Проф. д.н. Нина Дюлгеова: Прав ли е Маркс?
Преди повече от 160 години Карл Маркс, известният създател на политическата стопанска система, утвърждава постулата стопанската система дефинира политиката. Този негов труд бе изучаван наложително в университетите. Доколко през последните десетилетия това продължава да бъде аксиома е различен въпрос. През вековете всяка една по-голяма или по-малка страна се стреми към разширение на териториите си, с цел да реализира повече население, запаси и власт. Това се реализира основно посредством войни, чието начало и край минава през политическите решения и договаряния. Във военния спор силата и опциите на воюващите страни се потвърждават на бойното поле. Пример за това са резултатите от най-голямата война до момента – Втората международна. Постоянно се повтаря тезата, че Съветският съюз не е играл основна роля за успеха над хитлерофашизма. Как тогава може да се интерпретира фактът, че след войната Европа е разграничена на два лагера – Източен и Западен блок, отпред с двете суперсили – Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
Историята потвърди, че империите се развиват, само че икономическата цикличност на рецесиите се генерира от политическите решения на подмолния хайлайф. Парижките контракти от 1919 година трансформират Кайзерова Германия в разрушената стопански и военно Ваймарска република, чиито опустошителни репарации я слагат в стопански колапс и провал. Това е част от комплицираната картина на икономическото и военно възобновяване на Германия, политическото решение за което се трансформира в действителност през този интервал. Финансирането и познатите от предходни епохи лозунги „ Drang nach Osten “ и „ Deutschland uber alles “ са в основата на основаният от Адолф Хитлер Трети райх. Индустриализацията, идеологията и обществената политика обосновават единството и верността към концепцията от немското население. Организираната и сполучливо осъществена в Русия октомврийска социалистическа гражданска война минава през гражданската война, след което се основава Съюз на руските социалистически републики. Идеологическият конфронтация сред нацистка Германия и Съветския съюз надвива над сполучливото икономическо съдействие и предопределя войната сред тях. Резултатът е превръщането на победената и във Втората международна война Германия в безобидна, разграничена сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати Централна Европа.
Политическото разделяне на Европа и света минава през идеологическо опълчване, стопански разцвет, индустриализация, впечатляващо развиване на военната техника и готови военни армии. Разрушаването на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическата система минава през умишлено проведени стопански рецесии и разрушителни за системата политически и кадрови решения.
Разпадането на Източния блок минава без военни спорове, защото политическа и военна опозиция няма. През 90-те години на ХХ век Съединени американски щати утвърждава практиката на локалните спорове, най-много в страните от Персийския залив с безкрайно количество нефт. През идващите десетилетия формулата за елиминиране или обезсилване на съперника посредством битката против тероризма в страни като Ирак, Либия, Сирия се трансформира в запазена марка на Вашингтон, а през последните две години и на Израел в района.
Както споделя немският военачалник Карл декор Клаузевиц „ войните са продължението на политиката с други средства “. Те постоянно се реализират тогава, когато съответната велика мощ не може да овладее икономическата и политическата обстановка в страната си. Тогава се появява избавителната формула за следващия зложелател. Освен това войните освен трансформират териториалното статукво, само че са и сигурен източник на огромни облаги, свързани с произвеждане на оръжие и финансиране на съответната страна. Така също облагите са свързани и с така наречен възобновяване на разрушената от войната страна. Типичен образец е Ирак, който повече от 20 години не може да се възвърне след военните дейности на Съединени американски щати в страната, стимулирани от измислената подправена заплаха за произвеждане от Багдад на оръжие за всеобщо заличаване.
Своеобразна кулминационна точка в откритото използване на формулата „ политиката дефинира стопанската система “ са в последните години. Ключовите процеси, които в цялостен размер потвърждават този извод са украинският проблем и войната в Близкия Изток. По времето на ръководството на американския президент Джо Байдън, посредством инструмента Украйна, Русия бе принудена да стартира специфичната военна интервенция. Война не е оповестена, само че решенията, които Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО реализират против Русия постановат забавни заключения. Икономическите наказания против съветските компании, компании и физически лица имат двустранен резултат. Германия, Франция, Италия, Англия последователно минават в един дълготраен стопански, политически и боен прелом. Политическото решение за унищожаване на съветската енергийна взаимозависимост посредством отвод от съветски петрол и газ не се замества от стопански преференциален енергиен индивид. Предаването на остарялата военна техника на Украйна през последните години ускори войнствената политическа реторика ва Брюксел, което за жалост не е обвързвано с налични модерни военни оръжия и готова европейска военеолибертарианството на американските шерифи от ХIХ век е впечатляващо. С лозунга “Америка над всичко ” предотвратяването на всички военни спорове се реализира посредством войнствена реторика, стопански наказания и митнически войни. Играта без правила преди век и половина трансформира Дивия Запад. Днес против шерифа от Вашингтон не са безпомощните индианци, а международноправни субекти, чиито благоприятни условия в някои области са доста по-конкурентни. Украинският проблем е инструмент, посредством който световното задкулисие се пробва да отстрани Русия, а също по този начин и да отслаби Европа, като я деформира в обект със слаба стопанска система, политическа неустойчивост и съмнителни военни благоприятни условия. Факт е, че отрицателните резултати от глобите не укрепват Европейски Съюз и НАТО. Освен това елиминирането на газовите и нефтените доставки от Русия усилват цените за европейските консуматори, правейки ги подвластни най-много от американските транснационални корпорации. Политическите решения на Вашингтон основават митнически войни и увеличаваща се политическа и финансова неустойчивост.
Светът се трансформира, само че надали американските решения и дейности ще го трансформират. Карл Маркс не е прав. Политиката дефинира стопанската система. Дихотомията власт-пари подчинява света на нападателната агитация против измисления зложелател, което като се изключи че трансформира граници носи големи облаги на техните сценаристи.
