Кои са нашите съседи и откога са на Балканите?
Преди да разкажем, с по няколко фрази, за прилежащите нам нации, би трябвало да кажем първо за нашия български народ. Българският народ е най-старият народ на Балканите. Формирането на българския народ стартира преди към 10 хиляди години тук, в земите сред Дунав и Бяло море. Археологическите изследвания демонстрират, че тогава население, пристигнало от Мала Азия и Близкия Изток, се заселва на Балканите. Физически това е по-дребно население, притежател на аграрни умения и владеещо първобитни занаяти, до момента в който локалното население по това време се състои от по-силни физически и високи на растеж ловци, събиращи прехранване и храна целогодишно, от природата. Тези група поданици е по-малобройна, спрямо пришълците земеделци, само че двете групи се смесват спокойно в течение на времето. Между седмо и четвърто хилядолетие следват едни „ златни времена “, към три хиляди години, когато това население работи и живее спокойно, развъжда се и потегля да се популяризира във всички направления, към модерна Европа и назад към Азия. По това време цялото население на Балканите, в най-широк смисъл, споделя една близка материална просвета и непосредствен език.
Първи на Балканите по време идват гърците или елините. По това време цяла Гърция е обитаема с южни тракийски племена, наричани пеласги. Има исторически мемоари за това, по какъв начин към средата на второто хилядолетие преди новата епоха, стартират първите заселнически талази от Африка и Азия, които се откриват първо в най-южните елементи на Гърция – Пелопонес. Има спомен за огромен транспортен съд, пристигнал от Египет, с петдесет принцеси, дъщери на Дан, които се заселват в Аргос, сегашен Пелопонес. В пети век, преди новата епоха, гръцкият драматург Есхил, разказва това събитие, в нещастието наречена „ Молителките “. Поради тези петдесет дъщери на Дан, най-вероятно от семитски генезис, едно от названията по-късно, на гърците, е данайци. Запазен е и по този начин наречения мраморен надпис от остров Парос, който съдържа елинското или древногръцкото летоброене. Според него, древногръцкото летоброене стартира тъкмо в средата на второто хилядолетие преди новата епоха, т.е. към 1500 години преди Христа. Това е времето на царете Кекроп, в Атина, на Девкалион, край Парнас и на Каран, именуван и Кранай. По островите в Егейско море и в Южна Гърция, стартира заселване на разнообразни групи южно население, от Либия (Киренайка), Египет, Финикия, Сирия, даже Етиопия, които се смесват с локалното население пеласги. Когато приказват за остарялата пределинска история на Гърция, старите създатели загатват на всички места за пеласгите и че това е било локалното население. Впрочем пеласги се загатват постоянно и на Италийския полуостров, във времето преди основаването на град Рим. Елините стартират или по-скоро не престават да се занимават с мореплаване и търговия, както и с пиратство, каквито занимания са имали и в старите си земи. След седми век преди новата епоха се развива класическата древногръцка просвета, резултат от това последователно разбъркване на южни нации и локалните трако-пеласги. Взаимодействието сред траки и елини, а по-късно сред българи и гърци, затова стартира преди към три хиляди и петстотин години. Въпреки това хилядолетно взаимоотношение и доближаване, вижда се и до ден сегашен какъв брой въпреки всичко разнообразни са двата народа.
Вторият, по време, пристигнал народ на Балканите, са власите или днешните румънци. Това става по времето на завоюването на Балканите от Рим и близо шествековното римско наличие и ръководство тук. Тракийските племена оказват огромна опозиция на Рим и римските легиони, само че въпреки всичко няколко милионното тракийско (включително и македонско) население е покорено дефинитивно при започване на първи век от новата епоха. По времето на император Траян, при започване на второ столетие, Римската империя прави опит да се трансферира и откри и на север от Дунав и съумява, само че единствено за към 100 и петдесет години. По времето на император Траян или малко по-късно, тук са докарани по този начин наречените колонисти, хора събрани от цялата обширна империя, говорещи латински език. Тези латиноговорящи хора стават основата на бъдещия румънски народ. Не е загадка за историците, че доста от тези колонисти са били дребни нарушители, проститутки и по този начин нататък, събрани както казахме от разнообразни елементи на империята, а и от самата столица и изпратени тук, в този допустимо най-далечен край, с цел да не основават проблеми на ръководещите. Също по този начин доста от по този начин наречените власи или влахи са заселени и на юг от Дунава, даже в Македония, за да шпионстват, както споделя един наш възрожденец, и да донасят на ръководещите за делата на милионното тракийско и македонско население, най-многобройното на Балканите. Това население въпреки и подчинено, в никакъв случай не е било изцяло овладяно и опция от съществени протести и опълчване на централната власт е съществувала постоянно. Румънците, този изолиран от италианци, испанци, португалци, французи латиноговорящ народ, е заобиколен отвред със славяноговорящо население, от което изпитва мощно въздействие във вековете, само че въпреки всичко резервира своя личен темперамент.
Третият по време народ, от нашите съседи, пристигнал на Балканите е сръбският народ. Ако има по този начин наречени славяни, които са пристигнали на Балканите през Ранното Средновековие (7-8-9 век), както учихме в учебно заведение, то това са сърбите. Сърбите са много северен славянски народ, който се спуска съвсем от Северно или Балтийско море и се заселва тук, в рамките на Източната Римска империя, употребявайки някои нейни компликации. Неголям брой лужицки сърби (сорби) с техните жупани, т.е. князе, се заселват като федерати (съюзници) в земите към Сремска Митровица и Белград, в средата на седми век, по времето на император Ираклий. Тази общественост последователно се разраства, само че остава подвластна от съседите чак до 12 век, когато е учредено Велико княжество Сърбия, на сръбския жупан Стефан Неманя. Тук е мястото за едно значимо конкретизиране. Въпреки че езикът на запад от нас е наименуван сърбо-хърватски, българският език има доста повече общи думи, т.е идентични думи, с хърватския език, в сравнение с със сръбския. Това е тъй като хърватите са потомци на остарялото балканско население илири. То се е наричало илири във вековете преди и малко след новата епоха, като е било прилежащо на македонското и тракийското население. Другото доста значимо конкретизиране е, че езиците илирийски, македонски, тракийски, пеласгийски, дакийски, са антична форма на това, което през днешния ден назоваваме славянска тирада. Тоест когато намираме стотици имена на местности, планини, реки, на обитаеми места, в земите на Гърция, България, Румъния, когато срещаме стотици видоизменени славянски думи в гръцкия, румънския, даже в турския език, това не значи „ славянско “ въздействие, а доста по-древно трако-пеласгийско, македонско, илирийско, фригийско и по този начин нататък въздействие, върху топонимията и върху езика на тези нации.
Последен, по време, от нашите съседи, идва тук турския народ. Това става към 12 век, с идването в Мала Азия на селджукските турци, а по-късно през 13 и 14 век и на османските. Във втората половина на 14 век наследниците на султаните Осман, Орхан и Мурад съумяват да се открият с изключение на в Мала Азия и в югоизточната част на Балканите. За близо 100 години град Одрин става столица на Османската империя. Тюркскоговорящите нации от днешна Турция, през Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и други по дребни племена и нации, се простират като един голям кулоар, от най-крайната точка на Европа чак до Китай. Турският език и просвета обаче е повлиян в доста огромна степен от ромейската (византийска) език и просвета, а не по-малко и от трако-пеласгийската или по-точно трако-фригийската (траките в Мала Азия са наричани фриги) тирада и просвета.
Това е в резюме картината, за българите и нашите съседи, за която няма да прочетете в учебниците. До през днешния ден българският народ е запазил единствено самите централни земи на своето землище. Другите в тъдява се стопанисват и ръководят от нашите съседи, всички значително повлияни и генетично, и езиково, и културно от първичното огнище на цивилизацията в Европа, което било тук на Балканите. Нашите песни, хора, традиции, национални носии, са не с хилядолетен, а с няколко хиляден генезис и отминалост. Това важи и за нашия национален език, нашата родна тирада, и за доста други неща. Винаги когато българският народ е бил кротичък, добър и трудолюбив, царството ни е било мощно, а земите ни са били за образец за подражателство от страна на другите нации.
