Как Путин и придворните му си навлякоха гнева на Тръмп
Коментар на Константин Егерт:
Защо Доналд Тръмп анулира срещата си с Владимир Путин в Будапеща? За мен това е най-голямата мистерия към аргументите за налагането на спомагателни американски наказания против съветските компании " Лукойл " и " Роснефт ".
" Лукойл " и " Роснефт " на мушката на Тръмп
Само преди няколко дни всичко беше, както се споделя, " наред ": съветският министър на външните работи Сергей Лавров и държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио трябваше да обсъдят подготвителните аспекти на спонтанната среща на своите шефове. Президентът на Украйна Володимир Зеленски, въпреки и с принуда, удостовери готовността си да дойде в Унгария, а пропагандистите на Виктор Орбан започнаха да тръбят за " дипломатическия успех " на унгарския министър председател.
След което безусловно за момент всичко се промени. Лавров и Рубио поговориха безуспешно, срещата бе не просто отсрочена, а анулирана от президента на Съединени американски щати, Орбан особено " закъсня " за съвещанието на Европейски Съюз, с цел да не гласоподава за новия пакет наказания на Общността против Русия, само че и с цел да не попречи на неговото приемане.
И по този начин, вместо да разисква ориста на Украйна на другарска вечеря, на Путин му се наложи да чете да вземем за пример известия от Индия за това по какъв начин до 21 ноември индийските рафинерии ще се откажат от суровините на " Роснефт " и " Лукойл ".
Виртуалната действителност на кремълския владетел
Всъщност не можем да бъдем сигурни, че съветският деспот чете тези вести. Дори е евентуално да му оферират папки със напълно друга информация - че глобите ще нанесат единствено незначителни загуби на съветската стопанска система, че индийците ще продължат да купуват петрол посредством медиатори, а това, което те няма да закупят, ще бъде купено от Китай. Намерението на Европейски Съюз да се откаже от съветския полутечен газ от началото на 2027 година евентуално също се показва като незначителна мярка. Та нали до тази дата Украйна безусловно ще бъде победена и на Европейски Съюз ще му се наложи да си има работа с нова, още по-мощна Русия.
Индийските рафинерии в действителност ще се опитат да разширят покупките посредством медиатори. Но в американското министерство на финансите, което следи за осъществяването на санкционния режим, са изцяло наясно с това. Китайският водач Си може да разпореди да се купува повече нефт от Русия (разбира се, с огромно намаление). Но дали това ще компенсира вредите от глобите е предмет на обособена полемика. Това, което персонално у мен не провокира никакви въпроси, е системата за взимане на решения в съветската върхушка.
Путин в ролята на Бурбоните
За четвърт век ръководство към Путин се оформи един тип кралски двор, съвсем като при късните Бурбони във Франция. Неговият кадрови състав не е променян от години. Задачата му е елементарна - да продължи личното си битие. За задачата водачът би трябвало да е уверен, че под неговото управление всичко върви добре.
Освен това Путин явно е уверен в изключителната значителност на своята историческа задача - възраждането на съветското великолепие. Да се спори за това е рисково и безсмислено. Затова царедворците вършат същото, което са правили и техните прародители в други кралски дворове. Те сервират на Путин нещо като истината - само че не цялата. Нещо като разбор - само че пригладен. Нещо като рекомендации, а в действителност - зле скрито хвалебствие. Агресията против Украйна направи тази наклонност дефинитивна и необратима.
Путин се счита за доста по-опитен и проникновен политик от Тръмп, а също и от Стармър, Моди и даже незаменимия " другар Си ". Той е уверен: американският президент толкоз доста желае да получи Нобеловата премия за мир, а неговите поддръжници толкоз обичат Русия поради нейната обвързаност към " обичайните полезности ", че Белият дом още дълго може да бъде хранен със примес от подправени обещания и заплашителни подмятания. Затова Кремъл изрично отхвърли да приключи огъня до началото на обявената среща в Будапеща. До прибавим също, че съгласно сведенията на редица медии Лавров е повторил пред Рубио условието на Путин " да бъдат отстранени първопричините за спора ", т.е. в действителност да бъде заменена властта в Украйна и да бъде сложена под политическия надзор на Москва.
Какво да вършат " разбирачите на Путин "?
Тази сметка не излезе. Както не се получиха и проектите Киев да бъде високомерен за три дни. Първо, гласоподавателите на републиканците може и да не обичат изключително Украйна и Зеленски, само че и към Русия не изпитват другарски усеща. Второ, Тръмп в действителност мечтае за Нобеловата премия за мир, само че това не значи, че е подготвен до безспир да търпи лъжите на Москва, освен това смесени със закани за нуклеарна война. " Будапещенският ултиматум " на Путин наподобява мощно е разгневил Тръмп и по този начин в последна сметка е довел до налагането на глобите.
Тяхното политическо значение може да се окаже по-сериозно от икономическото. " Самият Тръмп е неудовлетворен от Путин " - до този извод ще стигнат Моди, Орбан и другите " разбирачи на Путин и Русия ". А за тях положителните връзки със настоящия президент на Съединени американски щати, в това число персоналните, са безспорен приоритет, както и за доста други държавни и държавни ръководители по света. За доста от тези, които до през вчерашния ден бяха подготвени да пригласят на Кремъл, разграничаването от Москва ще се трансформира в основен детайл на дипломацията.
Може ли Тръмп да бъде умилостивен? Може. Но за задачата или Путин би трябвало да промени на самия себе си и да се съгласи с изискванията на американците, или кремълският двор би трябвало да усети действителна опасност за съществуването си.
