Фелисиано Лопес: Не съжалявам за нищо, горд съм с кариерата си
Фелисиано Лопес счита, че дебатът на тематика „ Най-великият тенисист в историята “ има две измерения. Едното са трофеите, където победител е Новак Джокович. Другото е обичта на почитателите и въздействието върху развиването на спорта.
„ Кой е въодушевил най-вече младите играчи по света? Според мен съперничеството сред Рафаел Надал и Роджър Федерер беше необикновено. То повлия на безчет младежи и усили доста световната известност на тениса “ – сподели роденият в Толедо към този момент някогашен тенисист в изявление за Clay Magazine. Испанецът разяснява още упованията си за живота след тениса, работата си като турнирен шеф на Мастърса в Мадрид и предстоящото през 2024 година завръщане на Рафаел Надал.
– Странно ли е да потърсите името си в Гугъл и да прочетете „ Фелисиано Лопес е някогашен тенисист “?
– Да, сигурно. Отдадох целия си живот на тениса, тъй че в този момент се усещам малко необичайно, само че в това време ми оказа помощ това, че имах доста време, с цел да премисля нещата. За мен отдръпването беше печален, само че не и фрапантен миг. Имам шанс, че се отдръпнах тогава, когато аз желаех, защото в нашия спорт това не постоянно се случва.
– Чувствахте ли се задоволен след последния си шампионат? Искахте да се оттеглите на Уимбълдън, само че това не се случи.
– Да, желаех да играя на Уимбълдън, защото това е доста специфичен шампионат, само че не получих „ уайлд кард “. Напълно разбирам уредниците, защото те получават доста поръчки и изборът не е по никакъв начин елементарен. Много съм благополучен от метода, по който играх и се отдръпнах в Майорка. Не чаках да се показва на толкоз високо равнище. Много съм удовлетворен.
– Кое е най-ценното нещо, което Ви даде тенисът?
– Всичко. Тенисът беше моят живот в продължение на 30 години.
– Кое е най-голямото Ви страдание от професионална позиция? Има ли нещо, което доста сте желали да постигнете, само че не сте съумели?
Всеки тенисист счита, че е можел да реализира освен това. Много е елементарно да се приказва, когато всичко към този момент е завършило. Няма по какъв начин на 30 години да си същият, какъвто си бил на 20. Не скърбя за нищо, защото дадох всичко от себе си и направих най-хубавото, на което бях кадърен. Ако би трябвало да посоча един избран мач, за който скърбя, това е полуфиналът на Олимпиадата в Лондон през 2012, където играх на двойки с Давид Ферер. Имахме три мачбола, само че не успяхме. Случва се. В самостоятелен проект бих показал загубата от Марат Сафин на четвъртфинала на Уимбълдън през 2008 година Беше ми доста тежко, защото мислех, че държа мача под надзор и към този момент си представях полуфинала. Като цяло обаче съм доста удовлетворен и горделив от постигнатото в хода на кариерата си.
– След финала на Уимбълдън доста хора показаха мнението, че в мъжкия тенис стартира нова епоха? Вие по какъв начин смятате?
– Най-напред би трябвало да кажа, че това бе необикновен мач. Все още е рано да се приказва за нова епоха, само че това несъмнено бе голяма крачка напред за кариерата на Алкарас. В момента Карлос и Джокович са най-хубавите в света, с разлика пред останалите. Ако съотношението на силите се резервира, Алкарас сигурно ще господства, откакто Ноле се отдръпна.
– Алкарас разкри, че доста би желал да играе на двойки с Рафаел Надал на Игрите в Париж следващата година. Смятате ли, че това в действителност може да се случи?
– Не знам, само че за почитателите сигурно би било необикновено да ги видят един до различен на Олимпийските игри, както и на Купа „ Дейвис “.
– Рафаел Надал въодушеви останалите испански играчи, само че може ли в това време да се каже, че ги е засенчил?
– Зависи. Гледам на Рафа като на източник на ентусиазъм както за мен, по този начин и за доста други. Когато аз започнах, той към момента не беше в Тура. Имах шанс от позиция на това, че постоянно имаше един или двама испански играчи, които реализираха триумфи и можеха да ми служат като пример. След като Рафа се появи, имах шанса да го опозная, да пребивавам и упражнявам с него и да споделя някои от триумфите му. За мен беше нещо положително да сме част от едно потомство.
– Как обаче стоят нещата от позиция на медийното внимание?
– Никога не съм се чувствал помрачен от Надал. Смятам, че всеки се радва на това, което си е заслужил. Медийният интерес към Рафа постоянно е бил голям, само че това е изцяло обикновено поради триумфите му. Напълно естествено е сходен състезател да е от първостепенна значимост както за медиите, по този начин и за почитателите. Отношенията ми с Рафа ми помогнаха да се развия както като състезател, по този начин и като човек. Винаги има какво да научиш от някого като него. Фактът, че той притегля доста повече внимание, в никакъв случай не е бил от голяма важност за мен.
– За какво съгласно Вас се готви Надал следващата година: за триумфи или почтено прощаване?
– Доколкото знам, сега той е добре и възобновяване му се развива по проект. Познавайки Рафа, не си представям той да излезе на корта без упоритост за победа. Ако всичко се развие добре, през 2024 година той ще играе добре, въпреки че няма по какъв начин да знаем какво тъкмо ще бъде равнището му. Няма да има доста игрова процедура, защото съвсем не игра след миналогодишния Уимбълдън. В същото време обаче има още няколко месеца за възобновяване и съм сигурен, че ще ги оползотвори по най-хубавия метод.
– Искате да кажете, че съгласно Вас той ще бъде конкурентен?
– Да, несъмнено. Изобщо няма да си прави труда да се завърне, в случай че не е. Понякога дългото неявяване от корта ти оказва помощ да видиш нещата от друга позиция и да се завърнеш доста по-мотивиран. Не би трябвало да се не помни, че в продължение на съвсем 20 години той игра на равнище, което е извънредно натоварващо от психическа позиция. Времето, прекарано със фамилията и детето му сигурно ще му помогне.
– Роджър Федерер е единственият от „ Голямата тройка “, който не успяхте да успехите. Абстрахирайки се от спортните му качества, които са явни за всички, той играе ли психически игри с съперниците си?
– Роджър е доста мощен душевен, същински звяр, само че нормално тенисът му беше изцяло задоволителен, с цел да побеждава. Те тримата, в действителност четиримата, защото присъединявам към тях и Анди Мъри, са на друго равнище от психическа позиция. Федерер постановяваше превъзходството си, като просто те надиграваше. Налагаше темп, на който не можеш да издържиш. Мачовете против „ Голямата четворка “ постоянно бяха сложни, защото всеки от тях има своите присъщи особености. Не знам какво е мнението на другите играчи, само че моите персонални усещания са, че Федерер нямаше потребност от психически игри. Талантът му беше задоволителен.
– Понякога наподобява, че Новак Джокович употребява своите конференции, с цел да влезе в главите на съперниците си. Така ли е съгласно Вас?
– Трябва да попитате Новак. Винаги съм считал, че колкото и изявленията преди мачове да могат да нажежат ситуацията и да генерират медиен и зрителски интерес, най-важното е това, което се случва на корта. Като цяло нямам доверие в психическите игри.
– На Уимбълдън видяхме феновете да го приветстват поради играта му, само че и да го освиркват поради държанието му. Защо той провокира толкоз спорни усеща?
– Това е част от големия принос на Джокович към тениса. Това, което аз мога да кажа, е че постоянно се е отнасял към мен с почитание.
– Каква е най-интересната част от живота ви като шеф на Мастърс шампионата в Мадрид?
– Определено са всички неща, които научаваш, когато станеш част от другата страна на спорта. Като тенисист не си даваш сметка за доста неща по отношение на организацията на шампионати. Тогава мислиш единствено за подготовката и мачовете си. Като шеф осъзнах невероятните старания, които са нужни за сполучливото осъществяване на шампионат от сходен мащаб. В същия свят си, само че въпреки всичко е друго. Понякога неизбежно вземаш решения, които някои играчи не утвърждават. Трябва да се грижиш и за спонсорството, което е доста значима задача. Тенисистите като цяло са егоисти – от време на време тъй като са млади, различен път тъй като са прекомерно съсредоточени върху себе си и своята подготовка. За мен всичко, което узнавам на актуалната си служба, е доста забавно.
– Имало ли е миг, в който да възникне спор на ползи?
– Не, тъй като не съм взел участие в шампионата, откогато станах шеф. Това автоматизирано отстрани всякаква опция за спор на ползи. Винаги съм се чувствал изцяло свободен да вземам решенията, които аз и моят екип считаме за верни.
