Статистиката показва класата на Роджър Федерер, но величието му се крие в любовта към опонентите
Федерер и Рафаел Надал плачат, като показват, че не са изгубили човечността си поради жаждата за победа
Имало ли е в миналото по-голямо доказателство, че положителните момчета приключват първи от Роджър Федерер?
Сега, когато кариерата му завърши, централния корт на Уимбълдън може да бъде запълнен със страниците, изписани за неговия искра. Неговият форхенд – този течен бич, както Дейвид Фостър Уолъс по този начин популярно го разказва, неговият сервис, неговият бекхенд с една ръка. Федерер е сравняван не със спортисти, а с художници, той се е трансформирал ходещ измежду нас господ!
За статистически настроените има премного доста данни. Да, 20-те шампионата от Големия шлем, само че най-интересно е, че той стига до полуфиналите на шампионат от Големия шлем 23 пъти поред, без да пропусне нито един. Колко дълго е това? Сегашният номер едно в света, Карлос Алкарас ще би трябвало да играе и да стигне до финалната четворка на в всеки шампионат до Откритото състезание на Франция през 2028 година, с цел да го изравни. Може да се прицели по-ниско и просто да стигне до четвъртфиналите до шампионата на Уимбълдън през 2031 година, с цел да изравни върха на Федерер от 36 следващи шлема.
И въпреки всичко, макар всички думи за играта на Федерер, откакто спомените за бекхенда и форхенда избледнеят, ще остане гледката, откакто изигра последния си мач, седнал до своя дълготраен и най-велик противник, Рафа Надал, и двамата мъже в сълзи.
Казват ни, че спортът е война без патрони. Където успеха не е всичко, тя е единственото нещо. Където да победиш съперника си значи не просто да го надиграеш, само че да пречупиш мозъка му. Това е среда, в която може да почитате съперника си, само че не би трябвало да го харесвате и сигурно не би трябвало да го обичате.
В спорта се е наложила токсичната неустрашимост освен от участниците, но от феновете. Виждаме това най-ясно във футбола, където играчите са подложени на критика, че не наподобяват по този начин, като че ли им пука задоволително, или че не са задоволително здрави. Самият Федерер беше остро подложен на критика в ранните си дни.
И все пак Федерер и Надал бяха дружно, обляни в сълзи. Двама мъже, които се състезават в продължение на 18 години. Надал не беше треньор или сътрудник на Федерер. Той беше индивидът, който постоянно удряше Федерер отвън корта.
През шестте години от края на 2003 година до началото на 2010 година Федерер беше всъщност несломим, до момента в който не срещна Надал. И изключително, когато го срещна на клей в Париж. Още по-зле, Надал тогава победи Федерер и на Уимбълдън.
В тениса няма място за криене – двама влизат, един излиза. И ето двама, които са били един против различен дълго време, не просто показвайки почитание един към различен, а обич. Това приказва толкоз доста и за двамата.
Федерер можете да разберете, че плаче, тъй като кариерата му е завършила – всички спортисти го вършат. Но това, че Надал плаче, демонстрира повече. Как са играли, по какъв начин са се борили и по какъв начин не са изгубили човечността си поради жаждата за победа.
Преди мача предходната седмица, Федерер разкри пред медиите че в първите дни от кариерата му са опитвали да го убедят че би трябвало да бъде по-твърд и не толкоз благ. Той си спомня:
„ Опитах, само че всичко беше игра и си споделих:„ Добре, дано опитам по хубавия метод. Да забележим къде ще ме води. “
Отведе го до дъно, води и нас, и спорта с него. И ние сме още по-добри поради това.
Материалът е оповестен в „ Гардиън “, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Имало ли е в миналото по-голямо доказателство, че положителните момчета приключват първи от Роджър Федерер?
Сега, когато кариерата му завърши, централния корт на Уимбълдън може да бъде запълнен със страниците, изписани за неговия искра. Неговият форхенд – този течен бич, както Дейвид Фостър Уолъс по този начин популярно го разказва, неговият сервис, неговият бекхенд с една ръка. Федерер е сравняван не със спортисти, а с художници, той се е трансформирал ходещ измежду нас господ!
За статистически настроените има премного доста данни. Да, 20-те шампионата от Големия шлем, само че най-интересно е, че той стига до полуфиналите на шампионат от Големия шлем 23 пъти поред, без да пропусне нито един. Колко дълго е това? Сегашният номер едно в света, Карлос Алкарас ще би трябвало да играе и да стигне до финалната четворка на в всеки шампионат до Откритото състезание на Франция през 2028 година, с цел да го изравни. Може да се прицели по-ниско и просто да стигне до четвъртфиналите до шампионата на Уимбълдън през 2031 година, с цел да изравни върха на Федерер от 36 следващи шлема.
И въпреки всичко, макар всички думи за играта на Федерер, откакто спомените за бекхенда и форхенда избледнеят, ще остане гледката, откакто изигра последния си мач, седнал до своя дълготраен и най-велик противник, Рафа Надал, и двамата мъже в сълзи.
Казват ни, че спортът е война без патрони. Където успеха не е всичко, тя е единственото нещо. Където да победиш съперника си значи не просто да го надиграеш, само че да пречупиш мозъка му. Това е среда, в която може да почитате съперника си, само че не би трябвало да го харесвате и сигурно не би трябвало да го обичате.
В спорта се е наложила токсичната неустрашимост освен от участниците, но от феновете. Виждаме това най-ясно във футбола, където играчите са подложени на критика, че не наподобяват по този начин, като че ли им пука задоволително, или че не са задоволително здрави. Самият Федерер беше остро подложен на критика в ранните си дни.
И все пак Федерер и Надал бяха дружно, обляни в сълзи. Двама мъже, които се състезават в продължение на 18 години. Надал не беше треньор или сътрудник на Федерер. Той беше индивидът, който постоянно удряше Федерер отвън корта.
През шестте години от края на 2003 година до началото на 2010 година Федерер беше всъщност несломим, до момента в който не срещна Надал. И изключително, когато го срещна на клей в Париж. Още по-зле, Надал тогава победи Федерер и на Уимбълдън.
В тениса няма място за криене – двама влизат, един излиза. И ето двама, които са били един против различен дълго време, не просто показвайки почитание един към различен, а обич. Това приказва толкоз доста и за двамата.
Федерер можете да разберете, че плаче, тъй като кариерата му е завършила – всички спортисти го вършат. Но това, че Надал плаче, демонстрира повече. Как са играли, по какъв начин са се борили и по какъв начин не са изгубили човечността си поради жаждата за победа.
Преди мача предходната седмица, Федерер разкри пред медиите че в първите дни от кариерата му са опитвали да го убедят че би трябвало да бъде по-твърд и не толкоз благ. Той си спомня:
„ Опитах, само че всичко беше игра и си споделих:„ Добре, дано опитам по хубавия метод. Да забележим къде ще ме води. “
Отведе го до дъно, води и нас, и спорта с него. И ние сме още по-добри поради това.
Материалът е оповестен в „ Гардиън “, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ