Федерер: В момента, в който прекратих кариерата си, целият стрес изчезна
Федерер призна, че се усеща „ по-лек “ след прекратяването на кариерата си и обърна внимание върху това, че упованието да показваш положителни резултати в Тура може да въздейства отрицателно на душeвността на състезателите.
Носителят на 20 трофеи от Големия шлем се отдръпна от спорта на 41 години през септември, като съгласно мнозина той е един от най-великите спортисти, хващали ракета в ръка.
„ Като тенисист постоянно мислиш за идната подготовка, за идващия мач. Това чувство не те оставя – следва ти ново пътешестване, ново пакетиране на багажа, “ сподели той при посещаване в Токио, представен от Eurosport.
„ Не мисля, че го осъзнавах – до какъв брой това те съпровожда. След отказването стресът изчезва мигновено. “
„ Например даването на допинг проби. Трябва всеки ден да попълваш документи по тематиката, по един час, без значение къде си. Винаги в съзнанието ти стои това, че могат да дойдат на инспекция във всеки един миг. В момента, в който всичко това изчезне, започваш да се чувстваш по-лек, укротен, че можеш да живееш обикновено още веднъж след 25 години. “
Психическото и физическото натоварване в Тура може да бъде доста тежко за превъзмогване и съгласно Маестрото най-хубавото решение за състезателите, които изпитват усложнение с това, е да се отделят от тениса за малко.
„ Виждам че тенисистите се пробват да останат в Тура по-дълго от преди. Може би са осъзнали, че можеш да се оттеглиш за три месеца, за шест месеца или година и отново да се завърнеш, “ сподели швейцарецът.
„ Турът е тежък – пътуванията, тренировките, времевите разлики. Никой не получава късмет да каже „ изтощен съм през днешния ден “, тъй като би изглеждаш слаб – това е повода някои от състезателите да изпитват душевен проблеми. “
„ Винаги би трябвало да демонстрираш силата си. Но не сме машини, хора сме. “
Федерер не отписа вид да се завърне в тениса като треньор, само че показа, че това няма да се случи скоро:
„ Продукт на швейцарския тенис съм, на федерацията. Винаги ще вардя това в себе си и по тази причина ми е мъчно да основа лична академия. Имам чувството, че по този начин бих се противопоставил на федерацията, с която подкрепям близки връзки. “
„ Треньор? Никога не казвай в никакъв случай. Стефан Едберг също отхвърли, че ще се отпътува с това, само че промени мнението си, когато му се обадих и го поканих на подготовка. Каза „ Добре, дано опитвам за година. “ В момента с влизането на четирите ми деца в учебно заведение и всичко останало, не си се представям в занаята. Ако някой юноша желае поддръжка или съвет, на драго сърце бих бил отсреща. “
