Федир Александрович за филма си за Чернобил, войната и изложбата си в София
Федир Александрович бяга от Киев със брачната половинка си Ирина и сина им Игор пет дни преди Русия да нападне Украйна. " Чувахме, че се приказва за война, и макар че на доста хора не им се вярваше, откакто видях, че посолствата на непознатите страни се изнасят от Киев, взех решение, че и ние би трябвало да се спасяваме. " Именно Федир предизвестява от години, че Русия има имперски упоритости и приготвя трета международна война . С тези опасения се включва като представител по време на Евромайдана през 2014 година в Киев, предизвестията си изрича и във кино лентата за неговите следствия в Чернобил " Руски кълвач " (Russian Woodpecker). Като че събеседниците му тогава не одобряват напълно насериозно неговата прогноза, само че филмът е признат повече от съществено: Russian Woodpecker печели премия на американския фестивал Sundance през 2015 година и главната премия на фестивала на биографичните филми в Болоня.
Срещам се с Федир Александрович на петдесетия ден от началото на войната: " Не ми трябваше повече подканяне, напълно ясно ми беше какво се задава. " Той и Ирина оставят кучетата си при майка му, която живее в Чернихив и не може да го напусне, тъй като се грижи за старата му баба с деменция. Озоваването им в България се дължи на комбинация от хубави мемоари - татко му, Андрей Александрович, прочут художник и карикатурист, е гостувал с изложбите си в Музея на хумора в Габрово, само че и на напълно практични условия - съгласно бързото изследване на фамилията у нас не се изискват ваксини против ковид.
В София намират дружелюбен банкет в лицето на Социалния цирк Mini Art Fest и Гео Калев и Галина Ройбек. Те вземат участие в мрежа от актьори по целия свят, които незабавно са се заели да оказват помощ на своите украински сътрудници бежанци. Федир и Ирина са поканени в пространството на Mini Art Fest за арт резиденция. Контрастът сред красивата панорама към Витоша, която се разкрива пред тях, и ужасите, през които сега минават околните им в родината, ги предизвикат да рисуват. С Федир беседваме в огромното ярко помещение, където към този момент са изложени най-новите му творби " Вулкан Витоша ".
Слънцето грее и е необикновено, че единствено на няколкостотин километра от нас майка му и баба му живеят с непрекъснат боязън за живота си. " Чух се с тях през вчерашния ден, живи са и към този момент имат ток и вода. Оказва се, че са имали необикновен шанс - един шрапнел се е забил в стената на къщата, само че не се е взривил, прилежащите домове по улицата са разрушени ", споделя Федир със комбинация от смут и облекчение.
Федир Александрович, брачната половинка му Ирина и синът му Игор на откриването на изложбата в София Фотограф: Гео Калев Реклама
В тези трагични за родината и фамилията му времена мъчно се приказва за изкуство и за живота му от преди два месеца. Александрович изоставя галерията и кариерата си в Киев, където през 2007 година е приключил Националната академията за изкуство и архитектура със компетентност сценография. Преподавал е в академията, представял е своите картини в Европа и Съединени американски щати. От 2019 до 2022 е шеф на изложба The Tadzio Gallery в Киев. Сценограф е на над 40 постановки, сложени в Украйна, Германия и Беларус.
На откриването на изложбата му в София " Вулкан Витоша " в Mini art център идват над 50 души и огромна част от картините бързо се разпродават. " Пристигайки от Украйна, аз се влюбих в тази планина и я нарисувах, пробвайки се да предам любовта си на софиянци. Знам, че не е същински вулкан, само че в днешно време всеки живее върху вулкан ", споделя Федир. На въпроса ми какъв е неговият персонален вулкан, който не му дава мира, той споделя, че това е Русия.
Дядо му и двете му прабаби са били изпратени в ГУЛаг. Братът на баба му Вера Ягодавска, която и през днешния ден живее под обстрел в Украйна, е бил разстрелян от руски партизани. Детството на Федир е белязано от " братската съветска обич " - по време на повредата в Чернобил през 1986 година управлението на Съюз на съветските социалистически републики не предизвестява украинците какво се е случило и ги оставя изложени на съдбовната радиация. От атомната електроцентрала се носел " хубав " облак с кондензиран ягодов цвят, хората отишли на близкия мост да го следят по-добре и се изложили в допълнение на заплаха. " Когато въпреки всичко се разбра, доста родители желаят да отпратят децата от Киев, с цел да ги предпазят, мен ме изпратиха в сиропиталище в провинцията за няколко месеца, само че там изпитах подобен потрес, че майка ми и татко ми в никакъв случай няма да се върнат, бях единствено на 4 години, това е съществено събитие в детството ми, което мисля, че ме промени вечно ", спомня си Федир. Впоследствие лекарите откриват насъбрана радиоактивност в костите на детето и се постанова да го лекуват с хормони. " Както разбирате, за мен, както и за всички украинци, Чернобил е обвързван с голяма контузия, по тази причина желаех да направя пърформанс за него в Академията по изкуства. " Разследването му към пърформанса прераства в цялостен документален филм - " Руски кълвач ". Важно е уточнението, което и самият той прави - " аз съм актьор и жител, не публицист или академик, " следствие " е условно казано. Филмът се трансформира в неговата терапия - проучване на най-големите му детски страхове и опит да се освободи от тях - " това е моята поетична интерпретация ".
Във кино лентата е интервюирана украинската историчка Наталия Барановская, която след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се е пробвала да открие архивите от Чернобил, само че всичко е било унищожено. Няма останали архивни документи, макар че дружно с Фукушима това е най-тежката нуклеарна повреда в света - по по този начин нареченото " равнище 7 " съгласно интернационалната канара. Все отново учени и историци от целия свят вършат разбори и тествания към този момент десетилетия и изводът им е, че причина за повредата е композиция от процедурни нарушавания и конструкционни дефекти на реактора . Лошата връзка сред операторите и чиновниците, които дават отговор за сигурността, също способства. Макар това да е заключението на (IAEA), не съществува публична позиция на Русия. " Това, което ме вбесява и през днешния ден, е, че 36 години по-късно по този начин и няма публично пояснение какво е предизвикало повредата, която беляза цялото ни потомство ", споделя Федир. След това актьорът бързо сменя тематиката с анекдот за съветския транспортен съд " Москва ", който беше потънал в деня на срещата ни. Дългият смях, който съпровожда вицовете, които споделя, наподобява, е неговият метод да запази разсъдъка си и чувството за нормалност в тези тежки времена.
Реклама
Връщам го няколко години обратно към решението му да стартира да се рови в аргументите, довели до злополуката на атомната централа в Чернобил. Веднага става сериозен - това, което мощно го вълнува, е, радиолокационната станция " Дъга " - системата на ранното откриване на изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети, известна като " Руския кълвач ". Той се намира в непосредствена непосредственост до атомната електроцентрала. Докато е работила, станцията издавала звуци като кълвач, почукващ върху дърво, и оттова идва и забавното име, с което е известна по целия свят. Във кино лентата, кръстен на нея, виждаме съветник в Министерството на защитата на Съединени американски щати, който споделя, че това е " най-мощният източник на електромагнитна радиация ". Федир също допуска, че Чернобилската РЛС е едно от секретните оръжия на Съюз на съветските социалистически републики, употребявано по време на студената вода за навлизане в западните информационни системи. Той съумява да беседва с доктор Федир Дубровка, професор по радари, прочут като " човекът-антена ", който изяснява по какъв начин действа " Дъгата " и споделя, че построяването й е коствало два пъти колкото построяването на атомната електроцентрала.
Когато отиват с оператора Артем Рижиков, с цел да снимат " Руският кълвач " в Припят, доста хора се пробват да ги разубедят поради радиацията. " Истината е, че в случай че спазваш ограниченията за сигурност, има доста дребна възможност да си навредиш, а и ние не сме толкоз глупави като съветските бойци, които отидоха да копаят предходната седмица там, където са закопани радиоактивни боклуци, и след това припадаха ", смее се през сълзи Федир Александрович. Украинската държавна енергийна компания " Енергоатом " осведоми, че са правили окопи точно в най-опасната зона: Червена гора (на украински: Рудий ліс) - площта от 10 км², заобикаляща атомна електроцентрала в неразрешена зона в Полесия. Но още по-опасно е, че наоколо се водеха боеве. По сведения на Украйна съветските бойци са откраднали и рискови радиоактивни материали от лабораториите. Международната организация за атомна сила (IAEA) се опитваше да следи обстановката и навреме да осведоми хората, само че все пак суматоха настана. Веднага се изкупиха положителните гайгерови броячи, които са създават в Украйна, Русия и Съединени американски щати - представителите на компаниите доставят с огромно забавяне, а в Amazon бързо се изчерпаха (специалистите предизвестяват, че китайските не правят особена работа). " Разбирам за какво целият свят се тормози, аз самият чакам всичко от Путин - той няма задръжки. Сигурно още през май ще стартира да изстрелва нуклеарни ракети: петнадесет за Германия да денацифицира, седем за Сърбия с обич, тъй като са " братушки ", седем за България, три за Латвия, че са по-малки ", споделя с полусериозен, полушеговит звук Федир Александрович. След което добавя, че съгласно него политиката на Русия е ясна - желаят да върнат Съветския съюз. Според него пропагандата, която организират в страните от някогашния соцблок, цели да накара хората да са усещат недоволни от живота си - " съветските тролове и платените пропагандни изявления ви споделят, че сте небогати, карате хубави коли, само че нямате яхти, пътувате по света, само че да вземем за пример единствено до Египет, само че не и до Хаваите, може да живеете в Швейцария, само че вашият кантон е най-бедният от всички швейцарски кантони ", още веднъж се смее Федир.
Една от линиите във кино лентата The Russian Woodpecker е точно за сполучливата съветска агитация, която до ден сегашен държи доста украинци в боязън и парализа. Директорът на защитата на атомната електроцентрала в Чернобил Александър Наумов дава за образец инженерите, учените и военните, които са работили там едно време: " И до ден сегашен когато дойдат западни публицисти, не желаят да им опишат каквото и да е, дават отговор " военна загадка " или си измислят всякакви данни, споменът за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е толкоз мощен в тях, още ги е боязън. " Според него доста хора към момента не могат да се отърват от руския си нрав - " страхът е вирус, който унищожава обществата, по този начин както лъжите " , споделя Федир Александрович.
Докато снимат Russian Woodpecker, се ускоряват антиправителствените митинги от 2014 година, на Евромайдана умират над 100 души, операторът на кино лентата Артем Рижиков снима на място и е прострелян в рамото. " Видях какъв брой хора умряха, кръвта им се стичаше към мен, до момента в който лежах прострелян, това е огромна контузия за мен и целия ни народ, уповавам се да не се повтори ", споделя той, плачейки пред личната си камера.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Пазари 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Климат 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
" Kогато стартира войната в Чечня, Путин смени напълно хората към себе си, в този момент се случи същото - преди началото на войната в Украйна доближени на Путин започнаха " да се самоубиват " и да умират мистериозно ", споделя актьорът.
Kогато с режисьора Чад Грасия и оператора Артем Рижиков стартират да снимат Russian Woodpecker, Федир се притеснява, че хората ще не помнят за нещастието в Чернобил, че както няма непокътнати архиви, по този начин няма да има и мемоари. Но истината е, че след техния филм стартира една цяла вълна от обновен интерес към атомната централа в Украйна, която доближи връхната си точка в минисериала на HBO " Чернобил ", който излезе през 2019 година Той счупи всички върхове по гледаемост, завоюва три награди " Еми " и до ден сегашен държи висок рейтинг - 9,4, в IMDB.
Друга цел, която реализира филмът Russian Woodpecker, e да покаже образно развиването на спора в Украйна и по какъв начин силата на гражданското общество, която се заражда по време на Евромайдана през 2014 година, сложи основата на храбрата отбрана, която украинците показват сега , борейки се за страната си. Ако " съветският кълвач " е знак на страха, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и желязната завеса, то соколът, който лети надолу, насочен към плячката си, е знак на самостоятелна Украйна. Една от версиите за тризъбеца - актуалния украински герб, е, че той изобразява накратко летящ надолу сокол.
Няколко дни след срещата ни Федир Александрович отпътува за Германия, където ще има разкриване на друга негова галерия в Магдебург. Питам го за проектите му след края на войната, а той още веднъж изпада в плевел смях: " Какви проекти?! Вече не си върша никакви проекти, мисля единствено за през днешния ден и най-вече утрешния ден, войната ограби освен сегашното ни, само че и опцията да си представим бъдещето. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Срещам се с Федир Александрович на петдесетия ден от началото на войната: " Не ми трябваше повече подканяне, напълно ясно ми беше какво се задава. " Той и Ирина оставят кучетата си при майка му, която живее в Чернихив и не може да го напусне, тъй като се грижи за старата му баба с деменция. Озоваването им в България се дължи на комбинация от хубави мемоари - татко му, Андрей Александрович, прочут художник и карикатурист, е гостувал с изложбите си в Музея на хумора в Габрово, само че и на напълно практични условия - съгласно бързото изследване на фамилията у нас не се изискват ваксини против ковид.
В София намират дружелюбен банкет в лицето на Социалния цирк Mini Art Fest и Гео Калев и Галина Ройбек. Те вземат участие в мрежа от актьори по целия свят, които незабавно са се заели да оказват помощ на своите украински сътрудници бежанци. Федир и Ирина са поканени в пространството на Mini Art Fest за арт резиденция. Контрастът сред красивата панорама към Витоша, която се разкрива пред тях, и ужасите, през които сега минават околните им в родината, ги предизвикат да рисуват. С Федир беседваме в огромното ярко помещение, където към този момент са изложени най-новите му творби " Вулкан Витоша ".
Слънцето грее и е необикновено, че единствено на няколкостотин километра от нас майка му и баба му живеят с непрекъснат боязън за живота си. " Чух се с тях през вчерашния ден, живи са и към този момент имат ток и вода. Оказва се, че са имали необикновен шанс - един шрапнел се е забил в стената на къщата, само че не се е взривил, прилежащите домове по улицата са разрушени ", споделя Федир със комбинация от смут и облекчение.
Федир Александрович, брачната половинка му Ирина и синът му Игор на откриването на изложбата в София Фотограф: Гео Калев Реклама
В тези трагични за родината и фамилията му времена мъчно се приказва за изкуство и за живота му от преди два месеца. Александрович изоставя галерията и кариерата си в Киев, където през 2007 година е приключил Националната академията за изкуство и архитектура със компетентност сценография. Преподавал е в академията, представял е своите картини в Европа и Съединени американски щати. От 2019 до 2022 е шеф на изложба The Tadzio Gallery в Киев. Сценограф е на над 40 постановки, сложени в Украйна, Германия и Беларус.
На откриването на изложбата му в София " Вулкан Витоша " в Mini art център идват над 50 души и огромна част от картините бързо се разпродават. " Пристигайки от Украйна, аз се влюбих в тази планина и я нарисувах, пробвайки се да предам любовта си на софиянци. Знам, че не е същински вулкан, само че в днешно време всеки живее върху вулкан ", споделя Федир. На въпроса ми какъв е неговият персонален вулкан, който не му дава мира, той споделя, че това е Русия.
Дядо му и двете му прабаби са били изпратени в ГУЛаг. Братът на баба му Вера Ягодавска, която и през днешния ден живее под обстрел в Украйна, е бил разстрелян от руски партизани. Детството на Федир е белязано от " братската съветска обич " - по време на повредата в Чернобил през 1986 година управлението на Съюз на съветските социалистически републики не предизвестява украинците какво се е случило и ги оставя изложени на съдбовната радиация. От атомната електроцентрала се носел " хубав " облак с кондензиран ягодов цвят, хората отишли на близкия мост да го следят по-добре и се изложили в допълнение на заплаха. " Когато въпреки всичко се разбра, доста родители желаят да отпратят децата от Киев, с цел да ги предпазят, мен ме изпратиха в сиропиталище в провинцията за няколко месеца, само че там изпитах подобен потрес, че майка ми и татко ми в никакъв случай няма да се върнат, бях единствено на 4 години, това е съществено събитие в детството ми, което мисля, че ме промени вечно ", спомня си Федир. Впоследствие лекарите откриват насъбрана радиоактивност в костите на детето и се постанова да го лекуват с хормони. " Както разбирате, за мен, както и за всички украинци, Чернобил е обвързван с голяма контузия, по тази причина желаех да направя пърформанс за него в Академията по изкуства. " Разследването му към пърформанса прераства в цялостен документален филм - " Руски кълвач ". Важно е уточнението, което и самият той прави - " аз съм актьор и жител, не публицист или академик, " следствие " е условно казано. Филмът се трансформира в неговата терапия - проучване на най-големите му детски страхове и опит да се освободи от тях - " това е моята поетична интерпретация ".
Във кино лентата е интервюирана украинската историчка Наталия Барановская, която след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се е пробвала да открие архивите от Чернобил, само че всичко е било унищожено. Няма останали архивни документи, макар че дружно с Фукушима това е най-тежката нуклеарна повреда в света - по по този начин нареченото " равнище 7 " съгласно интернационалната канара. Все отново учени и историци от целия свят вършат разбори и тествания към този момент десетилетия и изводът им е, че причина за повредата е композиция от процедурни нарушавания и конструкционни дефекти на реактора . Лошата връзка сред операторите и чиновниците, които дават отговор за сигурността, също способства. Макар това да е заключението на (IAEA), не съществува публична позиция на Русия. " Това, което ме вбесява и през днешния ден, е, че 36 години по-късно по този начин и няма публично пояснение какво е предизвикало повредата, която беляза цялото ни потомство ", споделя Федир. След това актьорът бързо сменя тематиката с анекдот за съветския транспортен съд " Москва ", който беше потънал в деня на срещата ни. Дългият смях, който съпровожда вицовете, които споделя, наподобява, е неговият метод да запази разсъдъка си и чувството за нормалност в тези тежки времена.
Реклама
Връщам го няколко години обратно към решението му да стартира да се рови в аргументите, довели до злополуката на атомната централа в Чернобил. Веднага става сериозен - това, което мощно го вълнува, е, радиолокационната станция " Дъга " - системата на ранното откриване на изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети, известна като " Руския кълвач ". Той се намира в непосредствена непосредственост до атомната електроцентрала. Докато е работила, станцията издавала звуци като кълвач, почукващ върху дърво, и оттова идва и забавното име, с което е известна по целия свят. Във кино лентата, кръстен на нея, виждаме съветник в Министерството на защитата на Съединени американски щати, който споделя, че това е " най-мощният източник на електромагнитна радиация ". Федир също допуска, че Чернобилската РЛС е едно от секретните оръжия на Съюз на съветските социалистически републики, употребявано по време на студената вода за навлизане в западните информационни системи. Той съумява да беседва с доктор Федир Дубровка, професор по радари, прочут като " човекът-антена ", който изяснява по какъв начин действа " Дъгата " и споделя, че построяването й е коствало два пъти колкото построяването на атомната електроцентрала.
Когато отиват с оператора Артем Рижиков, с цел да снимат " Руският кълвач " в Припят, доста хора се пробват да ги разубедят поради радиацията. " Истината е, че в случай че спазваш ограниченията за сигурност, има доста дребна възможност да си навредиш, а и ние не сме толкоз глупави като съветските бойци, които отидоха да копаят предходната седмица там, където са закопани радиоактивни боклуци, и след това припадаха ", смее се през сълзи Федир Александрович. Украинската държавна енергийна компания " Енергоатом " осведоми, че са правили окопи точно в най-опасната зона: Червена гора (на украински: Рудий ліс) - площта от 10 км², заобикаляща атомна електроцентрала в неразрешена зона в Полесия. Но още по-опасно е, че наоколо се водеха боеве. По сведения на Украйна съветските бойци са откраднали и рискови радиоактивни материали от лабораториите. Международната организация за атомна сила (IAEA) се опитваше да следи обстановката и навреме да осведоми хората, само че все пак суматоха настана. Веднага се изкупиха положителните гайгерови броячи, които са създават в Украйна, Русия и Съединени американски щати - представителите на компаниите доставят с огромно забавяне, а в Amazon бързо се изчерпаха (специалистите предизвестяват, че китайските не правят особена работа). " Разбирам за какво целият свят се тормози, аз самият чакам всичко от Путин - той няма задръжки. Сигурно още през май ще стартира да изстрелва нуклеарни ракети: петнадесет за Германия да денацифицира, седем за Сърбия с обич, тъй като са " братушки ", седем за България, три за Латвия, че са по-малки ", споделя с полусериозен, полушеговит звук Федир Александрович. След което добавя, че съгласно него политиката на Русия е ясна - желаят да върнат Съветския съюз. Според него пропагандата, която организират в страните от някогашния соцблок, цели да накара хората да са усещат недоволни от живота си - " съветските тролове и платените пропагандни изявления ви споделят, че сте небогати, карате хубави коли, само че нямате яхти, пътувате по света, само че да вземем за пример единствено до Египет, само че не и до Хаваите, може да живеете в Швейцария, само че вашият кантон е най-бедният от всички швейцарски кантони ", още веднъж се смее Федир.
Една от линиите във кино лентата The Russian Woodpecker е точно за сполучливата съветска агитация, която до ден сегашен държи доста украинци в боязън и парализа. Директорът на защитата на атомната електроцентрала в Чернобил Александър Наумов дава за образец инженерите, учените и военните, които са работили там едно време: " И до ден сегашен когато дойдат западни публицисти, не желаят да им опишат каквото и да е, дават отговор " военна загадка " или си измислят всякакви данни, споменът за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е толкоз мощен в тях, още ги е боязън. " Според него доста хора към момента не могат да се отърват от руския си нрав - " страхът е вирус, който унищожава обществата, по този начин както лъжите " , споделя Федир Александрович.
Докато снимат Russian Woodpecker, се ускоряват антиправителствените митинги от 2014 година, на Евромайдана умират над 100 души, операторът на кино лентата Артем Рижиков снима на място и е прострелян в рамото. " Видях какъв брой хора умряха, кръвта им се стичаше към мен, до момента в който лежах прострелян, това е огромна контузия за мен и целия ни народ, уповавам се да не се повтори ", споделя той, плачейки пред личната си камера.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Пазари 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Климат 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
" Kогато стартира войната в Чечня, Путин смени напълно хората към себе си, в този момент се случи същото - преди началото на войната в Украйна доближени на Путин започнаха " да се самоубиват " и да умират мистериозно ", споделя актьорът.
Kогато с режисьора Чад Грасия и оператора Артем Рижиков стартират да снимат Russian Woodpecker, Федир се притеснява, че хората ще не помнят за нещастието в Чернобил, че както няма непокътнати архиви, по този начин няма да има и мемоари. Но истината е, че след техния филм стартира една цяла вълна от обновен интерес към атомната централа в Украйна, която доближи връхната си точка в минисериала на HBO " Чернобил ", който излезе през 2019 година Той счупи всички върхове по гледаемост, завоюва три награди " Еми " и до ден сегашен държи висок рейтинг - 9,4, в IMDB.
Друга цел, която реализира филмът Russian Woodpecker, e да покаже образно развиването на спора в Украйна и по какъв начин силата на гражданското общество, която се заражда по време на Евромайдана през 2014 година, сложи основата на храбрата отбрана, която украинците показват сега , борейки се за страната си. Ако " съветският кълвач " е знак на страха, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и желязната завеса, то соколът, който лети надолу, насочен към плячката си, е знак на самостоятелна Украйна. Една от версиите за тризъбеца - актуалния украински герб, е, че той изобразява накратко летящ надолу сокол.
Няколко дни след срещата ни Федир Александрович отпътува за Германия, където ще има разкриване на друга негова галерия в Магдебург. Питам го за проектите му след края на войната, а той още веднъж изпада в плевел смях: " Какви проекти?! Вече не си върша никакви проекти, мисля единствено за през днешния ден и най-вече утрешния ден, войната ограби освен сегашното ни, само че и опцията да си представим бъдещето. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ