Данък за свръхбогатите граждани обсъждат министри от Г-20
Файненшъл Таймс
Да бъде въведен налог за свръхбогатите жители разискват министри от Г-20.
В Европа може да бъдат събрани 40 милиарда евро годишно
Натискът върху обществените бюджети и публичното неодобрение форсират процеса
Първоначално единствено за милиардерите
Глобалната промяна на корпоративния налог, която влезе в действие тази година, беше цяло знамение. Преди по-малко от десетилетие малко на брой биха помислили, че е реалистично множеството страни в света да се съгласят да затворят малките врати в корпоративното данъчно облагане, да вкарат световна минимална ставка и да решат по какъв начин да разпределят спомагателните приходи от над 200 милиарда $ годишно между тях.
И въпреки всичко го постигнахме. Някои елементи от световната корпоративна данъчна промяна към момента следва да бъдат утвърдени, само че минималното равнище към този момент се ползва необятно. А откакто едно знамение стана допустимо, за какво да не го последва второ? Ето по този начин би трябвало да гледаме на интернационалните старания за преразглеждане на дефектната система за данъчно облагане на свръхбогатите, написа икономическият коментатор на Файненшъл Таймс Мартин Сандбу.
През февруари икономистът Габриел Зукман - критик на всички данъчни оптимизатори за богатите, показа на финансовите министри от Г-20 предложение за световен налог върху милиардерите по искане на Бразилия. Страната, която сега е ротационен ръководител на групата, желае затваряне на малките врати, които разрешават на най-богатите хора в света да заплащат доста малко налози.
Повечето министри от Г-20, които приказваха в Сао Пауло, похвалиха Бразилия за повдигането на въпроса, споделя Зукман. Той отбелязва, че положението на топ богаташите е нараствало със 7-8% годишно в действително изражение през последните десетилетия, спрямо 2-3% ритъм на напредък за междинното благосъстояние.
Зукман предлага годишен налог от 2% върху благосъстоянието на към 3000-те индивида в света, които са милиардери в долари. Това не е чист налог върху благосъстоянието, а хибриден данък (включващ и налог върху доходите), учреден на концепцията, че ултрабогатите намират за елементарно да извадят приходите си от каквито и да било облагаеми категории (като съхраняват облагите в холдингови компании, например).
Целта е да се преодолеят правните структури, които разрешават на свръхбогатите да минимизират облагаемия приход според другите национални данъчни кодекси, като се декларира, че те не би трябвало да водят до по-малък налог от 2% от чистото им положение. Всички платени налози върху приходите и благосъстоянието ще бъдат приспаднати.
Може би звучи утопично - необикновено комплицирано и политически мъртвородено. Но по този начин звучеше и световната корпоративна данъчна промяна, чиито механически провокации бяха преодолени.
Вече има образци за политическа поддръжка. Финансовият министър на Франция утвърди концепцията. Министри от Бразилия, Южна Африка, Испания и Германия също застанаха зад нея. Зукман показва, че последният бюджет на Джо Байдън включва налог върху милиардерите, който е “много сходен по дух ” на личното му предложение.
Разговорите, които организирах, написа създателят, ме убеждават, че една втора администрация на Байдън би желала да надгради над забележителните си достижения в инфраструктурата и индустриалната политика, а и това е прелъстителен метод за финансиране. Това е още по-валидно за Европа. Основното предизвикателство на Европейски Съюз във финансовата сфера е по какъв начин да се съчетае нуждата от доста повече вложения в защита, инфраструктура и зелена промишленост със строгите национални фискални правила.
Зукман и неговите сътрудници пресмятат, че тяхното предложение ще докара до набиране на към 40 милиарда евро годишно в цяла Европа. Сумата за Европейски Съюз е по-малка, само че тя би покрила съвсем една четвърт от бюджетните му разноски през 2024 година И това е единствено от милиардерите. Едва ли притиснатите фискално политици ще пощадят хората със стотици и даже десетки милиони.
В ретроспекция “прехвърлянето на облаги ”, което разреши голямото отбягване на налози от мултинационални компании, беше обречено на неуспех заради две аргументи: изключителният напън върху обществените бюджети след световната финансова рецесия и публичното неодобрение, че корпорациите не заплащат справедливия си дял. И двете условия са налице през днешния ден във връзка с свръхбогатите жители. Глобалният налог върху благосъстоянието може да стане действителност по-рано, в сравнение с си мислите, приключва Сандбу.
