Фелипе Нистром е роден в Коста Рика. Баща му се

Фелипе Нистром е роден в Коста Рика. Баща му се среща с майка му, до момента в който тя е Коста Рика с Корпуса на мира на Съединени американски щати.

Майка му постоянно отсъства от вкъщи поради работата си и дребният Фелипе е гледан от разнообразни хора, част от които са се държали непоносимо с него.

Спомня си по какъв начин обезверено е търсил място да се скрие от един от гледачите си и съумява да се сгъне в чекмедже. При различен сходен случай е насилван и полово.

Нито един от хората, които са го наранили, в никакъв случай не е бил изправян пред съда, с цел да си понесе следствията.

Фелипе е жертва на принуждение и от съучениците си. И до през днешния ден носи белезите на всичко това.

Единственото място, на което се усеща добре, е футболното игрище. Развитието му върви добре и в края на тийнейджърските си години Нистром мечтае да продължи с футбола и професионално.

Контузия проваля проектите му.

„ На 18-19 се изгубих. Не знаех какво да върша. Дори спортът ми беше лишен. “

Решава, че повече няма да играе по свирката на никого. Няма да се преценява с другите и ще живее по личните си правила.

Влюбва се в електронната музика и цялата субкултура към нея го гълтам. Примамен от света на алкохола и опиатите, Фелипе става напълно нов човек.

Запознава се с доста хора, стартира да върви по купони, основава другарства. Малтретираното момче се трансформира в душата на компанията и открива среда, в която може да прояви същността си.

Но до момента в който останалите младежи купонясват понякога, за Нистром празненството не стопира.

Нистром работи в колцентър, който приема залози по телефона от Съединени американски щати, защото на доста места в Америка към момента хазартът е неразрешен. Така Коста Рика се трансформира в съвършеното място, където феновете на залози могат да заобиколят американските ограничавания.

Фелипе си спомня по какъв начин негов сътрудник го предизвестява да внимава с кокаина. В Коста Рика го назовават „ бялата гибел “.

„ Години по-късно, когато лежах по улиците, осъзнах, че е бил прав. “

Прекомерната приложимост на кокаин води до странични резултати. Започва да халюцинира. Въобразява си, че някой го преследва и че е сложил камери и подслушвателни устройства в дома му.

„ Движех се на автопилот – единствената ми цел беше да стигна до махленски телефон, с цел да звънна на дилъра си. “

Започват и проблемите на работа. Не се задържа доста на последните няколко и не след дълго се озовава на улицата.

„ През цялото време просех с единствената концепция да си купя опиати. Всичко беше в името на дрогата – изяснява Нистром. – Един ден в спортната секция на вестника видях момче, с което ритах като дете. Вече беше национал. “

След година на улицата Фелипе взема решение, че това няма по какъв начин да продължава. Гложди и виновност. Изоставя към момента неродения си наследник, откакто се разделя с майка му малко преди раждането.

Винаги ще помни деня – 27 септември 2012 година

„ Още с първите лъчи на слънцето потеглих да крънкам. Събрах задоволително, с цел да си купя дрога, с която да се самоубия. Исках това да бъде последният ми ден. “

Краде дънки и пуловер, с цел да бъде подреден, когато го намерят. „ Бях събрал и пари за най-евтиния мотел, с цел да мога да се изкъпя. Помня единствено че желаех да купя още бира. Следващият ми спомен е за двама парамедици. “

Нистром е гневен от проваления опит. Намерен е от притежателя на мотела, който звъни на спешна помощ.

„ Единият ме прегърна, а аз го нападнах. Бяха минали години, откогато някой ме бе прегръщал. Докато се борех с него, той ми повтаряше, че всичко ще е наред: „ Не знам по какъв начин, само че всичко ще се оправи. “

Не схваща за какво, само че това му повлиява. Постъпва в рехабилитационен център в Сан Хосе. Правилата са ясни – храна и заслон против това да стои надалеч от дрогата. При първото кръшване ще бъде изпъден.

Изкушенията са доста, само че Нистром устоява на всичките.

След шест месеца рехабилитация се среща с американка, с която взема решение да замине за родния ѝ град – Портланд. Връзката им е краткотрайна, само че Фелипе съумява да се откри.

В последните 10 години работи като преводач, помагайки на испаноговорящи пациенти в техния път към изчистването от дрогата, да превъзмогнат тежките вести след гибел на близки или да заяви неприятната вест за терминална болест.

Още в първия си ден би трябвало да оказва помощ на гватемалка, която преди малко е изгубила бебето си.

Нистром се свързва със сина си. Вижда го за първи път малко преди да замине за Съединени американски щати. „ Не знам какъв брой то това, което му споделих, разбра. Извиних му се за всичко и му дадох обещание, че ще направя всичко допустимо да му осигуря всичко нужно. Не знаех дали ще мога да го направя, само че за мен бе значимо да обещя. “

Страстта към футбола е угаснала. Пробва триатлон, само че не му харесва плуването. Колоезденето обаче намира освен за прелестно, само че и се оказва, че има съществени заложби.

Въпреки че е в средата на 30-те си години и в огромната си част се състезава с хора 15-ина години по-млади от него, в границите на единствено един сезон Нистром съумява да се изкачи до Първа категория – най-високата категория в аматьорското колоездене.

През 2019-а се включва в националния шампионат по шосейно колоездене и го печели.

Първата му мисъл след триумфа е за сина му. „ Може би това е първият път, в който почувствах, че той може да се гордее с мен. “

Така се разчува и историята му, която Фелипе не стопира да споделя, с цел да стимулира други в неговата обстановка да намерят сили и да се измъкнат от тежката обстановка.

През 2022-ра се записва за съревнование по офроуд колоездене в Съединени американски щати, само че остава финален.

„ Ако някой е очаквал от мен някакви резултати, значи не знае нищо за колоезденето – споделя след надпреварата той. – Аз съм мъж над 40 и работя по 12-15, а от време на време и по 18 часа дневно единствено и единствено да финансирам тази си луда концепция. “

Фелипе съумява да убеди управляващите в Коста Рика да му разрешават да се състезава под националния байрак. Това е и огромната му цел – да развее знамето над главата си.

Въпреки че към този момент е разказвал историята си стотици пъти, продължава да го прави. Това е единственият метод, по който може да покаже, че постоянно има излаз.

„ Надявам се да доближи до хората, които също като мен са изпаднали в привидно безизходна обстановка. “