Кой уби Чарли Кърк?
Колкото и необикновено да ви се коства, Чарли Кърк беше погубен от „ положителните сили “, от вярно мислещите. От тези, които взеха решение, че каквото и да кажат или да създадат, са от вярната страна на историята и на закона. Дори не от вярната страна, а от богопомазаната страна. Чарли Кърк беше погубен от „ надхората “.
В опитите си да интелигентничат, някои споделят, че Чарли Кърк се бил самоубил. Самоубил се е, тъй като е проповядвал „ езика на омразата “. Не, момчета, девойки и вие, третите, не се е самоубил. Самоубийството е, когато вземеш решение да приключиш с живота си и самичък изпълниш тази закана. Когато имаш мнение, което не е угодно на демократичния планктон плуващ в блатото на неолиберализма, и те гръмнат, това не е самоубийство. Убийство е. И вие не кършете ловки мисли, а приемете действителността. Защото в случай че не я приемете и продължавате да извъртате и обстоятелствата, няма по какъв начин да си приказваме за каквото и да е.
Всъщност по този начин се отваря прозорецът за идващото такова ликвидиране. Добива се чувството (нали не сте не запомнили, че живеем в страната на усещанията), че ловният сезон за инакомислещи е позволен.
Следващата стъпка ще е хората с друго мнение да се класифицират като „ нехора “. Така ще отпадне досадната насила да се арестуват физическите убийци и да им се постановат строги присъди като на убийци. Те ще могат да минават с санкции или мъмрене с последно предизвестие. Може и някое ТВ риалити да се направи, в което демократичните убийци ще се разкайват и който се разкае най-добре, ще печели по един милион $.
Сега дано го кажем умерено. Чарли Кърк беше погубен от демократичната теория, която зад паравана за някакви малцинствени свободи постанова розов фашизъм, толерира извращенията и постанова волята си по жесток метод. Беше погубен, тъй като говореше истини.
Чарли Кърк беше погубен и нищо не може да го върне — нито обективен правосъден развой, нито изрядни свидетелски показания, нито сдържаното страдание на обществото.
Убийството му е сигнал, че живеем в свят, в който истината не е добре пристигнала. Свободното мнение, в случай че не поддържа транснационалната идеология, предстои на безмилостно наказване, несъмнено, под аплодисментите на „ розовата сган “.
Ние се ограничаваме единствено с каузи, „ бухалки “ и банове в обществените мрежи. Играем си като деца на новата игра „ Преклони се пред п@шката на родител едно “. Под родител едно имам поради мама. А в Америка започнаха играта насериозно.
Няма по какъв начин да не попитам: „ Кога ще ги стигнем американците? “. И изобщо накъде са тръгнали тези американци, че ние търчим след тях да ги стигаме? И най-важното – като ги стигнем след това какво вършим?
