Александра Драгова за спектакъла “Осем” на 3 април във Варна
Феноменът „ Осем “ - авторски театър на младия актьор и хореограф Александра Драгова, идва в морската столица на 3 април в границите на Европейския музикален фестивал Варна.
Едновременно сериозен и провокативен, планът изследва през придвижването на телата понятието “време ” в микс от европейски, американски и индийски обичаи.
Преди гостуването на шоуто във Варна Александра Драгова споделя пред Нина Локмаджиева концепциите си за спектакъла “Осем ” и за актуалния танц.
Александра, Вие идвате във Варна с доста самоуверен театър - “Осем ”, какво да чака публиката на 3 април в зала 1 на Фестивалния и конгресен център? Какво е посланието на Вашето шоу?
Спектакълът желае да покаже по какъв начин би изглеждал един свят, едно битие, където мозъкът е освободен от илюзията на времето. И ние доста мощно се надяваме с творчеството, което ще покажем на сцената, да успеем да докоснем феновете и някак да им разкрием този свят.
Защо “Осем ”, каква е философията зад това име?
Ключовото значение на спектакъла е повлияно от разнообразни култури. Ще откриете това изключително във финалното парче на спектакъла, което е индийска мантра - знак на безмълвната връзка и на универсалното другарство сред хората, без значение на раса, вяра и всичко друго. Действието е разграничено на 12 елементи, имахме за цел това да посочва един 12-месечен цикъл - по този начин показваме концепцията, че времето е циклично и всеки миг се повтаря, всеки ден е безконечен. Така го свързваме и с безкрайността. Времето не е подвластно на ничии сили и стремежи, то е форма на безкрайно придвижване, непрекъсната рутина сред начало и край, основаване и съсипия. А цифрата 8 е знак на безконечност, на едно единно цяло, във всяка една вяра то е свещено число, а цифрата има универсално значение.
С Вас са 12 танцьори, кои са те, по какъв начин ги подбрахте?
Това са 12 безпределно надарени и доста разнообразни хора, доста ме въодушевява работата с тях и желанието, което те ми демонстрират във всеки минал ден - да развиваме изкуството в България. Когато ги видях събрани в залата за кастинг, бях изумена - очите им горяха. Те са от разнообразни градове - от Пловдив, София, Велико Търново. Аз също ще изляза с тях във Варна, макар че като хореограф ми е мъчно да излизам на сцената.
Каква е Вашата идея за актуалния танц?
Колкото и клиширано да звучи, актуалният танц за мен е повсеместен език, без потребност от милиони думи, с цел да опише история - това, което вълнува нашето време. Танцът на нашето време може да се употребява за развиването на обществото, за разказването на каквато и да е персонална, политическа или фантастична история.
По отношение на хореографията, кои школи от международния танц оказаха въздействие върху Вашия креативен почерк?
Имала съм огромната опция и чест да изляза на сцената с американската компания Deeply Rooted Dance theater в Чикаго, основана в поддръжка на афроамериканците. Движещата им мощ е тяхната история, за мен беше значима възможностт да се докосна до тях и тяхното творчество, погледът им към света доста ми оказа помощ, откри за мен доста нови неща. Ценя и работата на Akram Khan Company, която за жалост нямах опция да видя онлайн, само че проследявам и се вълнувам от нещата, които показват на сцена. Alvin Ailey American Dance Theatre и техните модерни хореографи, са още една компания, която отвори доста нови светове за мен.
Много състезания спечелихте, това какво Ви даде?
Най-вече дисциплинираност, отдаденост, желанието да се боря за всеки момент, да се разкъсам със зъби и нокти единствено и единствено да бъда на сцената, извънредно доста ми е дало това, в действителност.
Как Ви се получи с известните изпълнителки - Вие танцувахте с Дуа Липа и Рита Ора, какво беше чувството?
Аз съм към този момент дълго време в тази промишленост и с доста известни персони съумях да работя. Честно казано, дали ще бъде най-известният човек, или ще бъде елементарен реализатор от която и да е дребна българска провинция, за мен няма безусловно никакво значение, аз се отнасям професионално към всяко едно такова присъединяване. Искам към всяко нещо да се отнасям по един и същи метод, с една и съща акуратност и внимание. Професионализмът, който съм посочила, отваря порти по-скоро, не срещата ми с тях.
Вашата персона буди интерес освен в региона на танца, ние Ви знаем и като каскадьор в киното. Снимате ли в този момент нещо?
В момента фотографирам, втора продукция от началото на годината, практикувам каскадьорство към този момент трета година и бих споделила, че то се трансформира в моята нова пристрастеност. Приключихме кино лентата, за който всички говореха, с Меган Фокс и Микеле Мороне (бел. ред. - фантастичeн трилър с работно заглавие “Подчинение ” (Subservience), който се снима в “Ню Бояна филмс ”). Срещнах доста хора по пътя на каскадьорството, доста съм признателна на тези, които ми демонстрираха какво е магията на киното, какво е да работиш пред и зад камера и по какъв начин действително се случват нещата, доста е забавен процесът, в действителност.
Това Ви обогатява във Вашето виждане и към танца, допускам?
Разбира се, придвижването, всички бойни спортове, през които ми се наложи да мина през последните три години, отвориха напълно друга философия за това по какъв начин действително си представям аз, че би трябвало да се случат нещата в актуалния танц. За това каква е културата на тялото, по какъв начин би трябвало да се отнасяме към него.
Във Варна и в България има доста тийнове, влюбени в разнообразни денс стилове, какво желаете да им кажете? Как бихте ги насърчили любовта им към танца да не свърши с навършването на пълноправие?
Знам какъв брой е мъчно, изключително в България, ние самите не си разрешаваме да забележим всичките големи благоприятни условия, които ни се отварят. Колкото и неприятно да звучи, всеки, като чуе, че си танцьор, танцьорка, си показва нощни клубове и така нататък Винаги съм считала, че ние сме тези, които сътворяваме бъдещето си, че то зависи напълно от нас, без значение къде се намираме и с какво се занимаваме, дали това е танц, инженерство, или каквото и да е друго. Ако желаеме да променим мястото, в което се развиваме, първо би трябвало да променим себе си. Затова считам, че танцьорите, които са към момента по пътя си, не би трябвало да се отхвърлят, без значение от това какви трудности се изправят пред тях, без значение какви хора ги предизвикват да приключат - нормално със съвета да си намерят естествена специалност. Ако тези младежи считат, че танцът е тяхното нещо и желаят заниманието им да се трансформира в работа - това е методът. Така няма да се усещат като на работа нито един ден.
Как да пристигна варненската аудитория на спектакъла “Осем ” на 3 април?
Нека варненската аудитория да пристигна на “Осем ” подготвена да поеме доста информация. Надяваме се и прочувствено да обогатим всички фенове.
Още за спектакъла “Осем ” на 3 април от 19.00 ч. Зала 1 на Фестивален и конгресен център открийте тук:
Билети – 20, 25, 30 лева, от уеб страницата и Билетния център на Фестивалния и конгресен център:
Едновременно сериозен и провокативен, планът изследва през придвижването на телата понятието “време ” в микс от европейски, американски и индийски обичаи.
Преди гостуването на шоуто във Варна Александра Драгова споделя пред Нина Локмаджиева концепциите си за спектакъла “Осем ” и за актуалния танц.
Александра, Вие идвате във Варна с доста самоуверен театър - “Осем ”, какво да чака публиката на 3 април в зала 1 на Фестивалния и конгресен център? Какво е посланието на Вашето шоу?
Спектакълът желае да покаже по какъв начин би изглеждал един свят, едно битие, където мозъкът е освободен от илюзията на времето. И ние доста мощно се надяваме с творчеството, което ще покажем на сцената, да успеем да докоснем феновете и някак да им разкрием този свят.
Защо “Осем ”, каква е философията зад това име?
Ключовото значение на спектакъла е повлияно от разнообразни култури. Ще откриете това изключително във финалното парче на спектакъла, което е индийска мантра - знак на безмълвната връзка и на универсалното другарство сред хората, без значение на раса, вяра и всичко друго. Действието е разграничено на 12 елементи, имахме за цел това да посочва един 12-месечен цикъл - по този начин показваме концепцията, че времето е циклично и всеки миг се повтаря, всеки ден е безконечен. Така го свързваме и с безкрайността. Времето не е подвластно на ничии сили и стремежи, то е форма на безкрайно придвижване, непрекъсната рутина сред начало и край, основаване и съсипия. А цифрата 8 е знак на безконечност, на едно единно цяло, във всяка една вяра то е свещено число, а цифрата има универсално значение.
С Вас са 12 танцьори, кои са те, по какъв начин ги подбрахте?
Това са 12 безпределно надарени и доста разнообразни хора, доста ме въодушевява работата с тях и желанието, което те ми демонстрират във всеки минал ден - да развиваме изкуството в България. Когато ги видях събрани в залата за кастинг, бях изумена - очите им горяха. Те са от разнообразни градове - от Пловдив, София, Велико Търново. Аз също ще изляза с тях във Варна, макар че като хореограф ми е мъчно да излизам на сцената.
Каква е Вашата идея за актуалния танц?
Колкото и клиширано да звучи, актуалният танц за мен е повсеместен език, без потребност от милиони думи, с цел да опише история - това, което вълнува нашето време. Танцът на нашето време може да се употребява за развиването на обществото, за разказването на каквато и да е персонална, политическа или фантастична история.
По отношение на хореографията, кои школи от международния танц оказаха въздействие върху Вашия креативен почерк?
Имала съм огромната опция и чест да изляза на сцената с американската компания Deeply Rooted Dance theater в Чикаго, основана в поддръжка на афроамериканците. Движещата им мощ е тяхната история, за мен беше значима възможностт да се докосна до тях и тяхното творчество, погледът им към света доста ми оказа помощ, откри за мен доста нови неща. Ценя и работата на Akram Khan Company, която за жалост нямах опция да видя онлайн, само че проследявам и се вълнувам от нещата, които показват на сцена. Alvin Ailey American Dance Theatre и техните модерни хореографи, са още една компания, която отвори доста нови светове за мен.
Много състезания спечелихте, това какво Ви даде?
Най-вече дисциплинираност, отдаденост, желанието да се боря за всеки момент, да се разкъсам със зъби и нокти единствено и единствено да бъда на сцената, извънредно доста ми е дало това, в действителност.
Как Ви се получи с известните изпълнителки - Вие танцувахте с Дуа Липа и Рита Ора, какво беше чувството?
Аз съм към този момент дълго време в тази промишленост и с доста известни персони съумях да работя. Честно казано, дали ще бъде най-известният човек, или ще бъде елементарен реализатор от която и да е дребна българска провинция, за мен няма безусловно никакво значение, аз се отнасям професионално към всяко едно такова присъединяване. Искам към всяко нещо да се отнасям по един и същи метод, с една и съща акуратност и внимание. Професионализмът, който съм посочила, отваря порти по-скоро, не срещата ми с тях.
Вашата персона буди интерес освен в региона на танца, ние Ви знаем и като каскадьор в киното. Снимате ли в този момент нещо?
В момента фотографирам, втора продукция от началото на годината, практикувам каскадьорство към този момент трета година и бих споделила, че то се трансформира в моята нова пристрастеност. Приключихме кино лентата, за който всички говореха, с Меган Фокс и Микеле Мороне (бел. ред. - фантастичeн трилър с работно заглавие “Подчинение ” (Subservience), който се снима в “Ню Бояна филмс ”). Срещнах доста хора по пътя на каскадьорството, доста съм признателна на тези, които ми демонстрираха какво е магията на киното, какво е да работиш пред и зад камера и по какъв начин действително се случват нещата, доста е забавен процесът, в действителност.
Това Ви обогатява във Вашето виждане и към танца, допускам?
Разбира се, придвижването, всички бойни спортове, през които ми се наложи да мина през последните три години, отвориха напълно друга философия за това по какъв начин действително си представям аз, че би трябвало да се случат нещата в актуалния танц. За това каква е културата на тялото, по какъв начин би трябвало да се отнасяме към него.
Във Варна и в България има доста тийнове, влюбени в разнообразни денс стилове, какво желаете да им кажете? Как бихте ги насърчили любовта им към танца да не свърши с навършването на пълноправие?
Знам какъв брой е мъчно, изключително в България, ние самите не си разрешаваме да забележим всичките големи благоприятни условия, които ни се отварят. Колкото и неприятно да звучи, всеки, като чуе, че си танцьор, танцьорка, си показва нощни клубове и така нататък Винаги съм считала, че ние сме тези, които сътворяваме бъдещето си, че то зависи напълно от нас, без значение къде се намираме и с какво се занимаваме, дали това е танц, инженерство, или каквото и да е друго. Ако желаеме да променим мястото, в което се развиваме, първо би трябвало да променим себе си. Затова считам, че танцьорите, които са към момента по пътя си, не би трябвало да се отхвърлят, без значение от това какви трудности се изправят пред тях, без значение какви хора ги предизвикват да приключат - нормално със съвета да си намерят естествена специалност. Ако тези младежи считат, че танцът е тяхното нещо и желаят заниманието им да се трансформира в работа - това е методът. Така няма да се усещат като на работа нито един ден.
Как да пристигна варненската аудитория на спектакъла “Осем ” на 3 април?
Нека варненската аудитория да пристигна на “Осем ” подготвена да поеме доста информация. Надяваме се и прочувствено да обогатим всички фенове.
Още за спектакъла “Осем ” на 3 април от 19.00 ч. Зала 1 на Фестивален и конгресен център открийте тук:
Билети – 20, 25, 30 лева, от уеб страницата и Билетния център на Фестивалния и конгресен център:
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ