Федералният резерв отново е в центъра на вниманието на глобалните

Федералният запас още веднъж е в центъра на вниманието на световните пазари. Предстоящото съвещание на 16–17 септември 2025 година наподобява ще се окаже едно от най-важните в последните години, тъй като съчетава парична политика, политическа драма и въпроси за независимостта на централната банка в изискванията на директна интервенция от Белия дом. В миг, когато пазарите са на исторически върхове, а стопанската система демонстрира смесени сигнали, залогът е голям – всяка дума на Джером Пауъл и всяка смяна в точките от дот плота могат да провокират верижна реакция върху акции, облигации, валути и първични материали. Историята ни е показвала, че сходни съвещания постоянно бележат повратни точки – от “Volcker shock ” при започване на 80-те, през политически напън върху Алън Грийнспан през 90-те, до обърканите връзки на Бен Бернанке през 2013 година, които сътвориха така наречен “taper tantrum ”. Сега, в изискванията на меко стагфлационно уравнение, с инфлация над задачата и внезапно охлаждащ трудов пазар, Фед е изправен пред нова алтернатива, която може да дефинира траекторията на пазарите за месеци напред.Официалните упования са за понижение на лихвите с 25 базисни пункта – първото от декември 2024 година насам. Но не е изключено да има мощен напън за по-агресивно облекчение с половин пункт, изключително след ревизирането на данните за заетостта, които демонстрираха съвсем милион по-малко основани работни места за последните 12 месеца. Това трагично трансформира картината за трудовия пазар и укрепва гласа на гълъбите във ФОМК, които ще упорстват за по-решителни дейности. Противно, ястребите ще упорстват, че инфлацията, която остава съвсем процентен пункт над задачата от 2%, не разрешава бързи и нападателни понижения, тъй като рисковете от ново ускорение на цените са прекомерно огромни.Картината в допълнение се усложнява от политическите интриги. Присъствието на Лиза Кук на съвещанието – макар опитите на президента Тръмп да я в профил поради обвинявания в ипотечни измами – трансформира срещата в неповторим казус. Фед до момента в никакъв случай не е заседавал при толкоз открита офанзива против независимостта си. Добавяме и обстоятелството, че Стивън Миран, непосредствен съдружник на Тръмп, евентуално ще бъде одобрен като нов шеф безусловно в последния миг. Неговите позиции за по-агресивни понижения на лихвите и предложенията му за национализация на районните банки на Фед будят паника измежду пазарните участници и укрепват чувството, че администрацията се стреми към доминация над паричната политика.Проекциите на Фед – дот плотът – ще бъдат най-очакваната част от срещата. През юни централните банкери предвидиха две понижения през 2025 година, само че ревизираните данни за заетостта и охлаждането на пазара на труда евентуално ще изместят салдото към повече облекчения. Morgan Stanley към този момент предвиждат спомагателни 50 базисни пункта ряз през 2026 година, до момента в който други институции предизвестяват, че сходна проекция може да утежни инфлационните упования. Важно е да се помни, че дот плотът не е заричане, а моментна фотография на самостоятелни упования. Въпреки това историята демонстрира, че пазарите реагират бурно и постоянно преекспонират смисъла му – образец е 2018 година, когато прекомерно нападателната траектория за покачвания докара до срив в края на годината.Икономическите данни изпращат смесени сигнали. От една страна, потреблението остава изненадващо устойчиво – заведенията за хранене, пътуванията и търговията на дребно към момента демонстрират резистентност. От друга страна, пазарът на труда се охлажда с тревожна скорост, а комбинацията от възходяща безработица и инфлация над задачата припомня на сюжет на лека стагфлация. Подобно комбиниране е призрачен сън за централните банкери, тъй като инструментите им са лимитирани – облекчаването може да подхрани инфлацията, а запазването на твърда линия може да докара до криза.Инвеститорите към този момент показват успокоение. Акциите се търгуват на или покрай исторически върхове, а доходността по облигациите се повишава минимално. Това подсказва, че пазарът чака Фед да откри салдото и да избегне неточности. Но това успокоение може да се окаже нежно. Всеки знак за по-дълбок раздор вътре във ФОМК, изключително в случай че Миран стартира с намерено опълчване още в първото си съвещание, може да изостри волатилността. Историята е цялостна с образци по какъв начин сходни обстановки се трансформират в катализатор на корекции – от упоменатия “taper tantrum ” до объркващите връзки на Пауъл през 2018 г.Ключовият въпрос е до каква степен може да стигне Фед в облекчаването на паричната политика в среда, където инфлацията не е победена. Прибързани рязове биха могли да повторят грешките от 70-те години, когато централната банка няколко пъти разхлабваше прекомерно рано и разреши на инфлацията да се вкорени. От друга страна, прекомерното забавяне може да докара до внезапно утежняване на трудовия пазар и криза, която ще удари мощно потреблението и корпоративните облаги. Балансът е извънредно внимателен.За вложителите посланието е ясно – следва интервал на нараснала неустановеност. В кратковременен проект вероятността е Фед да заложи на най-малък ряз от 25 базисни пункта и по-внимателен звук. Но дълготрайната траектория ще зависи от това дали данните за трудовия пазар продължат да се утежняват и дали инфлацията ще остане устойчива над задачата. Ако трендовете се запазят, може да забележим по-агресивни дейности през 2026 година, само че през днешния ден Фед надали ще рискува да изпревари събитията.В сходни моменти рационалните вложители би трябвало да гледат оттатък заглавията и да правят оценка риска. Исторически видяно, в интервали на разхлабване на паричната политика акциите в началото реагират положително, само че в случай че пониженията са предизвикани от внезапно утежняване на стопанската система, последва промяна. Облигациите, изключително дълготрайните държавни, нормално печелят, когато лихвите падат, само че при стагфлация отбраната им отслабва. Златото постоянно служи като балансьор в такива обстановки.Ако създадем исторически паралел, днешната обстановка припомня повече на началото на 2001 година, когато Фед стартира серия от понижения в отговор на охлаждаща стопанска система, само че пазарите на акции навлязоха в дълъг мечи тренд. Възможно е сходен сюжет да се разгърне, в случай че данните за заетостта продължат да се утежняват и корпоративните облаги се окажат под напън. От друга страна, в случай че потреблението издържи, можем да забележим гладко меко кацане – нещо, което Фед търси от години.В последна сметка съвещанието тази седмица е повече от просто решение за 25 или 50 базисни пункта. То е тест за независимостта на Фед, за способността му да устои на политически напън и за умеенето му да балансира сред инфлация и претовареност в условия на спорни сигнали. Вниманието ще е приковано към всяка дума на Пауъл, към всяко разминаване в точките от дот плота и към държанието на новите лица в Комитета. Пазарите обичат да имат вяра, че Фед постоянно намира верния път. Но историята демонстрира, че постоянно централната банка прави неточности, които костват скъпо на вложителите. Именно по тази причина този път залогът е толкоз висок.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.