Изнудването не е революция
Синдикатите са на първо място в държавния бранш. Транспорта, енергетиката и известията. Те са служители до живот! Не могат да бъдат уволнявани. В същото време държат монопола на назначенията. Всички са с марксически визии. Класовата битка е надълбоко проникнала в съзнанието им. Поради това, във Франция всички синдикати са " Червени ". От Розови до мрачно червени.
" Бедните са положителните, неприятни са богатите! " Едно си баба знае - едно си баба пее. На пръв взор - отлични предпоставки за гражданска война. Обаче с цел да си бунтовник, би трябвало да си гладен, а те не са.
Многобройни са специалностите, които работят по 32 часа. Медицински сестри, ватмани и контрольори на полетите. Военните се пенсионират на 55 години.
Благодарение на многочислените стачки и монополни позиции, всички са притежатели на жилищата си и са в действителност една " алена буржоазия ", която изпитва ревнивост към частния бранш, където риска и свободната самодейност надминават тяхната финансова сигурност, което е изцяло разумно.
Какъвто и зрелищен триумф да имат стачките, те не са гражданска война, а опит за изнудване.




