Христина Христова преувеличи двойно ефекта от еврото върху доходите в Литва
Фактите против политиката: Как се изкривяват данните в дебата за еврото
Бившият обществен министър Христина Христова популяризира съществено пресилени данни за въздействието на еврото върху приходите в Литва, като уточни 115% растеж за 5 години, до момента в който формалните статистики демонстрират на половина по-нисък резултат.
В изявление за БТВ, Христова съобщи: " Добре е, че страната се готви да посрещне ударите, които са вероятни – върху хората и жителите като консуматори. Опитът от последните страни, които одобриха последни еврото, демонстрира, че има повишение на приходите – даже в най-малък размер. "
Бившият министър след това твърди, че " нарастването на приходите в Литва е 115% за 5 години след приемането на еврото ", цитирайки впечатляващ растеж, който обаче не дава отговор на действителността.
Проверка в формалните данни на Централната банка на Литва демонстрира, че за петгодишен интервал след въвеждането на еврото, междинната чиста заплата в страната е повишена с към 50% - от 550 до 830 евро. Това е забележителна разлика от декларираните 115%, което повдига съществени въпроси за достоверността на причините, употребявани в дебата за еврото в България.
Такова доста пресилване на данните от върховен специалист е изключително проблематично в миг, когато българските жители се нуждаят от точна и надеждна информация за взимане на осведомено решение по отношение на въвеждането на еврото.
Подобни грешки не са изолиран случай - същите пресилени данни бяха повторени и от депутата Станислав Балабанов от " ИТН ", което демонстрира по какъв начин недостоверната информация се мултиплицира в общественото пространство.
Съзнателното или несъзнателното деформиране на статистически данни подкопава качеството на публичния спор и компрометира опцията жителите да вземат осведомени решения по значими стопански въпроси, засягащи бъдещето на страната.
Литва одобри еврото на 1 януари 2015 година, като стана 19-ият член на еврозоната. Страната, сходно на България, е имала валутен ръб преди приемането на единната европейска валута, което я прави подобаващ образец за съпоставяне, само че единствено при потребление на точни данни.
Бившият обществен министър Христина Христова популяризира съществено пресилени данни за въздействието на еврото върху приходите в Литва, като уточни 115% растеж за 5 години, до момента в който формалните статистики демонстрират на половина по-нисък резултат.
В изявление за БТВ, Христова съобщи: " Добре е, че страната се готви да посрещне ударите, които са вероятни – върху хората и жителите като консуматори. Опитът от последните страни, които одобриха последни еврото, демонстрира, че има повишение на приходите – даже в най-малък размер. "
Бившият министър след това твърди, че " нарастването на приходите в Литва е 115% за 5 години след приемането на еврото ", цитирайки впечатляващ растеж, който обаче не дава отговор на действителността.
Проверка в формалните данни на Централната банка на Литва демонстрира, че за петгодишен интервал след въвеждането на еврото, междинната чиста заплата в страната е повишена с към 50% - от 550 до 830 евро. Това е забележителна разлика от декларираните 115%, което повдига съществени въпроси за достоверността на причините, употребявани в дебата за еврото в България.
Такова доста пресилване на данните от върховен специалист е изключително проблематично в миг, когато българските жители се нуждаят от точна и надеждна информация за взимане на осведомено решение по отношение на въвеждането на еврото.
Подобни грешки не са изолиран случай - същите пресилени данни бяха повторени и от депутата Станислав Балабанов от " ИТН ", което демонстрира по какъв начин недостоверната информация се мултиплицира в общественото пространство.
Съзнателното или несъзнателното деформиране на статистически данни подкопава качеството на публичния спор и компрометира опцията жителите да вземат осведомени решения по значими стопански въпроси, засягащи бъдещето на страната.
Литва одобри еврото на 1 януари 2015 година, като стана 19-ият член на еврозоната. Страната, сходно на България, е имала валутен ръб преди приемането на единната европейска валута, което я прави подобаващ образец за съпоставяне, само че единствено при потребление на точни данни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ