Фавелите в Бразилия – там, където нарковойната никога не спира
Фавелите в Рио де Жанейро замязяха на полесражение.
Такива известия идват от бразилския град след най-голямата в историята на страната хайка против наркотрафика. Операция „ Сдържане “ върви в северните бордеи на Рио.
До този миг са убити минимум 132-ма души, в това число четирима служители на реда. Арестуваните са над 100. В моргите към момента броят труповете и нищо чудно броят на починалите да се окаже и неколкократно по-голям.
Всъщност първото изречение не е вест. Фавелите, както се назовават бедняшките квартали в Рио, постоянно са били полесражение. Дните в годината, в които там няма принуждение и не се стреля, надали надвишават броя на пръстите на едната ръка.
Много по-вероятно е да спрат войните в Украйна и Близкия изток, в сравнение с нарковойната в бразилските фавели.
Що е то фавела?
Жители на бордея " Комплесу ду Алемао " в Рио смъкват годните елементи от изгорен автомобил след хайката против наркотрафикантите. Снимка АП/БТА
„ Първото усещане на Уитлок от „ Росиня “ — най-големия от бедняшките квартали, бе потискащо - голям брой колиби от картон, шперплат и ламарина, насъбрани една върху друга в един комплициран и безконечен лабиринт на човешката бедност и страдалчество. По подигравка на ориста обаче, както му бе показал водачът по пътя, от жилищата на тези фавеладос се разкриваше доста по-хубава панорама към града и заливите в близост, в сравнение с от къщите на мултимилионерите, сгушени някъде по-надолу. “*
Откъсът е от романа на Алистър Маклейн. Такова е първото усещане, което един пришелец получава при влизане в бразилска фавела. Не е изключение и създателят на тези редове. Но за това – най-после.
Фавелите в Бразилия се появяват в края на XIX век. Названието им иде от името на дърво от семейство млечка. То пораства в североизточните елементи на страната. През 1888 година, когато Бразилия последна в света отстранява публично робството, в североизточния щат Баия избухва спор сред локални поданици, последователи на робството, и бойци от Първата бразилска република. Лагерът на бойците бил под Мору да Фавела, или Хълма на фавелата. Там в това време се били заселили освободени африкански плебеи и техни потомци.
Бразилската художничка Тарсила ду Амарал увековечава Мору да Фавела през 1924 година
След края на спора бойците били трансферирани в Рио де Жанейро – по това време столица на страната. Заселили ги на хълма Провиденсия (Провидение), където по това време нямало безусловно нищо. Войниците си създали къщи от подръчни материали и кръстили региона " фавела " – кратко от Мору да Фавела.
Същевременно анулацията на робството съответствува с миграцията от вътрешността към огромните градове в източната част на страната. В градовете пък стартира лудо застрояване. Много от мигрантите нямат пари и се заселват по незастроените хълмове, които трансформират в сиромашки жилищни квартали или фавели.
Така е и до през днешния ден. Фавелите са израз на гигантското обществено неравноправие на другояче необикновено богатата на естествени запаси страна.
Фавелите през днешния ден
Според последната статистика от 2010 година през днешния ден във фавелите в Бразилия живеят 11,4 милиона души, което са 6 на 100 от популацията на страната. Днес то възлиза на 213,4 милиона.
Процентът фавеладос, както се назовават жителите на фавелите, обаче зависи от града. В Рио де Жанейро, който се намира в богатия юг, те са 1,4 млн. души, или 22,1 % от популацията. Докато в бедния североизточен град Белем те са над половината – 54%.
Голяма част от фавеладос са лишени от вода, канализация и здравна помощ. Изненадващо е, че на доста места има ток. Той обаче се получава посредством незаконни кабели, които даже полицията не смее да отстрани, защото това неизбежно ще докара до стълкновения. За сметка на това поради тези механически „ нововъведения “ непрестанно пораждат къси съединения и пожари. В резултат нерядко паянтовите постройки изгарят и хората остават без покрив над главите си.
Във фавелите законите на процедура не работят. Ако се появява полицията, наложително идва най-малко с бронирани машини.
Животът в тези бидонвили се управлява от нарушители и наркотрафиканти. Много от локалните поданици поемат по този път още като деца, защото са от небогати и необразовани фамилии. Родителите им не виждат късмет и даже не поставят старания да се измъкнат от фавелите, където умерено си живеят, без да заплащат никакви налози.
Много хора въобще не са напускали фавелата, в която живеят, и нямат визия по какъв начин наподобява светът към нея. За това се споделя в популярния филм „ Градът на Бога “, отдаден на едноименния квартал на Рио. Там основният воин спи в обикновено жилище едвам на 16-годишна възраст.
Сред дребното сигурни способи за изплъзване от мизерията е футболът. Много от децата по през целия ден гонят топката, защото не вървят на учебно заведение. Ако имат шанс, ги виждат скаути. След това зависи единствено от тях дали ще развият гения си. Фавеладос са били велики бразилски футболисти като Роналдиньо, Ривалдо, Ромарио, Кафу, Адриано и други. Голяма част от живеещите в тези квартали обаче свършват простреляни или заклани, като преди този момент са правили същото.
Наркотрафикът във фавелите се контролира най-често с хвърчила по светофарната система. Зелено хвърчило значи, че дрогата е пристигнала. Жълтото приканва за внимание. А в случай че над фавелата литне алено хвърчило, това значи, че всеки би трябвало да се избавя, като не не помни да скрие и опиата.
Има и по- “модерна “ сигнализация – със пукотевица. Единичен изстрел, да вземем за пример, известява за идването на пратката, а автоматизираната пукотевица – за приближаваща полиция.
Същевременно обаче с течение на годините доста фавели са облагородени. Най-голямата до неотдавна от тях – „ Росиня “, даже получи статута на предградие. Там има учебни заведения, лечебни заведения, обществени услуги, молове – всичко належащо за едно обикновено битие.
„ Росиня “ към този момент е втората по-големина фавела в Бразилия, сочат данни от 2023 година Първото място към този момент държи „ Сол Насенте “ („ Изгряващото слънце “) край федералната столица Бразилия.
Друга популярна фавела в Рио е „ Сидаде де Деус “ („ Градът на Бога “). На нея е отдаден едноименният филм от 2002 година, влезнал в листата със стоте най-велики кинотворби на сп. „ Тайм “.
„ Видигал “ се слави с най-красивия аспект към океана от хълма Дойс Ирмаос (Двама братя). От нея се вижда като на длан прелестният плаж Ипанема.
Днес и градежите са по-сигурни. Докато в миналото във фавелите са преобладавали постройките от картон и ламарина, през днешния ден доста от тях са от тухли и/или цимент.
Не стопират обаче войните. И надали в миналото ще спрат.
И малко персонален опит, без никакво мъжество
Фавелата " Вила Пруденте " в Сао Паулу е много по-безопасна от тези в Рио де Жанейро. Снимка Момчил ИНджов
Моя благосклонност посети фавела в Бразилия. Няма да се върша на воин и незабавно ще призная – тя бе от относително безвредните. И не бе в Рио де Жанейро, а в Сао Паулу – най-големият град освен в Бразилия, а по едно и също време в западното и южното полукълбо.
Случи се през 2010 година, когато моя благосклонност посети Бразилия поради президентските избори, извоювани от българската потомка Дилма Русеф.
За разлика от Рио, където фавелите не са свързани, а са пръснати по хълмовете, тези в Сао Паулу образуват нещо като полукръг в покрайнините на мегаполиса и граничат между тях.
Оказах се във фавелата „ Вила Пруденте “ в компанията на френски филантропични служащи, поддържащи детски градини. Придвижвахме се в индианска нишка по улички, по които едвам можеше да мине един човек, а за разминаване и дума не можеше да става. Неизвестно по какъв начин в дъното ѝ бе паркирана кола. Но предназначението ѝ стана ясно след секунди, когато над нея се подаде револвер, а след него се изправи маскирана фигура.
Французите реагираха, като дадоха с ръце успокоителен сигнал стрелецът да не се безпокои, че водят „ собствен човек “, т.е. моята скромна личност. Явно го бяха правили нееднократно. А тях ги познаваха. И револверът, и маскираният незабавно изчезнаха и повече не се появиха. Както ми обясниха, значимото бе, че не фотографирам и че въобще не нося фотоапарат. В реалност носех. Направих няколко секрети фотоси, само че нищо изключително. Както виждате, за никакво мъжество не може да става и дума.
Мизерията в действителност бе ужасяваща. Сетих се незабавно за цитираната първоначално книга „ Нощна стража “, когато минавах около къщите, някои от които даже нямаха порти. Така видях с очите си една стая, която служи хем за спалня, хем за кухня, хем за кабинет, хем за тоалетна. За това подсказваше тоалетната паница, която даже не бе в ъгъла.
Но имаше и ярък лъч. Едно семейство обикаляше и се сбогуваше със съседите си, защото му предстоеше да напусне фавелата. Бащата си бе намерил работа в един от автомобилните фабрики в Сао Паулу. А оттова осигуряваха жилище за фамилията му.
Огромна помощ на фавеладос в Сао Паулу оказва някогашният футболист Раи – брат на починалата легенда Сократес. Самият той е от заможно семейство, само че не е останал апатичен към страданията на бедните си съграждани. Освен че оказва помощ финансово, той провежда и футболна школа за деца от бедняшките квартали. Раи не доближи футболната популярност на своя брат. Но доста деца са излезли от мизерията и са обикнали футбола поради него.
----------
* Издателство „ Интерпринт “, 1992 г Превод от британски Димана Стоянова Илиева
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Такива известия идват от бразилския град след най-голямата в историята на страната хайка против наркотрафика. Операция „ Сдържане “ върви в северните бордеи на Рио.
До този миг са убити минимум 132-ма души, в това число четирима служители на реда. Арестуваните са над 100. В моргите към момента броят труповете и нищо чудно броят на починалите да се окаже и неколкократно по-голям.
Всъщност първото изречение не е вест. Фавелите, както се назовават бедняшките квартали в Рио, постоянно са били полесражение. Дните в годината, в които там няма принуждение и не се стреля, надали надвишават броя на пръстите на едната ръка.
Много по-вероятно е да спрат войните в Украйна и Близкия изток, в сравнение с нарковойната в бразилските фавели.
Що е то фавела?
Жители на бордея " Комплесу ду Алемао " в Рио смъкват годните елементи от изгорен автомобил след хайката против наркотрафикантите. Снимка АП/БТА „ Първото усещане на Уитлок от „ Росиня “ — най-големия от бедняшките квартали, бе потискащо - голям брой колиби от картон, шперплат и ламарина, насъбрани една върху друга в един комплициран и безконечен лабиринт на човешката бедност и страдалчество. По подигравка на ориста обаче, както му бе показал водачът по пътя, от жилищата на тези фавеладос се разкриваше доста по-хубава панорама към града и заливите в близост, в сравнение с от къщите на мултимилионерите, сгушени някъде по-надолу. “*
Откъсът е от романа на Алистър Маклейн. Такова е първото усещане, което един пришелец получава при влизане в бразилска фавела. Не е изключение и създателят на тези редове. Но за това – най-после.
Фавелите в Бразилия се появяват в края на XIX век. Названието им иде от името на дърво от семейство млечка. То пораства в североизточните елементи на страната. През 1888 година, когато Бразилия последна в света отстранява публично робството, в североизточния щат Баия избухва спор сред локални поданици, последователи на робството, и бойци от Първата бразилска република. Лагерът на бойците бил под Мору да Фавела, или Хълма на фавелата. Там в това време се били заселили освободени африкански плебеи и техни потомци.
Бразилската художничка Тарсила ду Амарал увековечава Мору да Фавела през 1924 година След края на спора бойците били трансферирани в Рио де Жанейро – по това време столица на страната. Заселили ги на хълма Провиденсия (Провидение), където по това време нямало безусловно нищо. Войниците си създали къщи от подръчни материали и кръстили региона " фавела " – кратко от Мору да Фавела.
Същевременно анулацията на робството съответствува с миграцията от вътрешността към огромните градове в източната част на страната. В градовете пък стартира лудо застрояване. Много от мигрантите нямат пари и се заселват по незастроените хълмове, които трансформират в сиромашки жилищни квартали или фавели.
Така е и до през днешния ден. Фавелите са израз на гигантското обществено неравноправие на другояче необикновено богатата на естествени запаси страна.
Фавелите през днешния ден
Според последната статистика от 2010 година през днешния ден във фавелите в Бразилия живеят 11,4 милиона души, което са 6 на 100 от популацията на страната. Днес то възлиза на 213,4 милиона.
Процентът фавеладос, както се назовават жителите на фавелите, обаче зависи от града. В Рио де Жанейро, който се намира в богатия юг, те са 1,4 млн. души, или 22,1 % от популацията. Докато в бедния североизточен град Белем те са над половината – 54%.
Голяма част от фавеладос са лишени от вода, канализация и здравна помощ. Изненадващо е, че на доста места има ток. Той обаче се получава посредством незаконни кабели, които даже полицията не смее да отстрани, защото това неизбежно ще докара до стълкновения. За сметка на това поради тези механически „ нововъведения “ непрестанно пораждат къси съединения и пожари. В резултат нерядко паянтовите постройки изгарят и хората остават без покрив над главите си.
Във фавелите законите на процедура не работят. Ако се появява полицията, наложително идва най-малко с бронирани машини.
Животът в тези бидонвили се управлява от нарушители и наркотрафиканти. Много от локалните поданици поемат по този път още като деца, защото са от небогати и необразовани фамилии. Родителите им не виждат късмет и даже не поставят старания да се измъкнат от фавелите, където умерено си живеят, без да заплащат никакви налози.
Много хора въобще не са напускали фавелата, в която живеят, и нямат визия по какъв начин наподобява светът към нея. За това се споделя в популярния филм „ Градът на Бога “, отдаден на едноименния квартал на Рио. Там основният воин спи в обикновено жилище едвам на 16-годишна възраст.
Сред дребното сигурни способи за изплъзване от мизерията е футболът. Много от децата по през целия ден гонят топката, защото не вървят на учебно заведение. Ако имат шанс, ги виждат скаути. След това зависи единствено от тях дали ще развият гения си. Фавеладос са били велики бразилски футболисти като Роналдиньо, Ривалдо, Ромарио, Кафу, Адриано и други. Голяма част от живеещите в тези квартали обаче свършват простреляни или заклани, като преди този момент са правили същото.
Наркотрафикът във фавелите се контролира най-често с хвърчила по светофарната система. Зелено хвърчило значи, че дрогата е пристигнала. Жълтото приканва за внимание. А в случай че над фавелата литне алено хвърчило, това значи, че всеки би трябвало да се избавя, като не не помни да скрие и опиата.
Има и по- “модерна “ сигнализация – със пукотевица. Единичен изстрел, да вземем за пример, известява за идването на пратката, а автоматизираната пукотевица – за приближаваща полиция.
Същевременно обаче с течение на годините доста фавели са облагородени. Най-голямата до неотдавна от тях – „ Росиня “, даже получи статута на предградие. Там има учебни заведения, лечебни заведения, обществени услуги, молове – всичко належащо за едно обикновено битие.
„ Росиня “ към този момент е втората по-големина фавела в Бразилия, сочат данни от 2023 година Първото място към този момент държи „ Сол Насенте “ („ Изгряващото слънце “) край федералната столица Бразилия.
Друга популярна фавела в Рио е „ Сидаде де Деус “ („ Градът на Бога “). На нея е отдаден едноименният филм от 2002 година, влезнал в листата със стоте най-велики кинотворби на сп. „ Тайм “.
„ Видигал “ се слави с най-красивия аспект към океана от хълма Дойс Ирмаос (Двама братя). От нея се вижда като на длан прелестният плаж Ипанема.
Днес и градежите са по-сигурни. Докато в миналото във фавелите са преобладавали постройките от картон и ламарина, през днешния ден доста от тях са от тухли и/или цимент.
Не стопират обаче войните. И надали в миналото ще спрат.
И малко персонален опит, без никакво мъжество
Фавелата " Вила Пруденте " в Сао Паулу е много по-безопасна от тези в Рио де Жанейро. Снимка Момчил ИНджов Моя благосклонност посети фавела в Бразилия. Няма да се върша на воин и незабавно ще призная – тя бе от относително безвредните. И не бе в Рио де Жанейро, а в Сао Паулу – най-големият град освен в Бразилия, а по едно и също време в западното и южното полукълбо.
Случи се през 2010 година, когато моя благосклонност посети Бразилия поради президентските избори, извоювани от българската потомка Дилма Русеф.
За разлика от Рио, където фавелите не са свързани, а са пръснати по хълмовете, тези в Сао Паулу образуват нещо като полукръг в покрайнините на мегаполиса и граничат между тях.
Оказах се във фавелата „ Вила Пруденте “ в компанията на френски филантропични служащи, поддържащи детски градини. Придвижвахме се в индианска нишка по улички, по които едвам можеше да мине един човек, а за разминаване и дума не можеше да става. Неизвестно по какъв начин в дъното ѝ бе паркирана кола. Но предназначението ѝ стана ясно след секунди, когато над нея се подаде револвер, а след него се изправи маскирана фигура.
Французите реагираха, като дадоха с ръце успокоителен сигнал стрелецът да не се безпокои, че водят „ собствен човек “, т.е. моята скромна личност. Явно го бяха правили нееднократно. А тях ги познаваха. И револверът, и маскираният незабавно изчезнаха и повече не се появиха. Както ми обясниха, значимото бе, че не фотографирам и че въобще не нося фотоапарат. В реалност носех. Направих няколко секрети фотоси, само че нищо изключително. Както виждате, за никакво мъжество не може да става и дума.
Мизерията в действителност бе ужасяваща. Сетих се незабавно за цитираната първоначално книга „ Нощна стража “, когато минавах около къщите, някои от които даже нямаха порти. Така видях с очите си една стая, която служи хем за спалня, хем за кухня, хем за кабинет, хем за тоалетна. За това подсказваше тоалетната паница, която даже не бе в ъгъла.
Но имаше и ярък лъч. Едно семейство обикаляше и се сбогуваше със съседите си, защото му предстоеше да напусне фавелата. Бащата си бе намерил работа в един от автомобилните фабрики в Сао Паулу. А оттова осигуряваха жилище за фамилията му.
Огромна помощ на фавеладос в Сао Паулу оказва някогашният футболист Раи – брат на починалата легенда Сократес. Самият той е от заможно семейство, само че не е останал апатичен към страданията на бедните си съграждани. Освен че оказва помощ финансово, той провежда и футболна школа за деца от бедняшките квартали. Раи не доближи футболната популярност на своя брат. Но доста деца са излезли от мизерията и са обикнали футбола поради него.
----------
* Издателство „ Интерпринт “, 1992 г Превод от британски Димана Стоянова Илиева
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ