Рязко намалели фалитите в България
Фалитите в България са намалели внезапно през 2016 година, демонстрира годишното изследване на несъстоятелността в района на Централна и Източна Европа за 2016 година, осъществено от Кофас и ползващо се с все по-голям престиж като източник на информация за бизнеса.
Според данните през предходната година банкрутите са се свили у нас с 35,6 на 100, което най-големият спад в района на Централна и Източна Европа. В безспорна стойност броят на фирмите с заявено произвеждане по неплатежоспособност понижава от 592 през 2015 година на 381 през 2016 година, което въпреки всичко остава 0,1% от настоящите компании
Въпреки този удобен индикатор, фирмите с доста висока степен на риск в страната ни по оценки на Кофас нарастват с 23,5% - от 51 800 на 64 000, което е 16% от всички предприятия в България и се дължи на възходящ брой проблематични заплащания. Очаква се също по този начин темповете на спад на несъстоятелностите в страната да намалеят доста за тази година.
„ Резултатът е впечатляващ, само че не трябва да бъде одобряван с безспорен оптимизъм. От една страна, той се дължи на възстановяване на макроикономическите индикатори на страната, растежът на Брутният вътрешен продукт за две следващи години, намаляваща безработица, нарастване при износа, растеж на вътрешното ползване в страната и други. От друга страна, броят на фирмите с доста висока степен на риск, което е обвързвано и с тяхната задлъжнялост, нараства с цели 12 200 и това е сигнал за нараснало внимание ”, означи Милена Виденова, шеф на Кофас за България.
В целия район на Централна и Източна Европа обстановката с несъстоятелността е малко по-различна. След 14% спад на банкрутите през 2015 година, за миналата година този индикатор към този момент е 6%. Експертите на Кофас пресмятат, че това са шест от 1000 компании в района. Причините за тази обстановка са усъвършенстваната макроикономическа среда, протичаща се с помощта на позитивното развиване на трудовия пазар, както и на други фактори. Въпреки това, несъстоятелностите към момента са над предкризисните равнища, с изключение само на Румъния и Словакия, при които банкрутите са по-малко, в сравнение с в годините преди 2008 година
При обособените страни обстановката обаче е друга. В Унгария се следи значителен растеж на банкрутите – с 56,9%, а в Литва повишаването е с 35,2%. В случая на Унгария растежът частично се дължи на по-големия брой публични затваряния на компании, до момента в който в Литва статистиката на несъстоятелностите е повлияна от инициирания там от страната развой на „ пречистване “ на пазара на компании, които действително са във банкрут.
Ситуацията по браншове също е задоволително показателна. Някои от тях регистрират усъвършенстване през предходната година, до момента в който други срещат провокации с ликвидността си. Секторът на строителството е изправен пред най-сериозни компликации. Икономиките в ЦИЕ бяха наранени от прекосяването към новия бюджет на Европейски Съюз и намаляването на вложенията през 2016 година с по-бавен ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт (от 3,5% през 2015 година до 2,9% през 2016 г.). По отношение на строителството, при множеството страни се следи забележителен спад, което докара до утежняване на ликвидните условия за компаниите в бранша. За някои страни като Естония, Унгария и Русия, несъстоятелността на строителните компании съставлява над 20% от общия брой процедури.
Тенденциите за района като цяло са положителни. Кофас предвижда продължаващо понижаване на несъстоятелността на фирмите, въпреки и с по-слабо движение – спад от 3,9% през 2017 година и още 2,3% през 2018 година Възстановяването на вложенията се чака да бъде изключително продуктивно за браншове като строителството, превоза и машиностроенето, както и промишлеността за строителни материали. Независимо от това, дефицитът на работна ръка ще остане спънка за развиването на бизнеса.
Кофас планува, че фирмите биха могли да изпитат някои провокации, свързани с развиването на международната стопанска система и политическата неустановеност. Последните включват възможните отрицателни последствия от Брекзит и несигурността в Западна Европа.
Според данните през предходната година банкрутите са се свили у нас с 35,6 на 100, което най-големият спад в района на Централна и Източна Европа. В безспорна стойност броят на фирмите с заявено произвеждане по неплатежоспособност понижава от 592 през 2015 година на 381 през 2016 година, което въпреки всичко остава 0,1% от настоящите компании
Въпреки този удобен индикатор, фирмите с доста висока степен на риск в страната ни по оценки на Кофас нарастват с 23,5% - от 51 800 на 64 000, което е 16% от всички предприятия в България и се дължи на възходящ брой проблематични заплащания. Очаква се също по този начин темповете на спад на несъстоятелностите в страната да намалеят доста за тази година.
„ Резултатът е впечатляващ, само че не трябва да бъде одобряван с безспорен оптимизъм. От една страна, той се дължи на възстановяване на макроикономическите индикатори на страната, растежът на Брутният вътрешен продукт за две следващи години, намаляваща безработица, нарастване при износа, растеж на вътрешното ползване в страната и други. От друга страна, броят на фирмите с доста висока степен на риск, което е обвързвано и с тяхната задлъжнялост, нараства с цели 12 200 и това е сигнал за нараснало внимание ”, означи Милена Виденова, шеф на Кофас за България.
В целия район на Централна и Източна Европа обстановката с несъстоятелността е малко по-различна. След 14% спад на банкрутите през 2015 година, за миналата година този индикатор към този момент е 6%. Експертите на Кофас пресмятат, че това са шест от 1000 компании в района. Причините за тази обстановка са усъвършенстваната макроикономическа среда, протичаща се с помощта на позитивното развиване на трудовия пазар, както и на други фактори. Въпреки това, несъстоятелностите към момента са над предкризисните равнища, с изключение само на Румъния и Словакия, при които банкрутите са по-малко, в сравнение с в годините преди 2008 година
При обособените страни обстановката обаче е друга. В Унгария се следи значителен растеж на банкрутите – с 56,9%, а в Литва повишаването е с 35,2%. В случая на Унгария растежът частично се дължи на по-големия брой публични затваряния на компании, до момента в който в Литва статистиката на несъстоятелностите е повлияна от инициирания там от страната развой на „ пречистване “ на пазара на компании, които действително са във банкрут.
Ситуацията по браншове също е задоволително показателна. Някои от тях регистрират усъвършенстване през предходната година, до момента в който други срещат провокации с ликвидността си. Секторът на строителството е изправен пред най-сериозни компликации. Икономиките в ЦИЕ бяха наранени от прекосяването към новия бюджет на Европейски Съюз и намаляването на вложенията през 2016 година с по-бавен ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт (от 3,5% през 2015 година до 2,9% през 2016 г.). По отношение на строителството, при множеството страни се следи забележителен спад, което докара до утежняване на ликвидните условия за компаниите в бранша. За някои страни като Естония, Унгария и Русия, несъстоятелността на строителните компании съставлява над 20% от общия брой процедури.
Тенденциите за района като цяло са положителни. Кофас предвижда продължаващо понижаване на несъстоятелността на фирмите, въпреки и с по-слабо движение – спад от 3,9% през 2017 година и още 2,3% през 2018 година Възстановяването на вложенията се чака да бъде изключително продуктивно за браншове като строителството, превоза и машиностроенето, както и промишлеността за строителни материали. Независимо от това, дефицитът на работна ръка ще остане спънка за развиването на бизнеса.
Кофас планува, че фирмите биха могли да изпитат някои провокации, свързани с развиването на международната стопанска система и политическата неустановеност. Последните включват възможните отрицателни последствия от Брекзит и несигурността в Западна Европа.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ