Врана в короната разказва невероятната история на царския дворец
Фатализмът на цар Фердинанд и неговите ползи от мистичност до орнитология се преплитат в съдбовния избор на името
Има места, които пазят гласовете на историята в целия им диапазон от триумфалната величавост до фаталистичния драматизъм на нещастието. Дворецът " Врана " край София - домът на царете от Третото българско царство, е точно такова място, събрало в себе си като че ли следите от възходите и паденията на самата българска страна.
Тази седмица в салоните на двореца бе показана книгата " Врана " в короната. Неразказаната история на царския замък " на доцент Ивайло Шалафов - шеф на Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна ".
Невиждано до момента по своята цялост историческо проучване, в което е събрана съвсем цялата изгубена фактология от основаването на двореца при започване на ХХ в. от цар Фердинанд през промяната на жителите на родовото имение, последваща трагичните поврати на ориста, дружно с забавния поток от задгранични високопоставени посетители, до изоставянето на постройката в забвение и нейното възобновяване през последните години.
В самото начало стои съдбовният избор на името на двореца - цар Фердинанд, самичък по себе си невъобразимо богата и спорна фигура с многостранни ползи от мистичност до орнитология - взема решение да даде име на двореца съгласно първата птица, която кацне на покрива.
" В старите книги против старобългарската дума вранъ стои смисъла мрачен, заплашителен, само че още хубав и надвит. За комплицирана персона като цар Фердинад, в чиято душа се преплитат брилянтен разум и знание, безпощадна воля и религия, мистичност и предразсъдък, изборът на сходно име буди известно неразбиране ", написа създателят в увода на книгата. След което изяснява, че
като поддръжник на Вагнер, познавач на нордическата митология и рицарските легенди царят е знаел,
че могъщият Один, създателят на света, е бил съпровождан от две врани - Хугин и Мунин (Мисъл и Спомен), които заран изхвърчали от небесния град Асгард, отивали в земята, населявана от хората, и вечер още веднъж се прибирали при своя стопанин, с цел да му прошепнат всичко, което са видели.
Тъкмо сред тези две думи - мисъл и спомен, се движи и разказът в книгата. Доц. Шалафов напълно не идеализира историята на Третото българско царство. Напротив, посредством историята на " Врана ", той я рисува такава, каквато е била - величествена и трагична по едно и също време, нежна и суетна, разпъната сред човешки, политически и държавни триумфи и произшествия.
През залите на " Врана " са минали императори, диктатори, бъдещи папи и крале изгнаници
Някои са дошли, съпроводени с фанфари и топовни салюти, други - дискретно, съвсем като на неоповестено фамилно събиране. Но всички те са оставили след себе си истории, които през днешния ден звучат като подиуми от разказ.
Именно това прави " Врана " в короната " толкоз скъпа – тя не е изложение на един замък, а роман за новата история на България през едно място, което е видяло всичко.
Царското семейство по време на литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай във възобновения и осветлен дворцов параклис.
Възстановеният кабинет на цар Борис III
Версайската столова, където царят заран пиел липов чай и препечена филийка с масло, преди да се насочи към работния си кабинет в софийския замък.
Поглед към едно от крилата на двореца, в чието дъно е православният параклис. В противоположната посока е католическата шапка, възобновена предходната година.
За престоя на Фидел Кастро слагат маса за пинг-понг
От сина на Цар Освободител до Ким Ир Сен - кои са най-интересните посетители през годините
Освен царското семейство " Врана " стартира да приема и първите си височайши задгранични посетители още през 1907 година Тази година за откриването на Паметника на Цар Освободител в София гостуват синът му - великият княз Владимир Александрович, със брачната половинка си Мария Павловна.
Великият княз Владимир, брачната половинка му и българските князе Борис и Кирил във " Врана ".
Докато княгинята пие чай с цар Фердинанд в зимната градина на двореца, великият княз се връща от разходка в парка и неговите градини с голяма зелка под мишница.
През 1913 година, след рухването на Одрин плененият османски командващ ген. Мехмед Шукри паша е посрещнат във " Врана " и му е оказана чест като на заслужен съперник. Цар Фердинанд персонално го развежда из двореца и парка, с който изключително се гордее.
Цар Фердинанд и престолонаследникът княз Борис Търновски (вдясно) с Мехмед Шукри паша в двора на “Врана ”
През октомври 1917 година германският кайзер Вилхелм II вечеря във " Врана " с цар Фердинанд на маса, подарена от съветския император Николай II. Т.нар. Карелска трапезария се пази и до през днешния ден и в нея може да се видят истинските сервизи, открити години по-късно в конюшните на двореца.
Карелската трапезария в двореца
Друг кадър от столовата с покъщнина, подарена от съветския император Николай II
Карелската трапезария се е употребила като място за публични обеди и вечери с задгранични делегации и по времето на Тодор Живков чак до построяването на резиденция " Бояна "
На 5 януари 1935 година кралица Йоанна се сбогува с папския легат в София монсеньор Анджело Ронкали на стълбищата на " Врана " с пророческите думи: " Един ден ще ви посетим във Ватикана, когато станете папа ". Ронкали написа в дневника си, че това е невероятно. 23 година по-късно белият пушек над Сикстинската шапка потвърждава противоположното.
Райхсмаршал Херман Гьоринг пристига в София през 1935 година и отсяда също в двореца. Той е поканен на лов от цар Борис III, за който се появява облечен като феодален воин – с перо на шапката и лък в ръка. Цар Борис внимателно му изяснява, че сходен жанр би изглеждал прекомерно екзотично за българските ловци.
Следващата година английският монарх Едуард VIII гостува във " Врана " с Уолис Симпсън. В книгата е разказана блага история, в която той бил разсмян от 4-годишната княгиня Мария Луиза, която ненадейно решила да прекъсне срещата си с него, изричайки на немски език: " Трябва да си вървя – имам работа ".
Едуард VIII (вляво) с цар Борис III
След като царското семейство отпътува в заточение, дворецът " Врана " става резиденция на новата комунистическа власт. Георги Димитров се нанася в двореца и стартира да го назовава " у нас ".
Георги Димитров с албанския деспот Енвер Ходжа (вляво).
В този интервал задграничните посетители на тогавашния царски замък също се трансформират. Сред първите са албанският диктатор Енвер Ходжа и чешкият министър председател Клемент Готвалд.
Никита Хрушчов и делегацията му във " Врана ", 1955 година
Съветският лидер Никита Хрушчов пристига през 1955 година, а идната година във " Врана " е посрещнат севернокорейският вожд Ким Ир Сен.
Живков с Ким Ир Сен, 1956 година
Делегацията на севернокорейският водач във " Врана ". От двете страни на Ким Ир Сен са Тодор Живков и Антон Югов (по това време министър-председател).
Виетнамският президент Хо Ши Мин идва у нас през 1957 година и е настанен във " Врана ". Половин век по-късно виетнамска държавна делегация влиза в салона, в който е бил посрещнат Хо Ши Мин, застава спокойно пред празния диван и се покланя безмълвно.
Тодор Живков посреща етиопският император Хайле Селасие.
Станко Тодоров с иракския президент Садам Хюсеин във " Врана " (Стария дворец).
Тодор Живков и щерка му Людмила с шаха на Иран Мохамед Реза и императрица Фара Диба
Цола Драгойчева гледа влюбено Леонид Брежнев (вдясно). Снимката е правена пред камината в Българския (Фердинандов) салон, който е измежду най-великолепно възобновените през днешния ден пространства на двореца.
Заради визитата на кубинския лидер Фидел Кастро дворецът е трансфорат съвсем в казармена комуна – по етажите са сместени спомагателни кревати и дюшеци, тъй като Команданте упорства всички от делегацията му да бъдат покрай него. Единственото му недоволство било, че няма маса за пинг-понг. На идващия ден му докарали една.
В книгата на Шалафов се описват и още доста невероятни истории за " Врана ".
Цар Симеон с редакторката на книгата " Врана " в короната " Наталия Петрова и създателят - доцент Ивайло Шалафов (вляво).
Приятели се сплотяват по умря на " Версай "
При представянето на книгата в наличието на цар Симеон II, Борис Търновски, епископи на Българската православна черква и стотици посетители, бе оповестена и самодейността " Приятели на двореца " Врана ". Това е самобитен клуб на доброволни начала, сплотяващ частни лица, общественици, бизнесмени и хора на бизнеса, които посредством съпричастността си поддържат активността на Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна " и двореца " Врана ". Особено в дейностите за реституция, консервация и съхраняването на историческия дом на българските царе, музея и института към двореца.
Както обясниха от фонда, поддръжката може да се показва и във тип на дарения на исторически артефакти от интервала на Третото българско царство, а също и посредством доброволчество в процеса на работа.
Инициативата следва открита европейска процедура за запазване, възстановяване и поддържане на исторически здания от национално значение. Подобни асоциации сплотяват изтъкнати меценати и радетели за съхраняването на историческата памет. Най-ярък подобен образец е асоциацията " Приятели на Версай ", учредена още през 1907 година под егидата на Раймонд Поанкаре, която подкрепя опазването и популяризирането на най-известния замък на френските крале.
Чрез волните пожертвования на нейните членове, както и от благотворителни събития, асоциацията финансира реставрациите, обогатява музейните сбирки и провежда културно-исторически събития. Членовете на френската асоциация са над 5 хиляди души, като получават преимущества - специфичен достъп до историческата постройка и музейните експозиции.
Към момента в музейните елементи на двореца " Врана " се позволяват групови визити, които са авансово декларирани на уеб страницата на фонда.
Царят приветства след представянето на книгата някогашният български дипломат във Ватикана Богдан Паташев.
Георги Милков,
Има места, които пазят гласовете на историята в целия им диапазон от триумфалната величавост до фаталистичния драматизъм на нещастието. Дворецът " Врана " край София - домът на царете от Третото българско царство, е точно такова място, събрало в себе си като че ли следите от възходите и паденията на самата българска страна.
Тази седмица в салоните на двореца бе показана книгата " Врана " в короната. Неразказаната история на царския замък " на доцент Ивайло Шалафов - шеф на Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна ".
Невиждано до момента по своята цялост историческо проучване, в което е събрана съвсем цялата изгубена фактология от основаването на двореца при започване на ХХ в. от цар Фердинанд през промяната на жителите на родовото имение, последваща трагичните поврати на ориста, дружно с забавния поток от задгранични високопоставени посетители, до изоставянето на постройката в забвение и нейното възобновяване през последните години.
В самото начало стои съдбовният избор на името на двореца - цар Фердинанд, самичък по себе си невъобразимо богата и спорна фигура с многостранни ползи от мистичност до орнитология - взема решение да даде име на двореца съгласно първата птица, която кацне на покрива.
" В старите книги против старобългарската дума вранъ стои смисъла мрачен, заплашителен, само че още хубав и надвит. За комплицирана персона като цар Фердинад, в чиято душа се преплитат брилянтен разум и знание, безпощадна воля и религия, мистичност и предразсъдък, изборът на сходно име буди известно неразбиране ", написа създателят в увода на книгата. След което изяснява, че
като поддръжник на Вагнер, познавач на нордическата митология и рицарските легенди царят е знаел,
че могъщият Один, създателят на света, е бил съпровождан от две врани - Хугин и Мунин (Мисъл и Спомен), които заран изхвърчали от небесния град Асгард, отивали в земята, населявана от хората, и вечер още веднъж се прибирали при своя стопанин, с цел да му прошепнат всичко, което са видели.
Тъкмо сред тези две думи - мисъл и спомен, се движи и разказът в книгата. Доц. Шалафов напълно не идеализира историята на Третото българско царство. Напротив, посредством историята на " Врана ", той я рисува такава, каквато е била - величествена и трагична по едно и също време, нежна и суетна, разпъната сред човешки, политически и държавни триумфи и произшествия.
През залите на " Врана " са минали императори, диктатори, бъдещи папи и крале изгнаници
Някои са дошли, съпроводени с фанфари и топовни салюти, други - дискретно, съвсем като на неоповестено фамилно събиране. Но всички те са оставили след себе си истории, които през днешния ден звучат като подиуми от разказ.
Именно това прави " Врана " в короната " толкоз скъпа – тя не е изложение на един замък, а роман за новата история на България през едно място, което е видяло всичко.
Царското семейство по време на литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай във възобновения и осветлен дворцов параклис.
Възстановеният кабинет на цар Борис III
Версайската столова, където царят заран пиел липов чай и препечена филийка с масло, преди да се насочи към работния си кабинет в софийския замък.
Поглед към едно от крилата на двореца, в чието дъно е православният параклис. В противоположната посока е католическата шапка, възобновена предходната година.
За престоя на Фидел Кастро слагат маса за пинг-понг
От сина на Цар Освободител до Ким Ир Сен - кои са най-интересните посетители през годините
Освен царското семейство " Врана " стартира да приема и първите си височайши задгранични посетители още през 1907 година Тази година за откриването на Паметника на Цар Освободител в София гостуват синът му - великият княз Владимир Александрович, със брачната половинка си Мария Павловна.
Великият княз Владимир, брачната половинка му и българските князе Борис и Кирил във " Врана ".
Докато княгинята пие чай с цар Фердинанд в зимната градина на двореца, великият княз се връща от разходка в парка и неговите градини с голяма зелка под мишница.
През 1913 година, след рухването на Одрин плененият османски командващ ген. Мехмед Шукри паша е посрещнат във " Врана " и му е оказана чест като на заслужен съперник. Цар Фердинанд персонално го развежда из двореца и парка, с който изключително се гордее.
Цар Фердинанд и престолонаследникът княз Борис Търновски (вдясно) с Мехмед Шукри паша в двора на “Врана ”
През октомври 1917 година германският кайзер Вилхелм II вечеря във " Врана " с цар Фердинанд на маса, подарена от съветския император Николай II. Т.нар. Карелска трапезария се пази и до през днешния ден и в нея може да се видят истинските сервизи, открити години по-късно в конюшните на двореца.
Карелската трапезария в двореца
Друг кадър от столовата с покъщнина, подарена от съветския император Николай II
Карелската трапезария се е употребила като място за публични обеди и вечери с задгранични делегации и по времето на Тодор Живков чак до построяването на резиденция " Бояна "
На 5 януари 1935 година кралица Йоанна се сбогува с папския легат в София монсеньор Анджело Ронкали на стълбищата на " Врана " с пророческите думи: " Един ден ще ви посетим във Ватикана, когато станете папа ". Ронкали написа в дневника си, че това е невероятно. 23 година по-късно белият пушек над Сикстинската шапка потвърждава противоположното.
Райхсмаршал Херман Гьоринг пристига в София през 1935 година и отсяда също в двореца. Той е поканен на лов от цар Борис III, за който се появява облечен като феодален воин – с перо на шапката и лък в ръка. Цар Борис внимателно му изяснява, че сходен жанр би изглеждал прекомерно екзотично за българските ловци.
Следващата година английският монарх Едуард VIII гостува във " Врана " с Уолис Симпсън. В книгата е разказана блага история, в която той бил разсмян от 4-годишната княгиня Мария Луиза, която ненадейно решила да прекъсне срещата си с него, изричайки на немски език: " Трябва да си вървя – имам работа ".
Едуард VIII (вляво) с цар Борис III
След като царското семейство отпътува в заточение, дворецът " Врана " става резиденция на новата комунистическа власт. Георги Димитров се нанася в двореца и стартира да го назовава " у нас ".
Георги Димитров с албанския деспот Енвер Ходжа (вляво).
В този интервал задграничните посетители на тогавашния царски замък също се трансформират. Сред първите са албанският диктатор Енвер Ходжа и чешкият министър председател Клемент Готвалд.
Никита Хрушчов и делегацията му във " Врана ", 1955 година
Съветският лидер Никита Хрушчов пристига през 1955 година, а идната година във " Врана " е посрещнат севернокорейският вожд Ким Ир Сен.
Живков с Ким Ир Сен, 1956 година
Делегацията на севернокорейският водач във " Врана ". От двете страни на Ким Ир Сен са Тодор Живков и Антон Югов (по това време министър-председател).
Виетнамският президент Хо Ши Мин идва у нас през 1957 година и е настанен във " Врана ". Половин век по-късно виетнамска държавна делегация влиза в салона, в който е бил посрещнат Хо Ши Мин, застава спокойно пред празния диван и се покланя безмълвно.
Тодор Живков посреща етиопският император Хайле Селасие.
Станко Тодоров с иракския президент Садам Хюсеин във " Врана " (Стария дворец).
Тодор Живков и щерка му Людмила с шаха на Иран Мохамед Реза и императрица Фара Диба
Цола Драгойчева гледа влюбено Леонид Брежнев (вдясно). Снимката е правена пред камината в Българския (Фердинандов) салон, който е измежду най-великолепно възобновените през днешния ден пространства на двореца.
Заради визитата на кубинския лидер Фидел Кастро дворецът е трансфорат съвсем в казармена комуна – по етажите са сместени спомагателни кревати и дюшеци, тъй като Команданте упорства всички от делегацията му да бъдат покрай него. Единственото му недоволство било, че няма маса за пинг-понг. На идващия ден му докарали една.
В книгата на Шалафов се описват и още доста невероятни истории за " Врана ".
Цар Симеон с редакторката на книгата " Врана " в короната " Наталия Петрова и създателят - доцент Ивайло Шалафов (вляво).
Приятели се сплотяват по умря на " Версай "
При представянето на книгата в наличието на цар Симеон II, Борис Търновски, епископи на Българската православна черква и стотици посетители, бе оповестена и самодейността " Приятели на двореца " Врана ". Това е самобитен клуб на доброволни начала, сплотяващ частни лица, общественици, бизнесмени и хора на бизнеса, които посредством съпричастността си поддържат активността на Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна " и двореца " Врана ". Особено в дейностите за реституция, консервация и съхраняването на историческия дом на българските царе, музея и института към двореца.
Както обясниха от фонда, поддръжката може да се показва и във тип на дарения на исторически артефакти от интервала на Третото българско царство, а също и посредством доброволчество в процеса на работа.
Инициативата следва открита европейска процедура за запазване, възстановяване и поддържане на исторически здания от национално значение. Подобни асоциации сплотяват изтъкнати меценати и радетели за съхраняването на историческата памет. Най-ярък подобен образец е асоциацията " Приятели на Версай ", учредена още през 1907 година под егидата на Раймонд Поанкаре, която подкрепя опазването и популяризирането на най-известния замък на френските крале.
Чрез волните пожертвования на нейните членове, както и от благотворителни събития, асоциацията финансира реставрациите, обогатява музейните сбирки и провежда културно-исторически събития. Членовете на френската асоциация са над 5 хиляди души, като получават преимущества - специфичен достъп до историческата постройка и музейните експозиции.
Към момента в музейните елементи на двореца " Врана " се позволяват групови визити, които са авансово декларирани на уеб страницата на фонда.
Царят приветства след представянето на книгата някогашният български дипломат във Ватикана Богдан Паташев.
Георги Милков,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ