Война ли бе да я опишеш?
Войната по пътищата не е война, тъй като войната има цел. Обикновено икономическа полза. Гладиаторското меле, което ние снизходително назоваваме „ война по пътищата “, е на равнище инстинкт за доминиране. По-големият убива по-малкия. По-бързият изяжда по-бавния. После набива спирачки пред него, с цел да го побърква. Не го вижда на пешеходната пътека, тъй като през скъпите затъмнени стъкла се вижда изборно. Не знаехте ли? Защото нямате такива. Не се дава мигач, тъй като е под достолепието на огромната дебела акула, караща огромната дебела кола.
Това се случва всеки ден, само че за това не се приказва. Говори се, когато няколко коли станат на компот с помощта на някой хомо хибрид с нарушен инстинкт за самозапазване.
Как да дисциплинираш тези, които не подлежат на дисциплиниране? С пари не става. Вече се обрисува устойчива наклонност идиотите не да се тормозят, а да се хвалят с санкциите си. Вече се носят митове за най-личните идиоти и, ще ме простите, бъдещи убийци. Десет бона от санкции направил за седмица. Пилил гуми на околовръстното с 250… Бе, напряко с триста. Ченгетата го гледат неуместно. С други думи – паралия. Богат и жесток. Не му се изпречвай на пътя. Има пари – над закона е.
Полицаите подлизурстват към него. Пазят правата му. И неправата му също пазят. Като го заловен пийнал, го ескортират до тях. Срещу пари, несъмнено. Защото сме пазарно общество и услугите костват пари. Дори и противозаконните.
Когато стане сакатлък, името му не се загатва. Говори се за жълтата първокласна кола или черна първокласна кола. Въобще, луксът и нещастията вървят ръка за ръка по пътищата. Имена и марки не се загатват. Какво по-хубаво доказателство за божествения генезис на идиота, щом името му не трябва да се загатва на вятъра.
За цялата най-нова история на организацията на пътното придвижване има един мощно позитивен образец и това са колчетата на Кресненското дефиле. Те понижиха злополуките до нула. От най-опасния път до нула. Това дава отговор на въпроса на какво реагира идиотът, наименуван участник в автомобилното придвижване. Той реагира на колчета, на бетон и на желязо. На удар в стена. На спукани гуми. На счупена ръка, но неговата. Но не реагира на увещание, на предизвестия и на знаци. На оцветен асфалт също.
