Фалшивите новини вредят на доверието към медиите – предимно в интернет
Фалшивите вести вредят на доверието към медиите в Съединени американски щати и по света, само че въздействието, което оказват е надалеч по-неблагоприятно за обществените и онлайн медии спрямо вестниците и малките екрани.Това демонстрира изследване на аналитичната компания " Кантар ", представено от Ройтерс.
В изследването са взели участие 8000 души и е извършено в Съединени американски щати, Бразилия, Англия и Франция.От него излиза наяве, че към вестниците, радиата и малките екрани има по-голямо публично доверие спрямо медиите в интернет.В Съединени американски щати обичайните медии оповестяват за разпространяване на подправени вести онлайн, които са помогнали на Доналд Тръмп да завоюва президентските избори през предходната година. В същото време Тръмп упреква обичайните медии, че бълват подправени вести.
58 на 100 от интервюираните означават, че откакто са осъзнали, че се популяризират подправени вести , те по-малко се доверяват на новинарските истории за политика и избори в обществените мрежи. При обичайните медии процентът е 24 на 100.Опитите да се жигосат " обичайните новинарски медии " като " подправени вести " като цяло се провалят, означават създателите на проучването.
Проучването прави връзка сред равнищата на по-задълбочено отразяване на новините и доверието. Откритията демонстрират, че по-голям % от хората избират списанията, телевизионните канали, вестниците и радиостанциите поради дълбочината на мненията и анализите в съпоставяне със обществените мрежи.Но има липса на консенсус и изясненост по отношение на каква тъкмо е дефиницията за подправени вести.
Запитани какво показва това, 58 на 100 от респондентите декларират, че се отнася до истории, които съзнателно са измислени от медии. 42% означават, че това са истории, публикувани от някой, който претендира, че е медия.От интервюираните страни в Бразилия е най-голям процентът на хората, които имат вяра, че подправените вести са повлияли на изборите в страната - 69%. В Съединени американски щати процентът е 47 на 100.
В изследването са взели участие 8000 души и е извършено в Съединени американски щати, Бразилия, Англия и Франция.От него излиза наяве, че към вестниците, радиата и малките екрани има по-голямо публично доверие спрямо медиите в интернет.В Съединени американски щати обичайните медии оповестяват за разпространяване на подправени вести онлайн, които са помогнали на Доналд Тръмп да завоюва президентските избори през предходната година. В същото време Тръмп упреква обичайните медии, че бълват подправени вести.
58 на 100 от интервюираните означават, че откакто са осъзнали, че се популяризират подправени вести , те по-малко се доверяват на новинарските истории за политика и избори в обществените мрежи. При обичайните медии процентът е 24 на 100.Опитите да се жигосат " обичайните новинарски медии " като " подправени вести " като цяло се провалят, означават създателите на проучването.
Проучването прави връзка сред равнищата на по-задълбочено отразяване на новините и доверието. Откритията демонстрират, че по-голям % от хората избират списанията, телевизионните канали, вестниците и радиостанциите поради дълбочината на мненията и анализите в съпоставяне със обществените мрежи.Но има липса на консенсус и изясненост по отношение на каква тъкмо е дефиницията за подправени вести.
Запитани какво показва това, 58 на 100 от респондентите декларират, че се отнася до истории, които съзнателно са измислени от медии. 42% означават, че това са истории, публикувани от някой, който претендира, че е медия.От интервюираните страни в Бразилия е най-голям процентът на хората, които имат вяра, че подправените вести са повлияли на изборите в страната - 69%. В Съединени американски щати процентът е 47 на 100.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ