Как ДАНС и „Лукойл“ вървят ръка за ръка
Със 119 гласа „ за “ депутатите одобриха на второ четене измененията в Закона за поощряване на вложенията, свързани с продажбата на „ Лукойл “. В началото на октомври Народното събрание одобри на първо четене, че продажбата на активи на съветската нефтодобивна компания „ Лукойл “ в България ще става единствено след решение на Министерския съвет и при съществуване на позитивно мнение от Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС). Промените в Закона за поощряване на вложенията, импортирани от депутати от ГЕРБ-СДС, „ Движение за права и свободи – Ново начало “, „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ и „ ИТН “ (ИТН), бяха утвърдени със 114 гласа „ за “, 83 „ срещу “ и двама „ въздържали се “.
Какво се случи през октомври
Както посочихме нагоре, Народното събрание одобри на първо четене продажбата на активи на съветската нефтодобивна компания „ Лукойл “. Сега законът мина и на второ четене.
От началото на октомври до момента Народното събрание направи и по този начин, че президентът към този момент няма правото да назначава ръководителя на ДАНС. Преди това – в края на май – Народното събрание избра шефа на ДАНС Пламен Тончев за ръководител на Комисията по досиетата. Така депутатите на процедура дадоха път за избор на нов шеф на ДАНС. Тончев беше определен за началник на комисията, която разкрива някогашни сътрудници на Държавна сигурност, със 120 гласа „ за “ от депутати на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, подкрепени от „ Движение за права и свободи – Ново начало “ на Делян Пеевски.
След това за краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на ДАНС беше назначен Дечо Дечев.
Парламентът един път го предложи, само че президентът Румен Радев не подписа декрет, защото не беше склонен с това предопределение. Управляващите от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Движение за права и свободи – Ново начало “ отхвърлиха ветото на президента върху измененията в закона за ДАНС на 23 октомври . Така болшинството дефинитивно отстрани потребността от декрет на президента за назначението на началник на службата и разчисти пътя за избор на Деньо Денев за ръководител на ДАНС.
24 октомври – второ четене на закона
Със 119 гласа „ за “ депутатите одобриха на второ четене измененията в Закона за поощряване на вложенията, свързани с продажбата на „ Лукойл “.
Законопроектът планува ДАНС да прави авансово изследване и да дава документално мнение преди осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с дружествени дялове и акции от капитала на „ Лукойл България “ ЕООД, „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД, „ Лукойл Ейвиейшън България “ ЕООД и „ Състейнабъл Енерджи Съплай “ ООД, както и с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица от структурата на собствеността им.
Те би трябвало да са регистрирани на територията на България или в трета страна, благосъстоятелност на „ Лукойл “ ОАО, Русия, или свързани с него лица. Също по този начин – преди осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, както и с движими движимости и уреди, предопределени за преправка, произвеждане, предпазване и продажба на петрол и нефтопродукти.
Какво да чакаме по тематиката „ горива “
Министерството на финансите на Съединени американски щати съобщи, че двете най-големи петролни компании в Русия – „ Роснефт “ и „ Лукойл “ – са с наложени наказания, за да се ограничи опцията на Москва да финансира войната против Украйна. Изходът за България е да се смени собствеността на „ Лукойл “. Държавата може да окаже напън върху притежателя да форсира процедурата по прекачване на собствеността, тъй като такава процедура тече от много време.
Има ли покупател?
Твърди се, че има двама евентуални купувачи за „ Лукойл “ – единият е обвързван с азербайджанската компания „ Сокар “, а другият – с турски холдинг.
Турция!? Ако Турция се намеси – да не сме неприятни пророци, само че май натам вървят нещата – би трябвало да сме доста деликатни, тъй като въпреки всичко продаваме един монопол.
На 30 септември министър-председателят Росен Желязков съобщи, че „ … договорът с турската държавна енергийна компания „ Боташ “ към този момент е задължил „ Булгаргаз “ с над 600 милиона лв., които сдружението не може да изплаща “.
Защо Турция да не изиска рафинерията, с цел да се откаже от „ Боташ “? Просто разсъждаваме на глас, както се казва…
Ако не потвърдим, че процедурата по прекачване на собствеността на „ Лукойл “ е в ход, глобите са изцяло вероятни. Пример може да бъде „ Роснефт “ в Германия, където глобите не важат, тъй като ръководството на компанията и дъщерните ѝ сдружения е под контрола на немското държавно управление.
У нас държавното управление има задоволително лостове, с цел да придвижи напред процедурата - въпросът е по какъв начин и дали ще се оправи.
