ДВ: След нападението на Хамас - как се промени Израел за 1 година
Феликс Тамсут
Дойче веле
На доста от постройките в Тел Авив се развява израелското знаме с посланието „ Заедно ще победим “.
В същото време по улиците се виждат плакати на фамилии на заложниците в Газа, които приканват те да бъдат върнати у дома, даже на цената на преустановяване на войната в Газа. До тях пък има плакати, които демонстрират убити бойци и приканват сраженията да продължат до „ безспорната победа “.
Тези подиуми от икономическия и културен център на Израел разкриват огромния раздор в обществото по тематиката: Оправдано ли е да се приключи войната, с цел да бъдат върнати заложници?
Израелското общество от дълго време е разграничено
И в месеците преди терористичните офанзиви на Хамас от 7 октомври израелското общество бе разграничено. Месеци наред по улиците се организираха митинги против препоръчаната от дясното държавно управление правосъдна промяна.
След събитията преди 1 година с 1200 убити и над 250 отвлечени израелското общество изпадна в потрес. Според мнозина държавното управление не контролираше обстановката и по тази причина поеха нещата в свои ръце - сътвориха се цивилен незабавни центрове, започва акция за финансиране на бойците и за образуване на хотели и жилища за тези, които трябваше да изоставен домовете си. До някаква степен гражданското общество и частните начинания иззеха ролята на държавното управление.
Трябва ли да бъде продължена войната в Газа?
Година по-късно това чувство за единение като че ли се е изпарило. Старите разделения още веднъж са факт, като този път те се въртят към разногласията за войната и заложниците. Призивите за подписване на договорка и връщането на хората, които Хамас държи в Газа, все по-често вървят ръка за ръка с рецензии към метода, по който държавното управление на Нетаняху управлява войната. Обидите към роднините на заложниците станаха нещо постоянно срещано - както в обществените мрежи, по този начин и по улиците. Според последователите на крайнодясното държавно управление акцията за освобождение на заложниците в действителност е окупирана от тези елементи от обществото, които желаят държавното управление да падне.
Гил Дикман, братовчед на убитата заложничка Кармел Гат, споделя за мненията, които получава в обществените мрежи след гибелта ѝ: „ Казват, че съм отговорен за убийството на Кармел... Смъртта на Кармел ги забавлява и продължава да генерира нови нападки “.
Според Дикман сходни мнения служат на един човек - министър-председателя Нетаняху. „ Това принуждение е ръководено като оръжие на държавното управление против фамилиите на заложниците “, счита той.
Фундаменталните въпроси в обществото се трансформираха след 7 октомври
Шмуел Роснер е публицист и откривател на публичните настройки. В своя подкаст той разисква „ сферите на единодушие " - т.е. доколко жителите на Израел с разнообразни политически разбирания могат да реализират единодушие по главните тематики. Тези фундаментални въпроси се трансформираха след 7 октомври 2023 година, споделя той. От една страна, наличието на Израелските отбранителни сили в Западния бряг и Газа към този момент се преглежда като належащо от една по-голяма част от обществото. От друга, споделя той, войната дава опция на радикалните групи в израелското общество да легитимират някои хрумвания, които преди този момент по-скоро са били табу.
Един подобен образец е по този начин нареченият трансфер или насилствената емиграция на палестинци от цялата територия от река Йордан до Средиземно море. „ Такива хрумвания преди бяха в периферията на израелското общество, а в този момент станаха законни тематики за диалог “. Резултатът е повторното пораждане на спорове, за които доста израелци са считали, че са останали зад тила им, изяснява специалистът.
Трагедиите са последното нещо, което сплотява хората
В последната една година Израел записва най-ужасяващата терористична офанзива в своята история, война с Хамас в Газа, десетки заложници, които терористичната организация още държи, и десетки хиляди, напуснали домовете си в Северен Израел поради конфликтите с Хизбула. Смятат ли жителите на Израел, че държавното управление може да се оправи с тази обстановка? Отговора загатва изследване на израелския Институт за проучвания по националната сигурност от септември. Според него 31% от израелците изпитват „ ниско “ или „ доста ниско “ възприятие за сигурност, като едвам 21% заявяват „ високо " или „ доста високо “ такова.
Броят на израелците, които напущат страната, се усилва. Според формалната статистика повече израелци са напуснали страната през 2023 година спрямо 2022 година А предварителните данни за 2024 година демонстрират, че броят им е повишен още повече.
Същевременно улиците на Тел Авив са цялостни и с паметни бележки за хора, изгубили живота си в тази война. А техните ориси и истории са може би последното нещо, което сплотява израелското общество.
