Георги Тошев за bTV, Венета Райкова и задачата на медиите
Автор: Александър Детев
Дъждовни води: bTV се раздели с Венета Райкова. Как коментирате тази вест?
Георги Тошев: Радвам се, че bTV - медията, в която прекарах над 20 години, взе вярното решение за предаването " Преди обед ". Зрителите заслужават положително наличие, поднесено от хора, които се употребяват с доверие.
Дъждовни води: В момента огромните малките екрани са залети от реалити формати с меко казано противоречиво качество. Защо равнището е такова?
Георги Тошев: Българските малките екрани тъпчат на едно място. Те не оферират други възможности, а се опасяват да изтърван и дребното реклама, която е останала. Преди 12 години един огромен продуцент от БиБиСи беше в България и искаше да се запознае с телевизионния пазар. Тогава анализирахме един по-широк кръг от медии и ми беше доста забавно, когато той сподели, че доста скоро в България огромните малките екрани ще са две. Не си мислех, че този ден ще пристигна в България, само че той е все по-осезаем. Ако едните имат спортно реалити, други вършат същото, единствено че в чужбина. Дори в реалити форматите доста рядко има опция. И се стига до пренасищане.
Дъждовни води: И рухване на равнището. В праймтайма в последно време чуваме сексистки и расистки изявления, които биха били безусловно неприемливи в огромни медии с искания на Запад.
Георги Тошев: В България няма орган, който да следи - и когато би трябвало, да глоби неналичието на публично допустим език. Ролята на медиите е да ни осведомят и забавляват, само че и да ни образоват. Това не значи, че учим уроците по математика в ефир, а във времето на фалшив нюз и свръхинформация да има формати и канали, които оказват помощ да научим неща, които вършат живота ни по-удобен и по-осъзнат. Държавата не е основала орган, който да може да контролира това наличие на база на стандарти. Имаме фиктивен орган - Съвет за електронни медии, който нищо не може да направи, даже да работят най-хубавите експерти там. Когато си потеглих от bTV поради несъгласието ми с смяната на наличието в предаване, което аз съм основал - " Преди обед ", малкия екран не реагира. Тя избра другата страна в този спор.
Дъждовни води: За какво беше този спор?
Георги Тошев: Много е просто. Дебатът не е сред Георги Тошев и Венета Райкова. Не познавах тази жена, която от 30 години е в този бизнес, въпреки да знам коя е. Тя имаше шанса, работейки с мен и екипа ми, да се качи на друго равнище като ефирен водещ. Тя е работила във формат, сполучлив тогава, само че през днешния ден времената са други. Тя имаше шанса, в случай че познаваше добре стандартите на актуалната телевизия, в този часови пояс да се развие като различен вид водещ с други стандарти.
Дъждовни води: Днес останали ли са въобще тези стандарти?
Георги Тошев: Не, няма ги. Стандартите на малкия екран зависят от компанията, изключително в частните малките екрани. Макар че и те би трябвало да дават отговор на избрани стандарти по закон - да вземем за пример те би трябвало да оферират културно наличие. " Културно наличие " не е двеминутно наличие, излъчено в обществено-политически политематичен утринен блок. Не, културно наличие е да имаш най-малко три стратегии, които са напълно с културно-образователна устременост. Ако преди време малките екрани внимаваха за това - приказвам за bTV тогава, с годините формати като " Другата България " изчезнаха. Само Българска национална телевизия през днешния ден си разрешава да влага в документални филми. В излъчвания като " Кой да знае " и " Стани богат " несъмнено има учебен детайл, само че това е незадоволително.
Кой гледа телевизия? Никой не проучва. Миналата година " Преди обед " имаше един много противоречив формат, който потегли, откакто Деси Стоянова се отхвърли по свои аргументи. Ние тръгнахме с хора, които в никакъв случай не се бяха занимавали с телевизия. Опитите ми това да бъде оценено в малкия екран, тъй като това не е значимо единствено за Георги Тошев и екипа на " Преди обед ", само че и за малкия екран, в никакъв случай не получиха отговор.
Дъждовни води: На какво се дължи това?
Георги Тошев: На безнаказаност. Да не отговаряш на мейли в корпорация, аз работя въпреки всичко с доста международни малките екрани, не се случва - даже най-незначителните продукции се проучват. Тук приказваме за квадратчета - от дълго време стратегиите в малкия екран нямат тактика, както беше преди в bTV. " Ние ще дадем начало на новите формати в българските сериали " - тогава се появиха " Стъклен дом ", " Фамилията ", " Революция Z ". Това сътвори стандарти. И внезапно изчезна, а малкия екран не се прави от визионери - прави се, с цел да се запълни нещо. Питам програмен шеф дали е видял по какъв начин водеща приканва духа на мъртвата майка на певица в ефир. Той ми дава отговор: " Аз не го виждам ". Когато програмният шеф не гледа продукцията, имаме проблем.
Дъждовни води: Имаме проблем със стандартите и освен. Ще обърна внимание на публицистиката и по-конкретно - на новините. Българските вести обрисуват България като един безчувствен остров. Почти всички вести са битови, семпли, затворени в рамките на страната. Целенасочено ли е това?
Георги Тошев: Не мога да приказвам подмолно и да кажа, че става въпрос за скришен проект. Мисля, че това е равнището. Ще дам образец: bTV има един от най-хубавите интернационалните кореспонденти - Десислава Минчева-Раул. Тя покрива стандартите на Франция, която е доста напред медийно. Ако аз правех вести, тя щеше да участва през ден, тъй като има какво да ми каже за Европа и за Европейския съюз с тези репортажи, които действително ми изясняват какво ще се случи с нас, с еврото. Репортажи, които са нужни, с цел да няма патологии по улицата от хора, които не знаят какво ще стане.
Липсата на продуцентска нужда наличието да слага България на картата на света е проблем. Необходима е сензитивност и осведоменост, с цел да разбираш по какъв начин процесите в Европа и в света се отразяват на процесите в България. Не можем да гледаме на произшествия и наводнения като на свръхсъбития, тези неща се случват. Ние би трябвало да гледаме на процеси като радикализацията и растежа на крайнодесните сили да вземем за пример като на общ проблем. Този развой е доста значим и стига и до България.
Дъждовни води: " Такова е равнището. " Но тогава хората, които могат повече, се оказват прогонени или от специалността, или от огромните малките екрани.
Георги Тошев: Скоро с сътрудници в Прага говорихме по тази тематика. Ситуацията ще се промени. Собствеността на bTV доста скоро ще бъде изменена. Ясно е, че би трябвало да храниш, ясно е, че предложенията и вариантите не са доста. Но в медийния бизнес се следят процеси, в които идват други хора. Те последователно стартират да трансформират образа на медиите. България е на края на редичките - нито има огромни доходи, нито им е толкоз значима стратегически, само че рано или късно поколенията се сменят.
Зависимостите на българските медии са или на високо равнище, или в междинния ешелон. Те са да вземем за пример кой да получи формат. Не е загадка, в българските малките екрани има " връщанки ". Мен никой не ме е карал да връщам, само че знам от сътрудници какви са методите - давам ти един бюджет, ти връщаш по грациозен метод част от него. Това се случва евентуално на всички места по света, само че тук е процедура.
Дъждовни води: Има ли етични правила?
Георги Тошев: Би трябвало. Във Франция и Швеция има такива. Стесняването на пазара в България е обвързвано със зависимости. Ако ти си състезател на конкурсен принцип, тогава против теб играят всички - най-младите, най-неизвестните, най-утвърдените и най-опитните. Всеки добър управител на телевизия ще взима както опитните, по този начин и по един по-млад, тъй като на следващия ден той ще му бъде правилен. Българските медии работят на парче - да скалъпим този сезон, пък след това ще забележим. Ако знаеш каква е политиката на малкия екран - фамилен профил, публичен профил, журналистика за сметка на ентъртейнмънт - тогава знаеш каква телевизия ще бъдеш. В момента профилите са размити.
Дъждовни води: Защо няма вечерни излъчвания, за какво няма политическа ирония?
Георги Тошев: Бях зает да диря заместител на Слави Трифонов, преди да бъде определен Николаос Цитиридис. Правих кастинга, след това бях елегантно отстранен. Казах, че там би трябвало да има фигура, която е мощно конфликтна политически. Гордея се и съм доста признателен, че моят другар Милен Цветков, който мъчно ходеше на кастинги, се яви. Убедих го, пристигна. Но мисля, че се уплашиха от биографията му. Веднага хора в България се пробваха да внушат на тези, от които зависеше изборът на водещ, че неговата биография ще сътвори проблеми на малкия екран, като за сходни хора най-често споделят: " Той е неконтролируем ". Но за разлика от госпожа Райкова, той беше неконтролируем по линия на своите журналистически стандарти. Милен Цветков знаеше какво приказва и знаеше по какъв начин да предизвика, само че не минаваше границата. Това е все по-голяма необичайност. Големият проблем на българската публицистика е автоцензурата. Аз познавам изключителни сътрудници, които споделят: " Защо в този момент? Това ще ми сътвори единствено проблеми ". И това са хора, които са имали проблеми.
Дъждовни води: И се е счупил моралният им компас.
Георги Тошев: Той се счупва, когато ти наритат канчето. Първи, повторно.
Дъждовни води: Оптимист ли сте за българската публицистика тогава?
Георги Тошев: В България към момента има публицистика - това, което вършиме вие в Дъждовни води, това, което вършат сътрудници в различни форми в YouTube, има публицисти в мейнстрийм медиите - " 24 часа ", " Капитал ", " Дневник ", " Медиапул ", " Офнюз " - не мога да кажа, че всичко е счупено. Откривам текстове, откривам нови имена на сътрудници, които са ми забавни с позициите, които заемат, и с метода, по който създават тематики. Една изключителна актриса, която не е публицист, Елена Телбис прави нещо в " Тоест ", което е несравнимо. Аз доста желаех да взема Мими Шишкова за водеща, само че се разминахме.
Дъждовни води: Аудиторията явно ги желае тези хора, тъй като те са доста сполучливи в обществените мрежи, само че националните медии не им дават ефир.
Георги Тошев: Аз в случай че съм (а рано или късно ще бъда) началник на огромна телевизия, първо ще потърся тези, които са вирални, с цел да върна аудиторията на малките екрани. Те имат потребност от това, тъй като са потънали в един конформизъм и улеснение.
Скандалният публицист няма да пита какъв брой ти костват обувките, скандалният публицист може да предизвика публичен спор. Общественият спор сега е да учат ли децата вяра или да учат нещо друго, с цел да бъдат съчувствени, да не се бият пред нощните заведения, да не влачи едно момиче друго за косата. Преди религията, която е персонално прекарване, е въпросът по какъв начин да създадем децата ни положителни хора.
Дъждовни води: Като човек, който държи на езика, и се занимава с просвета: не Ви ли боли от равнището на политическия и медиен спор?
Георги Тошев: За мен най-големият проблем е по какъв начин приказваме и по какъв начин слушаме. Медиите би трябвало да бъдат публичният регулатор на езика. Като учител бих поставил междинен 3 на общественото говорене. Тонът, несъмнено, се задава от политиците, само че се задава и от публицистите. В положителните години на " Преди обед " се говореше добър български език и уважавахме гостите си. Това е минимумът. Когато ми кажат: " Тук те хейтят, не те ли наскърбява? ", за мен е доста значимо по какъв начин са го написали. Защото когато не е на езика, който аз одобрявам за естествен, не могат да ме обидят.
Как съм работил в bTV 25 години? В bTV работят доста читави хора, имам доста положителни сътрудници - Златомир, Мария Цънцарова и доста други - това са съществени сътрудници. Те поставят изключителни старания да съблюдават избрани стандарти. Въпросът е по какъв начин използваш тези публицисти и капацитета им - от Георги Милков през Константин Вълков до Георги Донков - те и продуцентските им умения остават в периферията. Аз в " Преди обед " събрах екип от видимо несъвместими хора - политически публицист като Деси Стоянова, Диана Алексиева, Яна Донева, Цвета Макгрегър, Симона Милкова - разнообразни хора и изключителни публицисти, с цел да се обединим към един стандарт за публицистика.
Дъждовни води: Какво следва за Георги Тошев?
Георги Тошев: Отивам на една задача с " Грийнпийс ", за която ще опиша след това, тъй като е извънредно забавно. Заминавам за два университета в Япония - в Киото и Осака, където ще изнеса лекция за Четвероевангелието и ще покажа един от моите филми. Ще фотографирам един извънреден учител, който преподава български език, история и литература там. След пети ноември ще мисля за това под каква форма и къде да се върна в медиите. Има обаче и нещо доста тъжно, което ми се случи: Аз бях най-търсеното име в Google не поради книга за Невена Коканова или филм за Силви Вартан, а поради скандал с Венета Райкова. А Венета Райкова ми подвигна и цената. Това е симптоматично за равнището на българската публицистика.
