Експерт каза как да се пазим от фалшивите новини
Фалшивите вести имат за цел да ни влияят прочувствено, да трансформират възгледите ни, да извлекат избрана икономическа или политическа полза. Това сподели PR специалистът Аделина Стефанова в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " .
Проблемът с подправените вести става изключително осезателен след Коронавирус пандемията, означи тя. Най-много и най-явни са подправените вести в политическата сфера.
Фалшивите вести имат за цел да провокират страст и реакция в читателя.
" Много постоянно имат за цел да провокират суматоха, да звучат шокиращо, грандиозно. Често подправената информация и вести идват от непопулярни, неутвърдени медии, а информацията липсва измежду другите одобрени медии. Добре е да обърнем внимание на това кой е създателят на новината, има ли подобен, даже каква е датата на обявата, употребява ли се настояща информация и да помислим малко повече за това каква може да бъде задачата на тази информация “, изброи PR специалистът.
Подвеждащи заглавия, заглавия, съдържащи думи и изречения като " потрес “ и " смут “, са сигурен белег за подправена вест, уточни Стефанова. " Те ни карат да прочетем новината. Заглавието може да е напълно друго от това, към което заглавието насочва. Като хора сме по този начин устроени, че когато сме под въздействието на някаква страст – боязън, яд, стопираме да мислим рационално. Хората, които основават подправени вести, разчитат на това “, изясни тя.
В обществените мрежи се основава наличие, което частично трансформира и тях в медия, означи Аделина Стефанова. " Въпросът е кой основава наличие вътре, тъй като всички имаме достъп до обществени мрежи и всеки от нас, осъзнато или не, основава наличие, което е обществено и което може да окаже своето влияние. “
Според нея българите не са задоволително медийно грамотни. " Ползвайки разнообразни устройства в всекидневието си, у нас се основава илюзията, че се осведомяваме бързо, всички вести са в джоба ни, само че това, че използваме обществени мрежи и четем медии не значи, че ние разбираме това, което четем. Много постоянно у нас се основава илюзията, че като прочетем една публикация сме специалисти, само че прекомерно многото информация води до дезинформация. Нищо в света не е толкоз просто и елементарно. Нямаме цифрова хигиена, пренасищаме се с информация. Много постоянно се ограничаваме до това да прочетем едно заглавие и да изгледаме 20 секунди от едно видео и да си мислим, че сме разбрали всичко, а то е извадено отвън подтекста и не дава цялостната картина “, изясни Аделина Стефанова.
Проблемът с подправените вести става изключително осезателен след Коронавирус пандемията, означи тя. Най-много и най-явни са подправените вести в политическата сфера.
Фалшивите вести имат за цел да провокират страст и реакция в читателя.
" Много постоянно имат за цел да провокират суматоха, да звучат шокиращо, грандиозно. Често подправената информация и вести идват от непопулярни, неутвърдени медии, а информацията липсва измежду другите одобрени медии. Добре е да обърнем внимание на това кой е създателят на новината, има ли подобен, даже каква е датата на обявата, употребява ли се настояща информация и да помислим малко повече за това каква може да бъде задачата на тази информация “, изброи PR специалистът.
Подвеждащи заглавия, заглавия, съдържащи думи и изречения като " потрес “ и " смут “, са сигурен белег за подправена вест, уточни Стефанова. " Те ни карат да прочетем новината. Заглавието може да е напълно друго от това, към което заглавието насочва. Като хора сме по този начин устроени, че когато сме под въздействието на някаква страст – боязън, яд, стопираме да мислим рационално. Хората, които основават подправени вести, разчитат на това “, изясни тя.
В обществените мрежи се основава наличие, което частично трансформира и тях в медия, означи Аделина Стефанова. " Въпросът е кой основава наличие вътре, тъй като всички имаме достъп до обществени мрежи и всеки от нас, осъзнато или не, основава наличие, което е обществено и което може да окаже своето влияние. “
Според нея българите не са задоволително медийно грамотни. " Ползвайки разнообразни устройства в всекидневието си, у нас се основава илюзията, че се осведомяваме бързо, всички вести са в джоба ни, само че това, че използваме обществени мрежи и четем медии не значи, че ние разбираме това, което четем. Много постоянно у нас се основава илюзията, че като прочетем една публикация сме специалисти, само че прекомерно многото информация води до дезинформация. Нищо в света не е толкоз просто и елементарно. Нямаме цифрова хигиена, пренасищаме се с информация. Много постоянно се ограничаваме до това да прочетем едно заглавие и да изгледаме 20 секунди от едно видео и да си мислим, че сме разбрали всичко, а то е извадено отвън подтекста и не дава цялостната картина “, изясни Аделина Стефанова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ