десподов, с който работих в националния отбор.
- По празниците си пуснахте фотография във Facebook и уеб страниците гръмнаха - вижте, Лили е с къса пола. Как го приемате?
- Всъщност беше рокля. Отлично! Бяха написали, че съм красива, стилна, зашеметяваща. Защо не? Много се веселя! Ще ме подразни, в случай че напишат, че наподобявам доста зле.
- Как стои въпросът с психолозите в тимове като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед?
- С играчите работят цели екипи психолози. Моделът е като нашия. Правят се профили на играчи, постоянно се работи след мач. Ако има проблеми на самата среща, се почистват след нея. Не сме изостанали. Аз съм учила единствено по американски учебници. А логиката на психиката в Съединени американски щати е на най-високото равнище. Знаете, там се покрива и от Здравната каса, приема се по различен метод. У нас се гледа, надали не, тоя няма никаква работа, по тази причина е тръгнал по психолози. А това е същото като да отидеш на кардиолог да вземем за пример.
Предизвикателство ли ще бъде да работите с Валери Божинов или Христо Стоичков?
С Валери се срещнах в този момент, около работата с ЦСКА 1948 въз основата в „ Бояна “, където върви постоянно и той. На „ здрасти “ сме. Този човек се държи постоянно доста почтително към мен. Николай Киров, Ради Здравков. С подобен вид екстраверти се работи доста по-лесно. Те са отворени към света.
- Значи, ще ви е мъчно с Бербатов. Но съм уверен, че ще се справите. Успех!
- Успех и на читателите на „ Марица “, както и на екипа ви. Щастлива да е годината ви!
Луда е по хубавата храна и морето, има 3 дипломи
Лилия Стефанова е софиянка, има три висши образования: „ Психология “, „ Гражданска и корпоративна сигурност и „ Международна сигурност “. Кара в този момент магистратура по спортна логика на психиката. Две години преподава в Софийския университет като хоноруван помощник за зависимостите, преди да се впусне и в спорта.
Консултант е също и към Столична община по план за обществен патронаж.
Лили обича за спортува, кара колело, върви на походи. Обожава книгите, най-много профилирана литература.
„ Фен съм на хубавата храна, обичам да си похапвам. Не клоня към избрана кухня. Но като отида някъде, първо си маркирам прекрасен ресторант. Гледам на храната като на изкуството “, споделя хубавицата, само че самата тя не готви.
Обича топлината, защото е родена през август. И си пада повече по морските почивки: „ Ходя на всички места - не е значимо дали ще е на родното Черно море, в Гърция или на френската Ривиера. Не се лимитирам с едно място “.
Ако може да избира - избира дълги вечери пред ресторант и след това дискотека.
И най-важното за мнозина - неомъжена, само че все още обвързана.
Петков е бодър и понятен, суровият Радев респектира
Лилия Стефанова не е работила с родни политици, само че с наслада би се присъединила в сходно предизвикателство. „ В чужбина това е процедура, даже ги образоват на невролингвистично програмиране: кои думи да употребяват и кои не, по какъв начин да употребяват езика на тялото, какви изражения да вършат, по какъв начин хората ги възприемат, тъй като от време на време политикът прави подсъзнателно избрани неща “, изяснява дамата.
И прави за „ Марица “ разбор на тримата „ първи “ в страната - Кирил Петков, Румен Радев и Бойко Борисов.
„ Премиерът застана устойчиво, не е отегчителен, малко се изрича, на наличен език, което също е значимо. Не би трябвало да звучиш напарфюмирано и помпозно, а разбираемо и в това време интелигентно “, твърди Лили.
„ Кирил Петков не демонстрира тревога, даже да я има. Важна е и усмивката му, която не слиза - все пак. Тя приказва за един позитивен, задоволен от живота човек. Човек, който е намерил своя баланс “.
Президентът Радев е боен и за психоложката има по-суров тип.
„ За мен това е респектиращо. Понякога си разрешава знаци и знаци, които са нападателни, само че това може да се одобри като обикновено поради неговата същина на боен авиатор “, изяснява тя.
И продължава с Бойко Борисов: „ Той толкоз е свиквал с всичко, че стопира да бъде поза и влиза в естествените си характерности. Много, доста близо до народа е. Може да му изиграе неприятна смешка, тъй като някои хора го поясняват, че не е задоволително грамотен и ерудиран. А ние нямаме сведения дали е по този начин.
Дали няма нужното обучение в посока представяне, тъй като това също се учи. Или просто тъй като желае да е покрай хората. Не можем да твърдим “, разсъждава Лили, „ В последна сметка политикът е един облик, който слагаме върху личността. И в случай че един ден станеш политик, искаш или не, би трябвало да си в избран коловоз. И може би по този начин би трябвало. Гледаме огромната дипломация, огромната политика. Трябва да се употребява избран език “, приключва софиянката.
Ужасът да чуеш: Е, по какъв начин да не я пребиеш!
В кабинета на Лили идват най-често хора с паник офанзиви, душевен разстройства, безсъния, меланхолия. Няма подозрение, те ескалират поради пандемията.
„ Извън това ме посещават хора, които претърпяват разводи, раздели, рецесии с бизнеса. Или на другия полюс в работата - с бърнаут, тъй като работят доста интензивно. Явно поради рецесията хората са принудени да работят по доста, с цел да имат същите приходи “, изяснява си русокоската.
„ Всеки човек има заложен буфер на напрежението. И като му пристигна допълнително, организмът споделя - „ Чакай малко “. Идват първите сигнали, че нещо прекаляваме - сърцето тупка, изпотяване. След това са по-тежките нарушавания - липса на вкус, паник офанзиви... Затова след първия симптом би трябвало да забавим темпото “, поучава психологът.
Лили има забавни пояснения на трагичната върволяк от домашно принуждение у нас около празниците, довела до куп отнети човешки животи.
„ Тотална експанзия! Хората сме като дребните деца пред тв приемник. Когато виждаш принуждение, елементарно го приемаш и още по-лесно е да го възпроизведеш. Не споделям, че неприятните неща би трябвало да се крият. Но другите хора го преработват по друг метод. На някои насилието им дава независимост и те си споделят - „ Хайде, давай “, разсъждава Лилия.
Тя несъмнено счита, че българският мъж постоянно живее епохи обратно като отношение по отношение на дамата и това поражда домашно принуждение. „ Все отново не сме толкоз зле като в други балкански страни, станахме част от Европейски Съюз. Тези неща се санкционират и преследват. В прилежащи страни се одобряват като част от народопсихологията. Дори се счита, че имат възпитателна цел, което е страшното “, споделя дамата.
„ Но въпреки всичко значим е персоналният образец. Ако едно дете вижда непрекъснато майка си пребита, то стартира да го счита за нещо обикновено. И в терапия съм го чувала - „ Ами, то, по какъв начин да не я биеш “. Какво да отговориш! Питам - тази мисъл рационална ли е, има ли доказателства? “, разкрива красивата софиянка. „ Карам да ги мислят. Разбират, че не е тъкмо по този начин. Трябва да повярват, че това е просто тяхна оценка. А действително не би трябвало да бият половинките си “.
За страдание, жертвите рядко търсят помощ поради боязън и послушание. „ Идват, когато насилникът е починал или има бракоразвод. Въобще, нещо коренно е станало. Но съвсем в никакъв случай по време на самото принуждение “, тъжна е Лилия. За нея в тази ситуация най-голяма помощ може да окажат околните, когато виждат принуждение. И незабавно да алармират. „ Държавата няма по какъв начин да разбере. Просто жертвите по този начин се пречупват, че са подготвени на всичко, с цел да скрият – носят тъмни очила поради синините, лъжат, че са паднали “.
Драмата на хлапетата побойници
Самотници в фамилията, на открито те са глутница
Лили има забавен взор и към зверската свирепост, проявена от група младежи в софийския квартал „ Лагера “, били и унижавали собствен връстник дълготрайно. И за похлупак снимали всичко.
„ Това е част от възприятието за безотговорност, в което живеем. За жал, по този начин се и случва постоянно. Хващат някого и след това го изкарват почтен по невероятни пътища. Има ли тежки последици, санкции, хората ще се замислят съществено, преди да извършат нещо сходно “, уверена е психоложката на ЦСКА 1948.
„ Конкретно в тази ситуация работи правилото „ Едно куче единствено и едно куче в глутница “, продължава тя. „ В глутница ще те атакуван и даже изядат. Тук приказваме за хора, само че е субективно. Защото едни хора убиват други хора. И аз съм разколебана до каква степен те имат човешки качества, откакто убиват и насилват, отвличат, търгуват с органи, търгуват с човешка плът “.
За нея ограниченията след случая в „ Лагера “ би трябвало да бъдат жестоки. „ Нека изчакаме следствието, само че съответно моето мнение за момичето, което удря - това не е казус. Имало е и други побои. Тя удря с такава убеденост, значи не й е за първи път. Има самочувствие, че и различен път е била, само че нищо не е последвало “, уверена е Лилия Стефанова.
„ Те се смееха, това им носеше наслаждение, а това към този момент приказва и за садизъм. Подават му ръка, с цел да го ударят. Това към този момент е друго. Чист садизъм “.
За Лили виновността на родителите е, че бягат от отговорност. „ От дребни им дават таблета, с цел да не се занимават с тях. После телефона. Спира връзката сред родител и дете. Липсва доверителна връзка. А би трябвало родителят да знае какво става в света на детето, тъй като то може да е почнало да краде, да взема опиати, да е в неприятна компания. Така последователно светът на детето става оня, от телефона “.
Свързани вести Слави лекувал разрушеното сърце на Лили Стефанова
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ