Наруши ли КС Конституцията като отказва да чуе мнението на Кирил Петков
Фактически и юридически подтекст
на 12 октомври настояването на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтригувана страна, да бъде изслушан в намерено правосъдно съвещание и да му бъде дадена опция да показа документално мнение по проблема с неговото поданство. Делото е формирано по искане на депутати от ГЕРБ за оповестяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за длъжностен министър. В настояването се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, съгласно който министрите могат да имат единствено българско поданство.
За разлика от отхвърленото искане на Петков за мнение по делото за личното му поданство, Конституционен съд служебно (и услужливо), без ясни критерии за този " асортимент ". (Бел.ред. става дума за проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Наталия Киселова.) Поне трима от определените, преди да бъдат поканени от Конституционен съд, обществено са изразили мнение по проблема в поддръжка на настояването на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали отрицателни лични оценки за някогашния министър. Субективната селекция на тези " другари на съда " (amicus curiae), половината от които са декларирали злост към Петков, слага въпроса дали Конституционен съд не търси от тях поддръжка по правилото на " самосбъдващите се пророчества ". Искат се отзиви от хора, които към този момент обществено са ги заявили, а след това решението на Конституционен съд елементарно се стимулира с авансово селектираните мнения.
Има и различен любопитен щрих. Конституционен съд стимулира отхвърли си да конституира Петков като заинтригувана страна с правила от Закона за Конституционния съд (ЗКС), съгласно които право на това имат единствено настоящи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 година, по делото с което е анулиран Законът от 1947 година за одържавяване на така наречен " царски парцели " (к.д. № 13/1998 г.), Конституционен съд служебно конституира като заинтригувани освен Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, само че и още шестима техни родственици - аристократи от династията, живеещи в чужбина и непознати жители, за които няма налични данни да са заемали висши управнически длъжности в България
Нарушеното конституционно право
Твърдението, че някогашен министър и водач на новоучредена политическа партия е извършител на Конституцията, съществено визира обществената известност, положителното име и достолепието на Петков, които са същностни аспекти от правото му на персонален живот, обезпечено от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: " Личният живот на жителите е ненарушим. Всеки има право на отбрана против противозаконна интервенция в персоналния и фамилния му живот и против посягане върху неговата чест, достолепие и положително име. "
Заплахата за публичния облик на К. Петков е явна в подтекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на някогашните ръководещи от ГЕРБ, които предизвикват проблема с поданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия " Продължаваме промяната ", изказванията за нарушаване на Конституцията ерозират обществените им послания за честност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически проучвания на " Алфа Рисърч ", оповестени на 13 октомври, " Продължаваме промяната " е главен конкурент на ГЕРБ. Затова е очевиден стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, в това число посредством политическа корист на проблема с поданството му. Индикация за това е и фактът, че навръх 13 октомври, часове след оповестяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, заяви, че към този момент се занимава с поданството на новия политически водач, чиято увереност и харизма очевидно " опасяват " троловете от политическото и икономическото ни подземие.
Фотограф: Велко Ангелов
На този декор решаващият претекст, с който Конституционен съд отхвърля да чуе мнението на Кирил Петков по проблем с голям политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: " решението на съда по актуалното дело няма да се отрази на сегашния статус на Кирил Петков Петков поради събитието, че към сегашния миг той не има длъжностно или служебно качество, произлизащо от отчасти оспорения декрет на президента на Република България "
Конституционен съд не видя или самосъхранително пропуща да означи уронването на положителното име, достойнството и достолепието, обезпечени от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи. " Тази норма засяга най-широкото базисно и неотменимо право на отбрана против всички непозволени похищения, засягащи физическия и честен интегритет на човешкото създание. Нейни проекции са както дължимата от страната отбрана на съществени права и свободи, по този начин и " неизбежната защита " и " крайната нужда ", в които отбраната се упражнява персонално, с физическо, а не с юридическо опълчване на непозволени похищения. Частен случай на това универсално право на отбрана е процесуалната отбрана, регламентирана в чл.122 от Конституцията: " Гражданите и юридическите лица имат право на отбрана във всички стадии на процеса. Редът за практикуване правото на отбрана се дефинира със закон. "
Следователно, даже да приемем, че Законът за Конституционен съд, в сходство с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална отбрана пред Конституционен съд, той не би могъл напълно да му отнеме неотменимото право на отбрана по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който подсигурява процесуална отбрана единствено на избрани категории лица, без ясна законна цел на тази привилегия, се бие с правилото за тъждество и със възбраната за дискриминация, заложени в член 6 от Конституцията.
Изводи
След като конституционното право на " положително име, чест и достолепие " на Кирил Петков е наранено, Конституционен съд, в сходство с чл.56 от Основния закон, би трябвало да му подсигурява под някаква форма право на отбрана.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Компании 3 Право 1 Право 2 Енергетика 3 Компании 1 Пазар на труда 2 Енергетика 3 Компании
Ако Законът за Конституционен съд не разрешава конституиране на Петков като заинтригувана страна, което е възможно от Конституцията ограничаване на правото му на процесуална отбрана, Конституционен съд е задължен да му обезпечи друга форма на отбрана в сходство с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в чуване или в разискване на негово документално мнение, което е друго от същинската процесуална отбрана. От правна позиция е неуместно Конституционен съд да желае от Петков доказателства за поданството му, а да не му разреши да изрази мнението си за тяхната правна същина и последствия.
Поради спецификите на проблема, единствено Конституционен съд може да даде на някогашния министър отбрана. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характерност на правото на отбрана, каквото е чуването му от държавен орган, способен да отбрани нарушеното право. Така от страж на Конституцията ", Конституционен съд става неин рушител.
Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, съгласно който: " Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната отбрана пред съответните национални управляващи, даже и нарушаването да е осъществено от лица, настоящи при практикуване на служебни функционалности. "
на 12 октомври настояването на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтригувана страна, да бъде изслушан в намерено правосъдно съвещание и да му бъде дадена опция да показа документално мнение по проблема с неговото поданство. Делото е формирано по искане на депутати от ГЕРБ за оповестяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за длъжностен министър. В настояването се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, съгласно който министрите могат да имат единствено българско поданство.
За разлика от отхвърленото искане на Петков за мнение по делото за личното му поданство, Конституционен съд служебно (и услужливо), без ясни критерии за този " асортимент ". (Бел.ред. става дума за проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Наталия Киселова.) Поне трима от определените, преди да бъдат поканени от Конституционен съд, обществено са изразили мнение по проблема в поддръжка на настояването на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали отрицателни лични оценки за някогашния министър. Субективната селекция на тези " другари на съда " (amicus curiae), половината от които са декларирали злост към Петков, слага въпроса дали Конституционен съд не търси от тях поддръжка по правилото на " самосбъдващите се пророчества ". Искат се отзиви от хора, които към този момент обществено са ги заявили, а след това решението на Конституционен съд елементарно се стимулира с авансово селектираните мнения.
Има и различен любопитен щрих. Конституционен съд стимулира отхвърли си да конституира Петков като заинтригувана страна с правила от Закона за Конституционния съд (ЗКС), съгласно които право на това имат единствено настоящи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 година, по делото с което е анулиран Законът от 1947 година за одържавяване на така наречен " царски парцели " (к.д. № 13/1998 г.), Конституционен съд служебно конституира като заинтригувани освен Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, само че и още шестима техни родственици - аристократи от династията, живеещи в чужбина и непознати жители, за които няма налични данни да са заемали висши управнически длъжности в България
Нарушеното конституционно право
Твърдението, че някогашен министър и водач на новоучредена политическа партия е извършител на Конституцията, съществено визира обществената известност, положителното име и достолепието на Петков, които са същностни аспекти от правото му на персонален живот, обезпечено от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: " Личният живот на жителите е ненарушим. Всеки има право на отбрана против противозаконна интервенция в персоналния и фамилния му живот и против посягане върху неговата чест, достолепие и положително име. "
Заплахата за публичния облик на К. Петков е явна в подтекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на някогашните ръководещи от ГЕРБ, които предизвикват проблема с поданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия " Продължаваме промяната ", изказванията за нарушаване на Конституцията ерозират обществените им послания за честност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически проучвания на " Алфа Рисърч ", оповестени на 13 октомври, " Продължаваме промяната " е главен конкурент на ГЕРБ. Затова е очевиден стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, в това число посредством политическа корист на проблема с поданството му. Индикация за това е и фактът, че навръх 13 октомври, часове след оповестяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, заяви, че към този момент се занимава с поданството на новия политически водач, чиято увереност и харизма очевидно " опасяват " троловете от политическото и икономическото ни подземие.
Фотограф: Велко Ангелов
На този декор решаващият претекст, с който Конституционен съд отхвърля да чуе мнението на Кирил Петков по проблем с голям политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: " решението на съда по актуалното дело няма да се отрази на сегашния статус на Кирил Петков Петков поради събитието, че към сегашния миг той не има длъжностно или служебно качество, произлизащо от отчасти оспорения декрет на президента на Република България "
Конституционен съд не видя или самосъхранително пропуща да означи уронването на положителното име, достойнството и достолепието, обезпечени от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи. " Тази норма засяга най-широкото базисно и неотменимо право на отбрана против всички непозволени похищения, засягащи физическия и честен интегритет на човешкото създание. Нейни проекции са както дължимата от страната отбрана на съществени права и свободи, по този начин и " неизбежната защита " и " крайната нужда ", в които отбраната се упражнява персонално, с физическо, а не с юридическо опълчване на непозволени похищения. Частен случай на това универсално право на отбрана е процесуалната отбрана, регламентирана в чл.122 от Конституцията: " Гражданите и юридическите лица имат право на отбрана във всички стадии на процеса. Редът за практикуване правото на отбрана се дефинира със закон. "
Следователно, даже да приемем, че Законът за Конституционен съд, в сходство с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална отбрана пред Конституционен съд, той не би могъл напълно да му отнеме неотменимото право на отбрана по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който подсигурява процесуална отбрана единствено на избрани категории лица, без ясна законна цел на тази привилегия, се бие с правилото за тъждество и със възбраната за дискриминация, заложени в член 6 от Конституцията.
Изводи
След като конституционното право на " положително име, чест и достолепие " на Кирил Петков е наранено, Конституционен съд, в сходство с чл.56 от Основния закон, би трябвало да му подсигурява под някаква форма право на отбрана.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Компании 3 Право 1 Право 2 Енергетика 3 Компании 1 Пазар на труда 2 Енергетика 3 Компании
Ако Законът за Конституционен съд не разрешава конституиране на Петков като заинтригувана страна, което е възможно от Конституцията ограничаване на правото му на процесуална отбрана, Конституционен съд е задължен да му обезпечи друга форма на отбрана в сходство с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в чуване или в разискване на негово документално мнение, което е друго от същинската процесуална отбрана. От правна позиция е неуместно Конституционен съд да желае от Петков доказателства за поданството му, а да не му разреши да изрази мнението си за тяхната правна същина и последствия.
Поради спецификите на проблема, единствено Конституционен съд може да даде на някогашния министър отбрана. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характерност на правото на отбрана, каквото е чуването му от държавен орган, способен да отбрани нарушеното право. Така от страж на Конституцията ", Конституционен съд става неин рушител.
Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, съгласно който: " Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната отбрана пред съответните национални управляващи, даже и нарушаването да е осъществено от лица, настоящи при практикуване на служебни функционалности. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ