Нима така ни се пада?
Убийството на Чарли Кърк, казусът с Дебора от Стара Загора, войната в Украйна: доста хора през днешния ден са изцяло неспособни да разграничават нападнатия от нападателя, камо ли да схванат за какво насилието в никакъв случай не е отговор.
Да си представим за миг, че Свети Георги беше умъртвил змея с дрон. От подобен роман на секундата ще изчезнат всевъзможни детайли на мъжество, персонален героизъм, героизъм. Няма да има и намек за великолепие. Или да си представим противоположното - змеят убива светеца благодарение на същата технология или някоя по-модерна, която ни вещае утрешният ден. Тогава ще остане студеният факт на едно ликвидиране, само че няма да гледаме на звяра като на истински свиреп звяр. Вината неправилно се отдалечава, утаява се във усещанията ни с помощта на техническия прогрес. Дистанцията, подбудена от него, ни кара да привикваме.
Нека си представим и царската щерка, която св. Георги Победоносец заварва да плаче на брега на езерото - единствено че не плаче, а просто снима с телефона си по какъв начин се развива борбата сред положителното и злото. Може би я стриймва в действително време. Какво е нейното отношение към положителното и злото в действителност, каква е позицията ѝ по отношение на насилието? По всичко проличава, че това е позиция на фен, в най-хубавия случай на кореспондент. А репортерът, знаете, не взема страна.
Опитвам се да си отговоря почтено на въпроса за връзката сред моя смарт телефон и баналността на злото. На първо място би трябвало да признаем, че такава връзка има.
Как светът замязя на България
Откакто кликването и тапването замениха постъпките, умната телефония накара не България да замязя на света, а светът да замязя на България - т.е., да се държи като въздържан съзерцател на историята, вместо като участник в нея.
А пасивният съзерцател понякога би трябвало да дава оценки, с цел да затвърди у себе си илюзията, че не е въздържан, че въпреки всичко нещо прави. Оттук идва и това натрапчиво повтаряне на фразата " Така му се пада! " през последните години. Аз не помня в миналото да съм я чувал толкоз постоянно, колкото в този момент. Не помня така интензивно да се е натъртвало, че на пострадалия " по този начин му се пада ". Казваш го и работи някак лечебно, намираш утешение в присъдата над жертвата. Нещо като катарзис, само че с противоположен знак - очистваш се не през съчувствие и боязън, а през взаимност с насилника.
Това събитие не признава ляво и дясно, българско и непознато, консервативно и демократично. То върви по хората.
Понякога се изражда и в смях. Винаги лукав, само че целителен смях - ето за какво има такива жълти рояци от смеещи се човечета под всяка вест за покруса в телефоните ни. Тези човечета рядко се смеят на същински смешното. Например когато крайнодесните приказват нелепости - че сатанисти ни чипират и пръскат с кемтрейлс - човечетата не се смеят толкоз. Или когато крайнолевите приказват нелепости - че мъж може да забременее и като цяло няма мъже и дами - човечетата отново не се смеят толкоз. Но единствено да излезе вест за принуждение, без значение дали е нападение или бомбардировка, тогава настъпва същинска веселба. Ако смехът е здраве, то присмехът над жертвата е напряко подем.
И въпреки всичко, смеещите се надалеч не са толкоз рискови, колкото " умерените " апологети на насилието. Те възпитано и умерено го оправдават.
Кой е насилникът и кой - жертвата?
Нарязаха 18-годишно момиче с макетно ножче и дружно със справедливия митинг в нейна отбрана се отприщи цялата еснафска мръсотия на " умерените гласове ", помните ли? Ама каква била, какъв брой чалга слушала, с какъв брой мъже е спала, по какъв начин се обличала (вечният " контрааргумент ”, когато приказваме за насилието над дами - по какъв начин били облечени!). Умерени идиоти издигнаха тезата, че Дебора е " жертва на чалга културата ". Не, бе, хора, просто е - тя е жертва на Георги от Стара Загора. И няма " запетайка само че ”, няма ангажименти. Просто по този начин не може.
Русия стартира пълномащабна инвазия в Украйна преди три години и от този момент не е минал половин час, в който да не се приказва какъв брой неприятни са нападнатите украинци и по какъв начин си го заслужават. Иронията е, че украинците не представляваха никакъв интерес за българските медии допреди да бъдат нападнати. След това към този момент трябваше да бъдат и упрекнати, тоест, като видиш, че някой е паднал, да го ритнеш. И да питаш по какъв начин е бил облечен, с цел да докажеш, че си го е търсил.
Бомби падат върху " братския народ " - по този начин им се пада, като не признават, че са братя, батко им ще ги научи.
Путин мазета, изгони или прати в каторга цялата си съпротива - по този начин им се пада, предатели. На какво са предатели? Няма значение, самата им орис потвърждава, че участта им е заслужена. Впрочем, половин България до ден сегашен мисли същото за Георги Марков.
Щом е станало, има́ло е да става. Не е желателно да се замисляте прекомерно дълго над дадена тематика, житейската партия шах е блиц-партия. Първо местиш, след това мислиш.
Пожари изпепеляват Калифорния - по този начин им се пада, прекалено много пари имат, хак им е. Всяко злополучие въплъщава справедливия Божи яд, стоварил се върху отговорните жертви. Невинни жертви няма.
Как свободата на словото се трансформира във зложелател
Сега в Юта убиха Чарли Кърк и доста либерали, в това число мои познати (уви), внушиха, къде по-открито, къде по-йезуитски завъртяно, че и на него един тип по този начин му се пада, тъй като сеел ненавист. Дори съболезнованията им съдържаха " запетайка само че " …
Когато по време на предизборната акция стреляха по Тръмп, беше същата история - хора, които се самоопределят напълно съществено като либерали и демократи, говореха, че " по този начин му се пада " и съжаляваха, че стрелецът не е уцелил. И казаното не беше ирония (щях да я разбера), а искреност.
Консерватори и либерали заедно отхвърлят да вдървен, че таман разговорът сред коренно несъгласни е изискване за съществуването на демокрацията.
Убиецът на Чарли Кърк атакува най-важното нещо за триумфа на американския опит през тия два века и половина - свободата на словото. И по какъв начин отговори администрацията на Тръмп? Ами и тя атакува свободата на словото. Свали от ефир шоуто на Джими Кимъл, откакто същото стана и с това на Стивън Колбер. 47-ият се закани, че идващите двама ще бъдат " загубеняците " Джими Фалън и Сет Майърс. Такова стремглаво прекратяване на основополагащи демократични правила е напряко смайващо за гледане. Самата скорост, с която се случва, не ти дава да откъснеш очи. Пак е някакъв тип вечерно шоу, само че шегите са за сметка на човечеството.
Доналд Дж. Тръмп, чиято биография е тъкмо противоположното на Американската фантазия, се е захванал да прави Америка велика още веднъж (присвоявайки остарелия Рейгънов слоган), като взема на прицел… комедианти. И тъй като не може непосредствено да наруши Първата корекция - това не е Русия въпреки всичко, съветската душа постъпва непосредствено, даже когато постъпва непоносимо и това я издига духовно - той оркестрира корпоративно неодобрение. С други думи, намират се страхливи служители - в частния бранш също ги има - и те навреме се потрисат от мненията на Джими Кимъл. Казано им е да бъдат потресени и те се потрисат, дори си имат вяра. След което, тъй като са потресени, смъкват Джими Кимъл от ефир. И дума не обелват за това, че даже шегите му да са неуместни, въплъщават целия смисъл на Първата корекция - и да кажеш нещо несвоевременно, държавното управление не може да се разпорежда с теб току-тъй. Частни лица имат право да опитат и да те съдят колкото си желаят, само че страната не може да припари. Властта не може да постанови, че " по този начин ти се пада ", тъй като си приказвал нелепости.
И ето, Първата корекция тук де факто не е нарушена, доколкото държавното управление " не се е намесило ", това си е бизнес, услужливо се появяват неочаквани статистики с неприятен рейтинг и просто към този момент няма по какъв начин, шоуто се смъква. Перфидна цензура. Навитата пружинка на раболепието даже не се нуждае от робия, с цел да освободи силата си.
Сега, популярност богу, решението ще бъде анулирано под публичния напън, тъй като услужливите страхливци в никакъв случай не се опасяват единствено от едно нещо и от един човек, пък бил той и Доналд Тръмп. Страхливците се опасяват разнопосочно - от доста хора и доста неща. От публичния напън също.
Насилието не е мощ. Обратното е.
Но аз се отплеснах, а думата ми беше за " по този начин ти се пада ". Корпоративната секира беше размахана, а в случай че на следващия ден някой извади същинска секира против хумора, отново ли ще има " запетайка само че "? Какво ще кажат " умерените гласове ", още веднъж ли умерено ще обосноват брадвата? Ние ставаме свръхчувствителни към всичко друго с изключение на към физическото принуждение - то постоянно има по какъв начин да се рационализира. Всичко друго е " фашизъм "... с изключение на фашизма.
Насилието е най-яркото реализиране на кенсъл културата. Та какво по-недвусмислено " анулиране ", какво по-буквално " отказване " може да има от това да се отхвърли физическата ти сигурност, да се посегне на самото ти съществуване? Нужно ли е да сме били съгласни с Чарли Кърк за всичко, с цел да знаем, че по този начин не се постъпва с " другата страна "?
Нужно ли е да сме ревизирали каква музика слуша и по какъв начин се облича Дебора, с цел да се съгласим, че по този начин не се постъпва с друго човешко създание?
Мнозина бъркат силата (мощта, властта) с насилието и в тази илюзия има нещо прочувствено, доколкото е доста елементарно да изпаднеш в нея, а е в действителност грандиозна илюзия - става дума за диаметрални противоположности, най-малко в случай че имаме вяра на Хана Аренд - и на здравия разсъдък. В един чисто политически смисъл властта е длъжна да разчита на консенсус, с цел да се реализира. Насилието би могло да е неин инструмент, само че в мига, в който властта стартира да си служи с него, с цел да се съобщи, тя се компрометира и потвърждава своята уязвимост. Стабилната власт няма за какво да прибягва до принуждение.
В един самостоятелен подтекст също насилието е явен белег на уязвимост. То е показно неможене, демонстративна некадърност да се оправиш. Играта на думи " насилие-безсилие " е прекомерно първосигнална, само че споделя истината. Мъжът, който удря жена си, е прекомерно слаб, с цел да излезе от стаята по време на скандал. Страх го е да напусне, а още повече го е боязън да бъде изоставен. Той е безпомощен.
Насилието е средство, което задачата не може да оправдае. Заради това е и толкоз обвързано с техниката, с наличния инструментариум на епохата. Често се нуждае от някакво продължение на ръката, с цел да поразява безнаказано (да лиши жертвата от опцията да се защити) и да разреши на насилника да се дистанцира оптимално от виновността си. Това продължение на ръката може да бъде макетно ножче, пушка Mauser или високотехнологично оръжие. А може да бъде и смарт телефон.
Именно като средство, като инструмент, насилието постоянно има потребност от опрощение, от някаква модернизация. Как да оправдаеш слабостта си? Най-лесният метод е да обвиниш жертвата - по този начин ѝ се пада.
Неволно принуждение няма, то всякога е въпрос на избор. Единствената му форма, която няма потребност от аргументация и се подразбира, е насилието при самоотбрана. Правото на неизбежна защита важи и за човеци, и за цели общества. И в случай че не можем да си стиснем ръцете най-малко за фундаменталната разлика сред нападател и атакуван, то значи в действителност към този момент по този начин ни се пада.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
