Има една звезда, която Федералният резерв преследва.
Не е знаменитост или газова сфера, която заслепява небето през нощта. Това дори не е видим обект. „Познаваме го само по делата му“, каза миналата седмица председателят на Фед Джером Пауъл.
Звездата, която централната банка търси, е R-звезда или „неутрален лихвен процент“.
Терминът датира от 1898 г., когато шведският икономист Кнут Виксел пише: „Има определен лихвен процент по заемите, който е неутрален по отношение на цените на стоките и няма тенденция нито да ги повишава, нито да ги понижава.“
С други думи, има лихвен процент на Златокоска. Такава, която не е толкова ниска, че да доведе до инфлация, но не толкова висока, че да насочи икономиката към рецесия.
Един модел, разработен от икономист на Световната банка, президент на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс и бивш главен съветник на Пауъл, го определя като „реалният краткосрочен лихвен процент, който се очаква да преобладава, когато икономиката е в пълна сила и инфлацията е стабилна“.
Nopphon Pattanasri/iStockphoto/Getty Images Какво означава R-звезда?
Терминът R-звезда идва от икономически модели, които описват търсенето на спестявания и инвестиции в една икономика. И двете се определят от коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти, които са представени от променливата r в икономическите модели. Лихвеният процент, който кара търсенето на спестявания да се изравни с търсенето на инвестиране, обикновено се означава като R*.
На теория тази перфектна ставка съществува в реалния свят. И вероятно това е липсващото парче от пъзела, необходимо на Фед да постигне меко кацане, при което инфлацията е укротена, но рецесията е избегната.
Но на практика не е толкова лесно да се намери.
R-звезда в реалността
След като инфлацията изненада Федералния резерв в резултат на пандемията, нагрявайки се по-бързо и задържайки се по-дълго от очакваното, централната банка на САЩ, подобно на много други по света, играеше на догонване през последната година и половина.
За да укроти инфлацията, която миналата година достигна връх от четири десетилетия, Фед повишава лихвените проценти. Това прави заемането на пари по-скъпо за бизнеса и потребителите, което означава, че те не могат да харчат толкова, колкото биха иначе. Когато хората харчат по-малко, фирмите изпитват по-големи трудности при повишаване на цените.
katleho Seisa/E+/Getty Images Докато Фед остави лихвените проценти непроменени на две от политическите си срещи тази година, Пауъл сигнализира, че централната банка все още не е приключила с повишаването.
„Фактът, че решихме да запазим основния лихвен процент на тази среща, не означава, че сме решили, че сме или не сме постигнали тази позиция на паричната политика, която търсим“, каза той пред репортери Сряда на пресконференция след срещата.
Инфлацията остава над целта на Фед от 2%. В същото време, ако служителите на централната банка продължат да повишават лихвените проценти, за да намалят инфлацията, те рискуват да надхвърлят. Това е така, защото има приблизително една година забавяне между момента, в който Фед действа, и момента, в който действията му се усещат в икономиката. Поради тази причина Пауъл каза, че централната банка „се движи внимателно“.
Но ако Федералният резерв чака твърде дълго, за да действа, може да се вкорени по-високо от желаното ниво на инфлация, което ще направи много по-трудно преодоляването му.
Нищо от това не би било така при неутрален лихвен процент. Но както посочи Пауъл, „разбирате само когато стигнете до там и по начина, по който икономиката реагира“.
