Колко вина трябва да поеме сър Алекс за упадъка на „червенит...
Феновете на Манчестър Юнайтед изпитват необичайно възприятие сега. Те с голямо неспокойствие чакат финала на Лига Европа против Тотнъм в Билбао на 21 май, само че знаят, че тимът им е в окаяно положение както на терена, по този начин и отвън него.
Има ясни паралели с преди 20 години, когато Юнайтед се готвеше за финала за Купата на ФА против Арсенал, само че беше в хаос, когато стана дума за противоречивото придобиване от семейство Глейзър, което преди малко беше приключено. Две десетилетия по-късно резултатите от изкупуването на акциите от американското семейство към момента се усещат на „ Олд Трафорд “.
Юнайтед е в още по-тежко финансово състояние, в сравнение с през 2005 година Придобиването от Глейзър потопи клуб, който балансираше счетоводните си книги от 1931 година, в дълг от 580 млн. паунда (776 млн. долара). Оттогава тази цифра се е нараснала и със 731,5 млн. паунда (965 млн. долара). Дългът на клуба е голям фактор за фрапантните съкращения на сър Джим Ратклиф, в това число решението му да редуцира над 400 чиновници през последната година. И това е съществена причина, заради която покупателната дарба на Юнайтед е намаляла и за какво са покрай нарушение на рестриктивните мерки за облага и резистентност на Висшата лига.
И неуместната истина е, че самият Фъргюсън е играл роля в поглъщането - от гнева на предходните акционери на клуба заради спор за кон до това, че не се е опитал да спре договорката или даже да се изкаже срещу нея. И по този начин 20 години след договорката, с която стартира рухването на Манчестър Юнайтед.
Колегите от GOAL питат:
Каква част от виновността би трябвало да се припише на Фъргюсън?
Всичко стартира с кон...
Гари Линекер зададе същия въпрос преди два месеца, когато Юнайтед беше изхвърлен от ФА Къп от Фулъм, сравнявайки невероятния първи сезон на Ливърпул след напускането на Юрген Клоп с пагубното десетилетие на „ алените дяволи “ след пенсионирането на Фъргюсън. Аргументът на Линекер, който беше осмиван от играчи като Рио Фърдинанд, се концентрира върху построяването на тима на Фъргюсън и обстоятелството, че доста от главните играчи на Юнайтед към този момент бяха зад хълма, когато той се отдръпна.
Въпреки че по това време нямаше визия, че дейностите му ще доведат до идването на Глейзър, Фъргюсън, в последна сметка, предизвика поглъщането заради яростния спор, който провокира с тогавашните мажоритарни акционери на клуба - ирландските магнати в конните надбягвания Джей Пи Макманъс и Джон Мание. Конните надбягвания бяха и към момента са най-голямата пристрастеност на Фъргюсън отвън футбола и това докара до сприятеляването му с двамата милиардери, които имат конюшнята Coolmore Stud. Фъргюсън убедил двамата да купят акции на United в положителните времена, а милиардерите подарили на шотландеца един от конете си - Rock of Gibraltar.
Приятелството обаче се влошило, когато Фъргюсън предположил, че той има правата върху коня, които коствали десетки милиони паунда - нещо, с което Макманъс и Мание изрично не се съгласили. Фъргюсън съдил двамата и разногласието бил организиран извънсъдебно, като мениджърът получил 2,5 млн. паунда (3,3 млн. долара), в случай че се съгласил да се откаже от претенциите си върху коня. Но Макманъс и Мание си отмъстили и нараснали броя на акциите, които имали в клуба, единствено с цел да ги продадат на Малкълм Глейзър скоро по-късно с облага от 100 млн. паунда (132 млн. долара).
„ Глейзърите са неговото завещание “
Фъргюсън беше пренебрегнал предизвестията за битка с мощното ирландско дуо, само че въпреки всичко може да звучи пресилено да го упрекват за причиняването на поглъщането. Много от почитателите на Юнайтед, които се опълчиха най-яростно на поглъщането, обаче го упрекват, че не го е спрял.
След като Глейзърите получиха собствеността на клуба, в никакъв случай не е имало и диря от съпротива от Фъргюсън - значително, тъй като американците му разрешиха да продължи да ръководи тима както си желае. През 2012 година той сподели: „ Чувствам се удобно със обстановката с Глейзър. Те бяха страхотни. Винаги са ме подкрепяли, когато съм ги молил. Никога не съм се сблъсквал с съпротива. Те постоянно са били оптимално рационални във връзка с финансирането на клуба. Те би трябвало да влагат в тима, с цел да поддържат цената на актива си “.
Титла с понижен бюджет
Фъргюсън обаче не споделяше напълно истината, защото след поглъщането имаше доста понижение на трансферния бюджет на Юнайтед. Мениджърът похарчи малко през първите две години, като единствените му огромни попълнения бяха Едвин ван дер Сар, Парк Джи-сонг и Майкъл Карик. Признава си, че през лятото на 2007 година той получи по-голям бюджет, добавяйки Нани, Оуен Харгрийвс, Андерсън и Карлос Тевес (под наем), което оказа помощ на тима да завоюва Висшата лига и Шампионската лига година по-късно. Но като цяло бюджетът беше стеснен.
Вземете единствено обстоятелството, че клубът получи 80 млн. паунда (106 млн. долара) от продажбата на Кристиано Роналдо през 2009 година, само че похарчи единствено 22 млн. паунда (29 млн. долара).
Иронията е, че година откакто Фъргюсън си потегли, Глейзърите започнаха да разхлабват кесията си. На Луис ван Гаал беше разрешено да похарчи 165 млн. паунда (219 млн. долара) през първото си лято и 135 млн. паунда (179 млн. долара) през второто си лято за играчи като спечелилите в Шампионската лига Анхел ди Мария и Бастиан Швайнщайгер. След това Жозе Моуриньо съумя да похарчи 320 млн. паунда (424 млн. долара) през първите си две лета, в това число трансформирайки Пол Погба в най-скъпия състезател в света. Ерик загар Хаг неотдавна похарчи 600 млн. паунда (796 млн. долара) за три години.
Различни функции се нуждаеха от подмяна.
Но без знанията и експертизата на Фъргюсън и без подобаващ състезателен шеф Юнайтед направи безчет неточности на трансферния пазар, постоянно давайки приоритет на звездни имена с огромни заплати, които наближаваха края на кариерата си. Клубът също по този начин имаше заплеснат метод към наемането на треньори, преминавайки от един жанр към различен с всяко предопределение. Фъргюсън евентуално не може да бъде държан виновен за метода, по който клубът е бил неприятно ръководен след неговото овакантяване.
Вече не е огромен клуб
Разбира се, може да се твърди, че всичко това е по виновност на Юнайтед, а не на Фъргюсън. Клубът имаше 12 години, с цел да се оправи с времето, откогато той напусна, и не го направи. Единствената роля на сър Алекс след напускането му беше да посещава мачове като формален дипломат, роля, която неотдавна беше прекъсната от Ратклиф, който го лиши от заплатата му от 2 млн. паунда, и той наблюдаваше с смут по какъв начин клубът, който той трансформира в световен колос, се разпада.
Заключението...
В умозаключение - мъчно е да се не помни ролята на Фъргюсън в основаването на модела на благосъстоятелност на Глейзър и неговото приемане на този модел. Само си представете какъв брой сполучлив би могъл да бъде Юнайтед, в случай че можеха да влагат всички пари, които печелеха, назад в тима, вместо да ги заплащат за задължения! Юнайтед заплаща 60 млн. паунда (79 млн. долара) лихвени заплащания всяка година от 2005 година насам. Глейзърите са изтеглили 166 млн. паунда (220 млн. долара) дивиденти по време на ръководството си.
Снимки: GOAL/Getty Images
Има ясни паралели с преди 20 години, когато Юнайтед се готвеше за финала за Купата на ФА против Арсенал, само че беше в хаос, когато стана дума за противоречивото придобиване от семейство Глейзър, което преди малко беше приключено. Две десетилетия по-късно резултатите от изкупуването на акциите от американското семейство към момента се усещат на „ Олд Трафорд “.
Юнайтед е в още по-тежко финансово състояние, в сравнение с през 2005 година Придобиването от Глейзър потопи клуб, който балансираше счетоводните си книги от 1931 година, в дълг от 580 млн. паунда (776 млн. долара). Оттогава тази цифра се е нараснала и със 731,5 млн. паунда (965 млн. долара). Дългът на клуба е голям фактор за фрапантните съкращения на сър Джим Ратклиф, в това число решението му да редуцира над 400 чиновници през последната година. И това е съществена причина, заради която покупателната дарба на Юнайтед е намаляла и за какво са покрай нарушение на рестриктивните мерки за облага и резистентност на Висшата лига.
И неуместната истина е, че самият Фъргюсън е играл роля в поглъщането - от гнева на предходните акционери на клуба заради спор за кон до това, че не се е опитал да спре договорката или даже да се изкаже срещу нея. И по този начин 20 години след договорката, с която стартира рухването на Манчестър Юнайтед.
Колегите от GOAL питат:
Каква част от виновността би трябвало да се припише на Фъргюсън?
Всичко стартира с кон...
Гари Линекер зададе същия въпрос преди два месеца, когато Юнайтед беше изхвърлен от ФА Къп от Фулъм, сравнявайки невероятния първи сезон на Ливърпул след напускането на Юрген Клоп с пагубното десетилетие на „ алените дяволи “ след пенсионирането на Фъргюсън. Аргументът на Линекер, който беше осмиван от играчи като Рио Фърдинанд, се концентрира върху построяването на тима на Фъргюсън и обстоятелството, че доста от главните играчи на Юнайтед към този момент бяха зад хълма, когато той се отдръпна.
Въпреки че по това време нямаше визия, че дейностите му ще доведат до идването на Глейзър, Фъргюсън, в последна сметка, предизвика поглъщането заради яростния спор, който провокира с тогавашните мажоритарни акционери на клуба - ирландските магнати в конните надбягвания Джей Пи Макманъс и Джон Мание. Конните надбягвания бяха и към момента са най-голямата пристрастеност на Фъргюсън отвън футбола и това докара до сприятеляването му с двамата милиардери, които имат конюшнята Coolmore Stud. Фъргюсън убедил двамата да купят акции на United в положителните времена, а милиардерите подарили на шотландеца един от конете си - Rock of Gibraltar.
Приятелството обаче се влошило, когато Фъргюсън предположил, че той има правата върху коня, които коствали десетки милиони паунда - нещо, с което Макманъс и Мание изрично не се съгласили. Фъргюсън съдил двамата и разногласието бил организиран извънсъдебно, като мениджърът получил 2,5 млн. паунда (3,3 млн. долара), в случай че се съгласил да се откаже от претенциите си върху коня. Но Макманъс и Мание си отмъстили и нараснали броя на акциите, които имали в клуба, единствено с цел да ги продадат на Малкълм Глейзър скоро по-късно с облага от 100 млн. паунда (132 млн. долара).
„ Глейзърите са неговото завещание “
Фъргюсън беше пренебрегнал предизвестията за битка с мощното ирландско дуо, само че въпреки всичко може да звучи пресилено да го упрекват за причиняването на поглъщането. Много от почитателите на Юнайтед, които се опълчиха най-яростно на поглъщането, обаче го упрекват, че не го е спрял.
След като Глейзърите получиха собствеността на клуба, в никакъв случай не е имало и диря от съпротива от Фъргюсън - значително, тъй като американците му разрешиха да продължи да ръководи тима както си желае. През 2012 година той сподели: „ Чувствам се удобно със обстановката с Глейзър. Те бяха страхотни. Винаги са ме подкрепяли, когато съм ги молил. Никога не съм се сблъсквал с съпротива. Те постоянно са били оптимално рационални във връзка с финансирането на клуба. Те би трябвало да влагат в тима, с цел да поддържат цената на актива си “.
Титла с понижен бюджет
Фъргюсън обаче не споделяше напълно истината, защото след поглъщането имаше доста понижение на трансферния бюджет на Юнайтед. Мениджърът похарчи малко през първите две години, като единствените му огромни попълнения бяха Едвин ван дер Сар, Парк Джи-сонг и Майкъл Карик. Признава си, че през лятото на 2007 година той получи по-голям бюджет, добавяйки Нани, Оуен Харгрийвс, Андерсън и Карлос Тевес (под наем), което оказа помощ на тима да завоюва Висшата лига и Шампионската лига година по-късно. Но като цяло бюджетът беше стеснен.
Вземете единствено обстоятелството, че клубът получи 80 млн. паунда (106 млн. долара) от продажбата на Кристиано Роналдо през 2009 година, само че похарчи единствено 22 млн. паунда (29 млн. долара).
Иронията е, че година откакто Фъргюсън си потегли, Глейзърите започнаха да разхлабват кесията си. На Луис ван Гаал беше разрешено да похарчи 165 млн. паунда (219 млн. долара) през първото си лято и 135 млн. паунда (179 млн. долара) през второто си лято за играчи като спечелилите в Шампионската лига Анхел ди Мария и Бастиан Швайнщайгер. След това Жозе Моуриньо съумя да похарчи 320 млн. паунда (424 млн. долара) през първите си две лета, в това число трансформирайки Пол Погба в най-скъпия състезател в света. Ерик загар Хаг неотдавна похарчи 600 млн. паунда (796 млн. долара) за три години.
Различни функции се нуждаеха от подмяна.
Но без знанията и експертизата на Фъргюсън и без подобаващ състезателен шеф Юнайтед направи безчет неточности на трансферния пазар, постоянно давайки приоритет на звездни имена с огромни заплати, които наближаваха края на кариерата си. Клубът също по този начин имаше заплеснат метод към наемането на треньори, преминавайки от един жанр към различен с всяко предопределение. Фъргюсън евентуално не може да бъде държан виновен за метода, по който клубът е бил неприятно ръководен след неговото овакантяване.
Вече не е огромен клуб
Разбира се, може да се твърди, че всичко това е по виновност на Юнайтед, а не на Фъргюсън. Клубът имаше 12 години, с цел да се оправи с времето, откогато той напусна, и не го направи. Единствената роля на сър Алекс след напускането му беше да посещава мачове като формален дипломат, роля, която неотдавна беше прекъсната от Ратклиф, който го лиши от заплатата му от 2 млн. паунда, и той наблюдаваше с смут по какъв начин клубът, който той трансформира в световен колос, се разпада.
Заключението...
В умозаключение - мъчно е да се не помни ролята на Фъргюсън в основаването на модела на благосъстоятелност на Глейзър и неговото приемане на този модел. Само си представете какъв брой сполучлив би могъл да бъде Юнайтед, в случай че можеха да влагат всички пари, които печелеха, назад в тима, вместо да ги заплащат за задължения! Юнайтед заплаща 60 млн. паунда (79 млн. долара) лихвени заплащания всяка година от 2005 година насам. Глейзърите са изтеглили 166 млн. паунда (220 млн. долара) дивиденти по време на ръководството си.
Снимки: GOAL/Getty Images
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ