Фалшивите новини се разпространяват в интернет по-бързо от истинските, но

Фалшивите вести се популяризират в интернет по-бързо от същинските, само че това се дължи повече на самите консуматори, в сравнение с ботове, демонстрира оповестено през днешния ден в сп. „ Сайънс” проучване, представено от Франс прес.

Изследването на екип от Масачузетския софтуерен институт обгръща интервала от 2006 до 2017 година и към 126 хиляди вести, същински и лъжливи, оповестен в „ Туитър” от 3 млн. души общо над 4,5 млн. пъти.

За определяне на разликата сред същински и подправени вести екипът е употребявал шест самостоятелни организации за фактологични инспекции.

Фалшивите информации нормално се популяризират по-бързо и по-широко от същинските .

На същинските вести е нужно приблизително шест пъти повече време да доближат до 1500 души, в сравнение с подправените.

Има 70% по-голяма възможност една подправена вест да бъде ретуитната спрямо същинска вест, отбелязва Ройтерс.

Това се следи във всички категории информация, само че е най-ярко изразено в подправените политически вести, в сравнение с във подправените вести за тероризъм, естествени бедствия, просвета, „ градски легенди” или финанси.

Екипът на проучването също така акцентира, че разликата идва от хора, а не от софтуери или мрежи за автоматизирани интервенции в интернет, известни като ботове.

Ботовете популяризират по идентичен метод същинските и подправените вести, което значи, че хората са по-отговорни за по-високото разпространяване на подправени вести.

Според проучването това изтъкване на подправените вести може да се дължи на способността им да изненадват хората повече от същинските вести, тъй като опонират на упованията и визиите им.

Установява се също, че „ Туитър” сметките, които разгласяват подправени вести, нормално имат по-малко клиенти, наблюдават по-малко други сметки и са по-малко дейни от тези, които пускат същински вести.