Долу и горе: да си спомним за Рейгън и да видим България
Коментар на Евгений Дайнов:
По какво се познават страните, в които няма народна власт? По това, че когато настъпи рецесия, жителите се снишават, умълчават и чакат някой шеф да направи нещо, а в това време гледат да не притеглят внимание към себе си, с цел да не го отнесат те. Те знаят, че властта не произтича от тях.
По какво се познават страните, в които има народна власт? По това, че жителите знаят, че цялата власт извира от тях – и че те я дават краткотрайно на управниците. И си я връщат в своите ръце тогава, когато ръководещите и техните институции отхвърлят да правят работата, за която им се заплаща от жителите.
Българите не седнаха да чакат спасители " от горната страна "
Къде е България? Очевидно е, че е измежду страните, в които има народна власт. Защо? Защото когато лакомниците, докопали властта, дефинитивно подивяха, жителите не седнаха да чакат спасители " от горната страна ". Взеха нещата непосредствено в свои ръце и си върнаха властта.
Когато мафията остави София без сметосъбиране, желанията бяха ясни: софиянци да бъдат издоени с едни големи пари, да им се показва, че от тях не зависи нищо. Че тяхната работа е да си налягат парцалите. Но не стана по този начин. Гражданите на мига се проведоха и подкараха сметосъбирането и сметоизвозването сами – със личните си ръце, чували, коли.
Когато мафията се готвеше – обществено, без да се крие – да открадне локалните избори в Пазарджик, сметката ѝ беше същата: освен да покаже на поданството, че силата е в нея, само че и да показва, че оттук нататък играе единствено голата мощ. Няма правила, няма закони, нито – ограничавания. Прави се това, което желае следващият чревоугодник.
Но и тук не стана предстоящото. Гражданите от цялата страна се активизираха да управляват шмекериите около тези избори. Изсипаха се на място, документираха всичко – макар позорното заявление на Българска национална телевизия и след това на Министерство на вътрешните работи, че нямало нарушавания. Дори упражниха " цивилен арест " върху купувачи на гласове. Дори накараха полицията, с нейните чудовищни заплати, да имитира, за няколко документирани минути, че работи за поддържане на реда и на закона. И даже, най-после, го отнесе един вид с прякор, който се подвизаваше като локален милиционерски шеф.
Политиците би трябвало да приказват с народа
Разбира се, жителите не можем да вършим непрекъснато работата на институциите. Заети сме. Затова сме основали страна, която устояваме, по тази причина сме трансферирали от нашата власт на някакви хора – те да се занимават с общите каузи, до момента в който ние им създаваме заплатите.
Затова, когато си върнем властта, ние не можем да я държим постоянно. Трябва да я преотстъпим на някакви политици, които да я упражняват в полза на общото ни богатство. И тук политиците, които въпреки всичко съставляват гражданския интерес, не престават да не знаят по какъв начин тъкмо да се държат, та да са в действителност потребни измежду глутницата крадци, заседнали в институциите на ръководството.
Когато обаче политиците се свържат с възбуденото поданство, тогава цялата обстановка се трансформира. Какво пречи да вземем за пример на софийския кмет в тази изключителна обстановка на гражданска готовност всяка вечер да приказва със своите гласоподаватели онлайн през интернет? Да изяснява какви са проблемите, какво е направено за тяхното превъзмогване и какво следва? Володимир Зеленски прави това – всяка вечер! – със своя народ през цялото време на войната. И по този начин поддържа волята на украинските жители да не престават да се съпротивляват на експанзията на руснаците (бесни и шумещи). Какво пречи на шефовете на парламентарната група на ПП-ДБ да приказват с нас най-малко в края на всяка седмица – да изясняват какво се случва, къде е казусът, какво вършат те и с какво можем да помогнем ние?
Онова, което пречи, е това, което постоянно е ограничавало успеваемостта на нашите демократични политици: непознаване на народа си, граничещо със боязън от него. Единственият лек е непрекъснатото другарство с този народ, в неговата естествена среда – т.е. не става дума за пропагандните турнета, подхванати оня ден от върхушката на ГЕРБ.
Докато политиците в България се натуткат, се оказа, че въпреки всичко ние, българските жители, имаме изход към значима политическа сцена. След броени дни в Европейския парламент ще се организира полемика за застрашената българска народна власт. А на микрониво директното гражданско деяние продължава. В регион Красно село даже единствено опасността за протест на магазин, който посред рецесията с боклука демонстративно изхвърляше счупени мебели и плоскости, накара магазина да си ги прибере. До протест даже не се стигна.
Да си спомним за думите на Рейгън
От доста години насам към този момент не става дума за " ляво " и " дясно ". Става дума, както сподели Роналд Рейгън преди едно потомство време, за " долу " и " горе ". Горе е демократичният, кротичък и добруващ метод на живот, в който представителите на поданството ръководят за общото богатство. " Долу " е голата мощ, алчността за власт и лакомията за запаси. Днес освен в България тази обстановка е извънредно опростена в следния избор, който е неотложно да вършим (и нашите представители да правят) всеки ден: пристойност против измама, достолепие против безнравственост, цивилизация против дивотия.
Идеалната обстановка би била на национално равнище да се повтори резултатът от Пазарджик: едната огромна политическа мощ да е явен представител на диващината, а другата – на цивилизацията. Така олицетворен, изборът би бил явен и почтен. А защото, като се изключи че въпреки всичко сме народна власт, сме в болшинството си прилични хора (макар с доста дразнещи дефицити), възможностите на демократичните политици в сходна обстановка могат единствено да се усъвършенстват.
